Читателски коментари (за „Ад и рай “ от Джудит Макнот)

Понеже харесвам авторката и книгите ѝ, ще напиша общия си коментар тук. От всичко, което е изложено в библиотеката, не успях да прочета единствено от поредицата за сестрите Форестър или Фостър — Foster?!, едната книга все още я няма, а наличната не ме грабна. Не прочетох и „Някой бди над теб“, защото ми доскуча в началото и се отказах. Авторката има общо 16 книги, предстои и 17-та през 2014 (вж. линка: http://www.fictiondb.com/author/judith-mcnaught~5165.htm — на английски е). В Читанката са 14 като липсват съответно: „Perfect“ и „Remember When“. Първата е историята на Закари Бенедикт и Джули, а втората е за близначката Даяна Фостър (Diana Foster). На мен личната ми класация по предпочитание е следната: Първото място си поделят: „Ад и Рай“, „Всеки мой дъх“, „Нощни шепоти“ и „Преди да те срещна“, на второ поставям също няколко: „Нещо прекрасно“, „Сега и завинаги“, „Кралството на мечтите“ и „Уитни, моя любов“, на трето: съответно „Гордост“ и „Рай“, като си признавам чистосърдечно, че последната все още я обработвам мисловно и е вероятно да се изкачи напред. Оценките ми са както следва за първото място 8 точки от 10 възможни, а за второто 7,5 до 7 от 10! Винаги пояснявам защо автоматично отнемам 2 точки — т.е. за това, че книгата не е от световноизвестен или класически автор, както и че не е световна класика. Все пак не може и дума да става напр. за „Ана Каренина“ на Толстой (между другото един от най-великите любовни романи за всички времена, лично мнение), която автоматично взема 11 от 10 възможни :–). Дж. Макнот е много далеч като писател от Лев Николаевич, а книгите ѝ, също толкова, колкото изумителните творби на Толстой — това само за пример! Затова смятам, че дори 7–8 точки за подобен тип романи са си кощунство, но все пак старанието и въздействието също са оценени от мен. Понеже това са книги за отпуска, за ваканция или почивка някъде, неангажиращи, четящи се буквално за няколко часа, ако е на компа, а ако е на хартия, още по-скоростно, то смятам, че времето с тях не е загубено, стига човек да иска да не мисли, а само да преживява действието, както на някой хубав филм. Но ако търсите нещо, което да провокира мисленето, да ви кара да мечтаете, да разсъждавате, да чувствате, то трябва да потърсите другаде. Книжките, за които коментирам в момента са нещо като десерта след храненето, може и да го пропуснете, но може и да му се насладите. Аз лично не отказвам майсторски приготвеното тирамису :-), така че… приятно четене!