Джудит Макнот
Сега и завинаги (30)

Глава трийсета

Виктория седеше в салона и чакаше Джейсън да се върне, когато възрастният иконом, който се грижеше за лондонската им къща, се появи на вратата.

— Нейна милост, херцогинята на Клермонт иска да ви види, милейди. Уведомих я…

— Уведоми ме, че не приемаш посетители — сърдито каза херцогинята и нахълта в стаята за ужас на иконома. — Глупакът не иска да разбере, че аз съм от „семейството“, а не „посетител“.

— Бабо! — извика Виктория и скочи на крака смутена и изненадана от неочакваната поява на сърдитата стара дама.

Херцогинята се извърна към слисания слуга.

— Чу ли! — сопна се тя и размаха бастун към иконома. — Бабо! — доволно подчерта.

Като мърмореше извинения, икономът се поклони и излезе от стаята. Херцогинята седна на един стол, скръсти ръце върху украсената дръжка на бастуна си и се втренчи любопитно във Виктория.

— Изглеждаш щастлива — заключи изненадана.

— За това ли дойде от провинцията? — попита младата жена и седна срещу нея. — Да видиш дали съм щастлива?

— Дойдох да видя Уейкфийлд — заяви старицата.

— Няма го. — Виктория се изненада от намръщения поглед на старата дама.

Прабаба й още повече свъси вежди:

— И аз така разбрах. Цял Лондон знае, че не е тук с теб! Възнамерявам да го намеря и да го нахокам, дори ако трябва да го преследвам из цяла Европа!

— Изумително — каза развеселено Джейсън, докато влизаше в салона — как почти всички, които ме познават, се страхуват от мен с изключение на дребничката ми съпруга, сестра й и вие, госпожо, която сте три пъти по-възрастна от мен и една трета от теглото ми. Мога само да предположа, че смелостта или дързостта се предават по наследство. Но продължавайте, имате разрешението ми да ми се карате точно тук в собствения ми салон — засмя се той.

Херцогинята се изправи и го погледна сърдито.

— Така значи! Най-сетне си си спомнил, че живееш тук и че имаш съпруга! — надменно изрече тя. — Казах ти, че ще те държа отговорен за щастието на Виктория, а ти съвсем не я правиш щастлива!

Джейсън хвърли несигурен поглед към жена си, но тя само поклати объркано глава и сви рамене. Доволен, че Виктория няма вина за това мнение на херцогинята, той прегърна съпругата си през рамото:

— По какъв начин не съумявам да изпълня съпружеските си задължения?

Възрастната жена зяпна от почуда:

— По какъв начин ли? Стоиш пред мен, прегърнал си я, но аз знам от сигурен източник, че си бил в леглото й само шест пъти в Уейкфийлд!

— Бабо! — ужасено извика Виктория.

— Тихо, Виктория — каза тя и отново насочи острия си поглед към Джейсън.

— Двама от твоите слуги са роднини на двама от моите и ми казаха, че цял Уейкфийлд е бил слисан от това, че си отказал да спиш в едно легло с младоженката си само седмица след сватбата ви.

Виктория изпъшка унизено, но Джейсън я стисна окуражително.

— Е, как ще отговориш на това, млади момко? — троснато попита посетителката.

Той се замисли:

— Ами очевидно ще трябва да си поговоря със слугите.

— Не омаловажавай случилото се! Ти най-добре от всички мъже би трябвало да знаеш как да държиш съпругата си в леглото и до себе си. Та нали от четири години насам половината омъжени жени в Лондон въздишат по теб. Ако беше някое префърцунено конте, чиито краища на ризата държат главата му изправена, щях да имам някакво обяснение защо не можеш да се заемеш със задачата да ме дарите с наследник…

— Възнамерявам да превърна това във въпрос от първостепенна важност — изрече Джейсън с престорена тържественост.

— Няма да търпя повече увъртания — предупреди тя, поуспокоена.

— Много сте търпелива — съгласи се той.

Без да обръща внимание на ироничната му забележка, тя кимна:

— А сега, след като се разбрахме, можете да ме поканите на вечеря. Но не мога да остана дълго.

С дяволита усмивка Джейсън й подаде ръка:

— Несъмнено възнамерявате да ни посетите за по-дълго някой друг път, да кажем след около девет месеца?

— Точно така — увери го възрастната дама, но когато се обърна към Виктория, очите й се смееха. Щом тръгнаха към трапезарията, тя се наведе към правнучката си и прошепна:

— Красив е дяволът му с дявол, нали, мила моя?

— Много — съгласи се младата жена и потупа ръката й.

— И независимо от клюките, които чух, ти си щастлива, нали?

— Не мога да го опиша с думи — отвърна Виктория.

— Много бих искала да ме посетиш някой ден. Имението Клермонт е само на трийсетина километра от Уейкфийлд.

— Ще дойда много скоро — обеща внучката й.

— Можеш да доведеш и съпруга си.

— Благодаря.

През следващите дни маркизът и маркизата на Уейкфийлд се появиха заедно на много от най-бляскавите събития. Хората вече не говореха за жестокостта на Джейсън към първата му съпруга, защото на всички беше ясно, че лорд Филдинг е най-любящият и щедър съпруг.

Беше достатъчно само да погледнат двойката, за да видят, че лейди Виктория сияе от щастие, а стройният й и красив съпруг я обожава. Всъщност висшето общество се забавляваше, като сравняваше предишния намръщен и суров Джейсън Филдинг, който сега се усмихваше с любов на съпругата си, докато танцуваше с нея, или се смееше на глас в театъра на някоя нейна остроумна забележка.

Много скоро всички бяха на мнение, че маркизът е най-оклеветеният и неразбран човек на този свят. Господата и дамите, които се бяха отнасяли с него предпазливо и със страхопочитание, сега се стремяха да спечелят приятелството му.

Пет дни, след като Виктория се беше опитала да пресече клюките, провокирани от отсъствието на съпруга й, говорейки за него с най-хвалебствени слова, лорд Армстронг посети Джейсън да го помоли за съвет как да спечели сътрудничеството и предаността на слугите и арендаторите си. Лорд Филдинг остана смаян, после се усмихна и му предложи да поговори с лейди Филдинг по този въпрос.

Същата тази вечер в семейство Уайтс лорд Бримуърти закачливо обвини Джейсън за това, че лейди Бримуърти наскоро си е купила изключително скъпа сапфирена огърлица. Лорд Филдинг го погледна развеселено, заложи петстотин лири на следващата ръка и след миг ловко лиши лорд Бримуърти от тази сума.

На следващия ден следобед в Хайд Парк, където Джейсън учеше Виктория да управлява новия прекрасен файтон, който й беше купил, една карета рязко спря и три много стари дами се втренчиха в него.

— Невероятно! — каза графиня Дреймор на приятелките си, докато наблюдаваше през монокъла си лорда. — Тя наистина е омъжена за Уейкфийлд! Когато Виктория каза, че съпругът й е „добър и сърдечен“, помислих, че говори за друг човек!

— Той е не само сърдечен, но и смел — разкиска се най-старата дама, докато наблюдаваше как файтонът на двойката опасно се накланя по алеята. — Вече няколко пъти за малко да преобърне файтона!

За Виктория животът се беше превърнал в удоволствие. Нощем Джейсън я любеше и я учеше на любовното изкуство. Той удавяше сетивата й в наслада, събуждаше у нея бурна страст, на каквато никога не беше подозирала, че е способна. Тя го беше научила да вярва и сега той й се отдаваше изцяло — с тяло, сърце и душа. Не се скъпеше за нищо, даваше й всичко — любов, внимание, подаръци.

Той кръсти яхтата си „Виктория“ и я придума да плава с него по Темза. Когато жена му каза, че обича много повече да плава по Темза отколкото през океана, Джейсън нареди да построят нова яхта, специално за нея, обзаведена в бледо-синьо и златно. Тази нечувана екстравагантност накара госпожица Уилбър да сподели завистливо с група приятели:

— Всички тръпнат в напрегнато очакване какво ли ще й купи следващия път Уейкфийлд!

Робърт Колингуд повдигна вежди и се усмихна на завистливата млада дама:

— Може би Темза?

За Джейсън, който до този момент не беше познавал радостта от това да бъдеш обичан и обожаван заради истинската ти същност, а не заради това, което притежаваш, или начина, по който изглеждаш, мирът и спокойствието, които изпитваше, бяха истинска наслада. Нощем той не можеше да се насити на Виктория, а през деня я водеше на пикници и плуваше с нея в потока в Уейкфийлд Парк. Докато работеше, мислеше за нея и се усмихваше. Искаше да положи света в краката й, но Виктория искаше само него и това го изпълваше с дълбока нежност. Той дари цяло състояние за построяването на болница близо до Уейкфийлд — болница „Патрик Сийтън“, след което започна приготовленията за построяването на още една в Портидж, Ню Йорк, също на името на баща й.