Кони Мейсън
Лъвското сърце (14)

Глава 14

Лъвското сърце си даде дълги, много блажени мигове, в които да съблече Ванора и себе си, а после се люби с нея нежно и полека. Вмъквайки дясната си ръка между коленете й, той започна да очертава възбуждащи следи по вътрешната повърхност на бедрото й и ласките му се заизкачваха нагоре много бавно, но неотклонно. Краката й се разтвориха в недвусмислена подкана, докато пръстите му си играеха с тъмните къдрици и копринените гънки на влажната плът отдолу.

Тя проследи очертанието на ухото му с език, после започна да облизва шията му, слизайки надолу към ямката в основата й. Той изстена.

Устата му намери чувствителното място на рамото й и започна да го дразни със зъби и език. Той усещаше как пулсът й бие лудо и накъсано в основата на шията й и как зърната й стават твърди и щръкват, докато пръстите му си играеха с тях и палците му галеха набъбналите връхчета.

Той сведе глава, духна върху мокрото зърно и го пое в устата си. Засмука го, захапа го леко, а горещият му език започна да облизва чувствителната пъпка, докато тя не се втвърди. Тогава устата му премина на другото зърно. Усещаше как тялото й трепти от отчаяна жажда, когато тя обхвана главата му с ръце и погали косата му. Езикът му се местеше от едната гърда на другата, пръстите му се хлъзнаха в нея, за да погалят влажната и цепнатина.

Изведнъж устата му се отдели от гърдите й и се спусна надолу към набъбналите гънки на нейната женственост; и докато тя се гърчеше под него, устните му я целуваха и езикът му я вкусваше. Тя усети как нещо се развива в нея, после разцъфтява бурно, карайки я да се извива трескаво срещу властната му уста. Извика, после още и още, докато се разтърсваше цяла от диви тръпки и най-накрая се успокои, отпускайки се задоволена под него.

— Влез в мене — замоли се тя, дърпайки го към себе си.

Повдигайки глава, тя го целуна и усети собствения си мускусен аромат на устните му. Улови стона му в устата си, вдигна ханша си и посрещна тласъците му, докато той навлизаше в нея. Ханшът му започна да се движи бързо и тя се изгуби в ритъма, в неговите влизания и излизания, които като че ли я отнасяха някъде в неведоми висоти.

— Господ да ми е на помощ, не мога да ти се наситя — каза Лъвското сърце, поемайки си дъх едва-едва.

Той ускори движението на ханша си и хвана краката й, вдигайки ги на раменете си за по-добра опора. Тласъците му станаха все по-бързи и по-бързи, докато тя не се почувства отнесена на място, където нямаше нищо друго освен наслада. Като че ли от голямо разстояние го чу да изкрещява името й и да замира в нея, докато горещото му семе я обливаше отвътре.

Тя още лежеше под тежестта на влажното му тяло, преситена и задоволена, и цялата вибрираше от екстаз.

Той се отдръпна и се вгледа в нея. Изражението на лицето му беше изненадано и възхитено. Гледаше я така, сякаш не я познаваше, сякаш току-що беше научил нещо извънредно важно.

— Нещо не е наред ли?

Той прокара палец по ръба на долната й устна.

— Всичко е наред.

— Защо ме гледаш така?

— Как?

— Като… Не знам… като че ли ме виждаш за първи път.

— Въобразяваш си — измърмори той рязко.

Отдели се от нея и легна настрана.

— Не си въобразявам.

— Само мислех колко си красива. Кожата ти блести като бисерна.

— Никога не съм виждала бисери — изрече тя замечтано.

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— Жалко.

Пръстът му мина над ключицата й, спусна се по ръката и тръгна по ребрата й.

— Остави бисерите — каза Ванора, отстранявайки бродещата му ръка от тялото си. — Кажи ми кога мога да очаквам Алтея да напусне Крагдън.

Лъвското сърце въздъхна, събирайки разпилените си мисли.

— Ужасно си настоятелна, когато стане дума за Алтея. Ще си тръгне след една седмица. Мисля да пратя сър Джайлс и двама войници да я придружат до селото й. Сър Джайлс иска да се върне у дома си, за да се ожени за годеницата си, затова реших да използвам възможността. Джайлс може да отведе Алтея и после да продължи към дома си. Той помоли за разрешение да доведе невестата си в Крагдън след сватбата и аз дадох позволение — обяви Лъвското сърце. — Надявам се да одобриш това. Диърдри е само на седемнадесет години и безспорно ще се нуждае от подкрепата на друга жена.

— Ще бъда доволна тя да дойде в Крагдън. Надявам се да може да се приспособи към живота далече от Англия.

— Сигурен съм, че твоята помощ ще бъде оценена и от Джайлс, и от невестата му. Смятам да изпратя ескорта на Алтея до границата, за да съм сигурен, че ще стигнат безопасно на английска земя.

— Трябва ли? — запита Ванора.

— Да. Едуард е заблудил Алтея, че ще бъде посрещната с радост в Крагдън, и най-малкото, което мога да направя, е да се уверя, че ще стигне в Англия без никакви произшествия.

Ванора възприе думите му и се запита дали моментът е удобен, за да подхване темата за връщането на сър Рен и собствените й воини в Крагдън.

— Мислех — започна тя малко колебливо, — че в Крагдън липсват войници, които да го защитават. Тъй като нашите страни са в мир, какво ще кажеш да позволиш на сър Рен и воините от Крагдън да се върнат?

Намръщеното изражение на Лъвското сърце не предвещаваше нищо добро за нейната идея.

— Искаш да върна тук човек, който ме простреля? Няма да съм в безопасност в леглото си, ако сър Рен се върне в кулата.

— Ние сме в мир с Англия — напомни му тя.

— Остави това, Ванора — изрече уморено Лъвското сърце. — Няма да държа в кулата хора, на които не вярвам. Сър Рен е верен на Белия рицар. Щом изпратя Алтея до границата, мога да се съсредоточа върху намирането на този негодник и на онези, които му дават подслон.

Изгледа я остро.

— Ще ми спестиш много трудности, ако ми кажеш какво знаеш за него.

Ванора поклати отрицателно глава и се извърна. Най-големият й страх се беше върнал. Щом Лъвското сърце се върнеше, щеше да издири и да унищожи приятелите й. Налагаше се да намери сър Рен и да му каже да остане извън обсега на съпруга и.

— Какво ще направиш, ако намериш сър Рен и Белия рицар?

— Ще предизвикам Белия рицар и лично ще се бия с него. Ако не го убия, ще бъде затворен в тъмницата в Крагдън. Колкото до другите, може би ще бъда снизходителен и ще ги освободя, ако ми се закълнат във вярност. Но благосклонността ми не се простира върху Белия рицар — добави той сурово.

Ванора не можа да каже нищо. Затваряйки очи, тя започна да се моли за собствената си безопасност, както и за верните си защитници. Най-малкото, помисли тя, Лъвското сърце нямаше намерение да убива воините на Крагдън. Смяташе да убие само Белия рицар. Дано господ даде, замоли се Ванора, той да не намери онзи, когото търси.

 

 

Времето стана студено и мрачно още на следващия ден. Лъвското сърце се страхуваше, че ако скоро не отпрати Алтея, ще трябва тя да остане в Крагдън за през зимата. С тази мисъл в ума той се обърна към сър Джайлс на следващата сутрин.

— Спомена желанието си да се върнеш в Англия, за да се ожениш за годеницата си, Джайлс. За тази цел реших да те натоваря да придружиш Алтея.

— Мислиш ли, че е разумно да оставяш Крагдън с толкова малко защитници? — запита Джайлс.

— Ако не пратя Алтея у дома й сега, може да остане тук цяла зима. Щом тя се върне в селото си, ти можеш да продължиш към твоя дом. Мога да отделя само двама войници да ви съпровождат, но лично ще ви изпратя до границата. Щом стъпите на английска земя, би трябвало да не срещнете затруднения.

— Родителите ми ще се зарадват да ме видят най-накрая оженен — каза Джайлс. — Страхувам се само, че те оставям с малко хора. Ще мине поне месец, преди да мога да се върна в Крагдън.

— Сега никаква опасност не заплашва Крагдън, Джайлс. Моментът е удобен да доведеш невестата си. А и домът ти не е далече от селото на Алтея.

— Кога тръгваме? — запита Джайлс.

— След два дни. Избери двама мъже да ви придружават и вземи достатъчно храна, за да ви стигне за целия път. Ще имате нужда и от палатка за удобството на Алтея.

— Ще се погрижа за всичко, лорд Лъвско сърце.

За всичко освен за Алтея, помисли Лъвското сърце, когато забеляза обекта на своите мисли да пресича залата. Събирайки сили за конфронтацията, той я изчака да се приближи до него.

— Вече всичко е готово, Алтея — каза той.

— Кое е готово? — запита тя предпазливо.

— Ще напуснеш Крагдън след два дни. Сър Джайлс и двама войници ще те придружават.

Изражението на Алтея стана буреносно.

— Не! Не можеш да ме отпратиш сега. Времето е твърде несигурно. Може да ме пращаш на смърт.

— Съмнявам се. Ще ви изпратя до границата, за да съм сигурен, че няма да ви се случи нищо лошо.

— Защо не мога да остана в Крагдън? Говори ли със сър Джайлс да се ожени за мене?

— Да, но той отклони предложението ми.

— Отклонил го? Може би аз би трябвало лично да говоря с него.

— Той е вече сгоден, Алтея. Всичките хитрости, които имаш на разположение, не влияят нито върху Джайлс, нито върху мене. Съжалявам, че нещата се стекоха така, но ти беше доведена тук с очаквания, които аз не мога да удовлетворя.

Докато Лъвското сърце говореше с Алтея, Меър и Ванора правеха планове в дневната.

— Лъвското сърце възнамерява да съпроводи сър Джайлс и Алтея до границата с Англия — разкри Ванора. — Докато го няма, ще намеря сър Рен и ще му кажа да гледа да не се мярка пред очите на Лъвското сърце.

— Мислех, че отец Кадък те е разубедил от тази глупава идея.

— Опита се, но няма да се откажа. Кълна се, Меър, това е последният път, когато обличам броня и излизам от кулата без придружител.

Веждите на Меър се вдигнаха.

— Значи си доволна като съпруга на Лъвското сърце?

— Бих могъл да бъда — изрече замечтано Ванора.

Скръствайки ръце на огромната си гръд, Меър я изгледа самодоволно.

— Знаех, че отец Кадък беше прав да настоява Лъвското сърце да се ожени за тебе. Съпругът ти не е лош човек, въпреки английското си наследство. Макар че много го дразниш, той не е вдигнал ръка срещу тебе. Повечето съпрузи не са толкова снизходителни. Обичаш ли го, агънце?

— Нямах намерение да се влюбвам в него, но сърцето невинаги се подчинява на разума. Не знам кога се влюбих в него или как; само знам, че искам да ме обича толкова, колкото и аз го обичам, а това никога няма да се случи.

— Какво те прави толкова уверена? — предизвика я Меър. — Лъвското сърце сам си е господар. Нямаше да се ожени за тебе, ако нямаше чувства към тебе. Можеше да заповяда на хората си да изведат отец Кадък от дневната и да постъпи с тебе както си иска, без благословията на брака.

— Предполагам — изрече Ванора със съмнение.

— Не съм забелязала Лъвското сърце да се възползва от любовницата си — добави Меър. — Връща я в Англия, нали? Предсказвам дълъг и щастлив живот за вас двамата, агънце. Нямам търпение да друсам децата ви на коленете си.

— Може би имаш право, но има още нещо, което стои между нас.

Меър кимна мъдро.

— Да, рицарят, в когото се превръщаш, щом наденеш броня. Време е той да изчезне завинаги. Далече от очите, далече от ума — напомни старата бавачка. — Щом рицарят изчезне, Лъвското сърце ще обърне мисълта си към други неща.

— Съгласна съм, Меър, но не мога да оттегля рицаря, докато не поговоря със сър Рен. Още веднъж и вече край. Лъвското сърце заминава. Няма да намеря по-удобен момент, за да изпълня задачата си. Когато се върна, ще заровя бронята и меча си без съжаления. Уелс е в мир и аз ще заживея в мир.

След два дни Лъвското сърце се сбогуваше с Ванора, докато останалата част от ескорта вече беше тръгнала.

— Няма да отсъствам дълго… най-много четири дни. Два, за да стигна до границата, и още два на връщане. Сър Брандън може да се справи, ако възникне някакво затруднение, но не очаквам да стане така.

Хващайки я през кръста, той я притисна към себе си и я целуна силно.

— Грижи се за себе си, момиче. Опитай се да тъгуваш много за мене.

— Защо да тъгувам за един англичанин, който няма с какво да се похвали освен с дължината на ръката, с която размахва меча? — подразни го Ванора.

Лъвското сърце се засмя.

— Само тази дължина ли оценяваш? — запита той игриво. — Ами дължината на моя…

Тя го плесна през устата.

— Стига.

Сребристите му очи заблестяха дяволито, той я целуна отново и скочи на седлото. Когато стигна до портата, се обърна и махна с ръка. Тя му отвърна, а после побърза към параклиса, където Меър и отец Кадък я очакваха.

— Не се опитвайте да ме разубеждавате — изрече тя вместо поздрав.

— Можем все пак да се опитаме — отвърна отец Кадък.

— Не можеш да тръгнеш сега — предупреди я Меър.

— Знам. Много скоро е. Няма да тръгна, докато Лъвското сърце и останалите не се скрият от поглед.

Меър закърши ръце.

— Обещай, че това ще бъде последният път, агънце. Сърцето ми не може да издържи.

— Да, последният път е.

— Знаеш ли къде да намериш сър Рен? — запита отец Кадък.

— Да. Татко му дари земя и имение недалече оттук. Там ще го намеря.

— Какво чувам? — запита Меър, обръщайки се към олтара. Ванора също чу познатия звук от отваряне на врата. Хвърли се нататък, но спря, когато Дафид излезе от сенките на олтара.

— Видях англичанина и любовницата му да излизат от крепостта с малка дружина — каза той. — Дойдох колкото можах по-бързо, Ванора.

Тя не можеше да мисли, камо ли да говори. Възцари се напрегната тишина, плътна като праха под краката им, докато Меър не я разчупи.

— Какво правиш тук, Дафид?

Той се усмихна самодоволно.

— Идвам да си взема това, което е мое. Лъвското сърце се връща в Англия, нали? — Той се обърна към отец Кадък с неумолимо изражение. — Обявете брака на Ванора и Лъвското сърце за невалиден поради предшестващ годеж и веднага ни оженете, отче.

— Нямаше никакво съгласие за годеж, нито планирано, нито подписано — напомни му свещеникът.

— Няма значение. Това искаше бащата на Ванора. Всички ние знаем, че тя е била принудена да се омъжи за Лъвското сърце против волята си. Английското копеле сега го няма, само шепа англичани са останали тук, за да защитават Крагдън от нападение. Много скоро ще имам достатъчно хора и оръжия на свое разположение и ще вляза в замъка през тайния проход, ще убия всичките стражи и ще предявя претенциите си към Крагдън като към моя собственост.

— Грешиш, Дафид — каза Ванора. — Лъвското сърце е новият господар на Крагдън. Той няма да напусне Уелс.

— Видях го да заминава, със собствените си очи — настоя Дафид.

— Отива само до границата. Очаквам го да се върне много преди ти да успееш да събереш хора и оръжия. Ако се опиташ да влезеш през тайния проход, ще го намериш запечатан.

— Лъвското сърце остава в Уелс? — изрече недоверчиво Дафид. — Не мога да повярвам, че ще остави Едуард да замине без него. Чух слухове, че се задава гражданска война в Англия и че Едуард ще води армията на баща си. Лъвското сърце е дясната му ръка. Малко вероятно е да остане тук, докато неговият принц отива на война.

— Едуард пожела Лъвското сърце да остане в Уелс. Принцът го натовари да пази тукашните му владения.

— А Лъвското сърце знае ли за тайния вход за замъка? — запита Дафид.

— Не. — Очите й се присвиха. — Защо?

— Няма да се откажа от онова, което трябва да бъде мое.

— Ванора е омъжена за лорд Лъвско сърце — напомни му отец Кадък. — Бракът е законен и обвързващ и не може да бъде разтрогнат.

Дафид изгледа презрително свещеника.

— Предател ли станахте? Никога няма да ви простя, задето накарахте годеницата ми да се омъжи за англичанин. Най-малкото, което можете да направите, за да компенсирате това, е да подкрепите усилията ми да си възвърна Крагдън.

— Англия е в мир с Уелс, Дафид — каза отец Кадък. — Лъвското сърце стана законен господар на Крагдън поради правото на брака. Забравете отмъщението и се върнете у дома си. Намерете друга жена, за която да се ожените.

— Послушай отец Кадък — посъветва го Ванора. — Аз съм доволна от Лъвското сърце. Моля те, тръгни си, преди да те открият.

— Вие и двамата предадохте своите хора — нападна ги Дафид. — Ще си тръгна сега, но когато се върна, ще бъда с армия. Още има мъже, които ще пожелаят да ме последват. Замъкът няма достатъчно стража и победата ще бъде моя.

— Недей да се опитваш — предупреди го Ванора.

— Няма да позволя на жена да ми заповядва — изрече заплашително Дафид.

Потъвайки в сенките, той изчезна зад олтара.

— Входът трябва да бъде запечатан — каза Ванора след дълго мълчание.

— Да — съгласи се свещеникът. — Ще се погрижа за това, й то незабавно.

— Не, не веднага — отвърна Ванора. — След като се върна.

Меър се поколеба.

— Но Дафид…

— Обещавам да се върна преди вечерня. Налага се да говоря със сър Рен, преди Дафид да е стигнал до него. Трябва да го предупредя да не се присъединява към неговата армия. Ще му кажа, че съм доволна от Лъвското сърце, и ще го помоля да не обръща внимание да Дафид и призивите му за въоръжаване.

— Нека да отида вместо тебе — предложи отец Кадък.

Ванора помисли върху предложението на свещеника и бързо го отхвърли, вземайки предвид крехкото му здраве и напредналата му възраст.

— Не, аз трябва да свърша това лично.

Стиснала устни в тънка права черта, Меър помогна на Ванора да облече плетената ризница и да си сложи шлема.

— Господ да ти е на помощ — изрече тя, когато Ванора изчезна в отвора зад олтара.

 

 

Малката дружина, съпровождаща Алтея към Англия, пътуваше бързо. Спряха за кратко в средата на сутринта, за да позволят на конете да пият вода от един поток, и после продължиха по пътя си. Дотук пътуването беше скучно и Лъвското сърце нямаше търпение да стигне границата и да се върне при Ванора.

Но почти веднага, след като тръгнаха отново на път, конят на Алтея стъпи в една лисича дупка и падна, а болезненото му изцвилване отекна високо в студения въздух. Алтея изхвръкна от седлото и нададе почти толкова силен вик, колкото и раненото й животно. Сърцето на Лъвското сърце едва не спря, когато я видя да лежи неподвижна на земята. Скачайки от коня си, той изтича към нея.

Облекчение се разля из него, когато видя, че Алтея е в съзнание и може да се движи.

— Къде те боли? — запита той, помагайки й да се надигне.

— Глезенът. Страхувам се, че е счупен — изпъшка Алтея, стиснала крака си, като се люлееше напред-назад. — Боли ужасно.

Лъвското сърце вдигна полите й и внимателно инспектира глезена й. Изражението му стана мрачно, когато видя подутината. Изследва внимателно плътта.

— Не напипвам нищо счупено — изрече той с видимо облекчение — Само е зле изкълчено.

Джайлс слезе и се приближи към тях.

— Конят на Алтея трябва да бъде убит, Лъвско сърце.

— Да, погрижи се за това.

Лъвското сърце се вгледа в Алтея с нарастваща загриженост. Не можеше да очаква тя да е в състояние да продължи пътуването при това положение, даже ако трябваше да язди зад него. Да я принуди да продължи пътуването в такова състояние щеше да бъде жестоко. Нямаше какво да се направи; трябваше да се върнат в Крагдън.

— Боли ме, Лъвско сърце — хленчеше тя. — Помогни ми.

— Ще се върнем незабавно в Крагдън — отвърна той. — Меър ще се погрижи за раната ти по-добре от мене.

Той не видя усмивката на Алтея, скрита зад сълзите й, защото връщането на Джайлс го разсея.

— Пуснах една стрела на коня — съобщи той. — Мислиш ли, че можем да купим друг кон в близкото село?

— Вероятно, но Алтея е ранена и не може да язди. Трябва да я върна в Крагдън незабавно. Но ти и оръженосецът ти ще продължите пътя си, за да можеш да се върнеш у дома и да се ожениш за годеницата си. — Той се качи на коня си. — Алтея ще язди зад мене. Настани я внимателно, Джайлс.

Ръцете на Алтея обгърнаха кръста на Лъвското сърце, когато Джайлс я настани зад него и подреди прилично полите около краката й. След като беше настанена, Лъвското сърце подкара коня си по пътя към Крагдън.

— Господ да ти помага — викна той към Джайлс, когато се разделиха.

 

 

Беше късен следобед, когато Лъвското сърце и дружината му стигнаха Крагдън. Спирайки пред кулата, той свали Алтея от коня си и я внесе вътре, викайки Ванора и Меър. Меър се появи почти незабавно. Когато видя Лъвското сърце с Алтея на ръце, ръката й се вдигна към сърцето и цветът се оттече от лицето й.

— Милорд, ние… не ви очаквахме да се върнете толкова скоро. Нещо случило ли се е? Какво е станало с Алтея?

— Конят й си счупи крака и трябваше да бъде убит. Алтея беше ранена и се наложи да се върнем в Крагдън. — Той изкачи стълбите към стаята на Алтея. Меър побърза след него. — Къде е Ванора? — подвикна той през рамо.

— Тя е… тук някъде е, милорд. Може да е отишла в селото.

Лъвското сърце стигна до стаята на Алтея и я постави на леглото.

— Твоя е, Меър. Вярвам, че ще излекуваш раната й.

— Остани при мене, Лъвско сърце — помоли Алтея. — Ами ако съм наранена по-зле, отколкото смяташ?

— Меър ще ме държи в течение — отвърна той. — Трябва да намеря Ванора.

— Господ да ни е на помощ — измърмори Меър, докато Лъвското сърце излизаше от стаята.

Ванора не беше в дневната, никой от прислужниците или стражите не я беше виждал от сутринта. Стражите при подвижната решетка не бяха отваряли портата за нея, не я бяха забелязали и от парапета на стената. Конят, който обикновено яздеше при отиване до селото, си беше в яслата, не липсваше никой друг кон. Лъвското сърце прати хора във всички посоки да търсят изгубената му съпруга, но никой не можа да я открие.

Единственото място, където още не беше погледнал, беше параклисът. Тъй като знаеше, че тя често търси съвета на свещеника, той очакваше да я намери там. Не откри никого освен отец Кадък, коленичил пред олтара, да се моли горещо неизвестно за какво.

Лъвското сърце изрече тихо името на свещеника и зачака отговор. Отец Кадък вдигна глава и го изгледа втренчено, сякаш той беше последният човек на земята, когото очакваше или искаше да види. Прекръсти се и се надигна мъчително.

— Върнахте се по-рано от очакваното — каза свещеникът.

Предупредителни камбани звъннаха в мозъка на Лъвското сърце. Какво ставаше тук? И свещеникът, и Меър се държаха странно. В какво се е забъркала сега Ванора?

— Конят на Алтея стъпи в една дупка и трябваше да бъде убит — обясни той. — Алтея беше ранена, затова се върнахме в Крагдън. Меър сега е при нея. Виждали ли сте Ванора? Като че ли е изчезнала.

Погледът на отец Кадък се стрелна към олтара, преди да се върне към Лъвското сърце.

— Не съм я виждал от сутринта, лорд Лъвско сърце.

— Знаете ли къде е сега?

Отец Кадък преглътна мъчително и помоли бога да му прости за лъжата.

— Не, не съм я виждал. Да ви помогна ли да я потърсите?

— Не, сам ще я намеря.

След като Лъвското сърце излезе, отец Кадък отново коленичи и зарови лице в дланите си, молейки се горещо за напътствие. Ако Лъвското сърце откриеше тайната на Ванора, свещеникът не хранеше надежди, че бракът им ще оцелее.

Лъвското сърце не можа да намери Ванора никъде. Сякаш беше изчезнала от лицето на земята. Смрачаваше се и той се страхуваше за безопасността й. Отдавна знаеше, че има таен изход от кулата, макар още да не го беше намерил. Но сега беше убеден, че Ванора го е използвала, за да излезе от Крагдън.

Лъвското сърце изпрати Алън да доведе нов кон от конюшнята и излезе от кулата. Алън го последва със своя кон.

— Чул ли си прислужниците да обсъждат нещо, което трябва да знам? — запита той момъка.

— Не, милорд. Тези уелсци са потайни. Не обсъждат нищо, когато съм наблизо. Мислите ли, че нещо се е случило с милейди?

— Не, момче, навярно се тревожа ненужно. Сигурен съм, че ще я намерим в селото. Трябва да е излязла незабелязано от кулата.

Макар че Лъвското сърце искаше да повярва на собствените си думи, не можеше. Неговите мъже не изпълняваха небрежно задълженията си. Щяха да забележат Ванора, ако беше излязла от кулата. Тя беше излязла тайно, и то с благословията на отец Кадък. Къде беше отишла? Страховете на Лъвското сърце нараснаха, когато не можа да я намери в селото. Какво беше намислила?

— Може да е отишла да се разхожда край скалите зад кулата и да е паднала — предположи Алън.

Лъвското сърце помисли над думите му. Беше стоял на скалите зад замъка един-два пъти и знаеше, че склонът е стръмен и опасен. Под скалата течеше дълбока и бърза река. Ако Ванора е паднала, можеше да е ранена или мъртва, или отнесена от течението. Но каква причина би имала тя да се разхожда покрай скалите?

— Струва си да погледнем и там — каза Лъвското сърце, насочвайки коня си към скалите.

Макар да му беше трудно да повярва, че Ванора е паднала по склона, беше достатъчно отчаян, за да я търси и на малко вероятни места.

Слезе, подхвърли юздите си на Алън и се приближи към ръба на пропастта. Тревожният му поглед претърси подножието и не откри нищо. Тъкмо щеше да се обърне, когато някакво движение привлече окото му. Отначало помисли, че това са просто сенки, породени от лунната светлина или от въображението му, но някакво предчувствие го накара да не се обръща. Тогава сенките се разделиха и той със сигурност видя, че фигурата, която беше забелязал, не е плод на въображението му.

Когато фигурата излезе от сенките, блещукането на златисто върху бяло и искренето на плетена ризница привлякоха вниманието му и той разбра, че това е Белият рицар.

— Заведи коня ми в конюшнята — нареди той на Алън.

— Какво ще правите? — запита Алън. — Видяхте ли лейди Ванора? Да доведа ли помощ?

— Не, момче, не беше милейди. И нямам нужда от помощ. Това е нещо, което трябва да направя сам.

Алън нерешително поведе конете, докато Лъвското сърце затърси как по-лесно да слезе в подножието на скалата. Зърна една почти непроходима пътека, обрасла с плевели, и заслиза, без да изпуска рицаря от поглед. Докато стигна до брега на реката, рицарят беше изчезнал.

— Не е възможно — измърмори той мрачно.

Къде беше изчезнало това копеле? Поглеждайки нагоре към скалата, разбра, че не е възможно рицарят да се е изкачил, без да го забележи. Не, този негодник се беше скрил сред бурените и храстите, които растяха покрай брега на реката под скалата.

Лъвското сърце започна търсенето там, където беше видял рицаря за последно. Измъкна меча си и започна да сече храсталаците, размятайки клоните насам-натам. Когато усилията му се оказаха безплодни, той насочи вниманието си към едрите камъни в основата на скалите. Проправи си път през трънливите храсталаци и огледа камъните, проклинайки тайнствената способност на рицаря да се появява и да изчезва, когато си поиска.

Да не беше някакъв свръхестествен дух? Не, укори се той, не вярваше в призраци. Беше кръстосвал меч с този рицар; нямаше нищо неестествено в начина, по който се биеше той.

Гняв водеше меча му, докато сечеше оплетените храсти и коренища, но интуицията, съчетана с отчаяние, най-накрая взе връх. Дивото сечене беше разкрило дупка, която дотогава беше скрита зад гъсталака.

Светлина проблесна в мозъка му. Нямаше нужда от ясновидец, за да разбере, че се е натъкнал на дълго търсения таен вход в кулата. Тунелът обясняваше много, но оставяше още повече неща необяснени.

Няма по-удобен момент да научи къде води проходът, реши Лъвското сърце, гмурвайки се вътре. Нямаше факел да го води, затова трябваше да си напипва пътя в непрогледна чернота, като се държи за стената и внимателно мести краката си. Пътят беше сравнително сух и водеше все нагоре. По едно време той се блъсна в някаква стена и спря. Тук ли беше краят?

Тънки ивички светлина се процеждаха около краищата и Лъвското сърце разбра, че е застанал пред някаква врата. Опипом намери резето и го вдигна. Поемайки си дълбоко дъх, излезе от тунела, питайки се къде ли ще се озове.