Сюзън Джонсън
Френска целувка (25)

Двадесет и пет

Веднъж по телевизията беше виждала вила като тази на Джони. Беше предаване за някакъв колекционер на картини, който искал да живее като Моне и Матис — нали разбирате, да диша същия въздух, да абсорбира същите флуиди, да се отдаде на същия начин на живот, без в действителност да твори. Да не споменаваме факта, че онзи тип беше десет пъти по-богат от Моне или Матис — като в действителност и двамата не са били съвсем бедни.

Както и да е, вилата беше страхотна.

Не че завиждаше на Джони за богатството му.

Той работеше за него.

Но, боже, само като си помислеше колко щеше да й е трудно да свикне отново с предишния си живот като се прибере у дома. Човек наистина може да свикне с това великолепие. Като това да имаш лимузина, която винаги да те чака на летището, или нещо като тази райска градина, заобикаляща средиземноморското ти убежище. Обаче да оставим настрани великолепието, най-много щеше да й липсва изненадващо земния мъж, който шептеше в ухото й, преди да слязат от колата.

— Радвам се, че си тук. От векове не съм се чувствал толкова добре.

Не че имаше време да направи нещо друго, освен да отвърне с усмивка, преди да бъдат посрещнати от младата жена в боядисани на ръка лятна рокля и сандали, която ги чакаше на широкото мраморно стълбище.

— Клер, искам да те запозная с Ники. Ники, това е Клер, която е достатъчно мила да търпи ексцентричната ни програма — усмихна се Джони. — Извинявам се, че не ти се обадих по-рано. Нещата се наредиха така в последната минута.

— Радваме се да те видим по всяко време — отговори младата жена на английски с лек акцент. — Мари е на плажа, но й казах, че ще изпратя да я извикат още в минутата щом пристигнете. Много се радва, че Джорди ще е тук.

— Веднага слизам на плажа — обяви Джорди щом заобиколи колата. — Може ли, тате? Моооля те! Върни ще дойде с мен, нали?

Джони погледна към Върни.

— Разбира се, хлапе. — Върни подаде чантичката си на Джони. — Когато имаш възможност, изпрати долу малко от онова червено вино — допълни тя. — И голямата ми шапка. — Усмихна се. — Не бих имала нищо против и някаква закуска.

Джони погледна към Клер.

— Аз ще взема шапката, ако ти вземеш другите неща. — Обърна се отново към Върни. — Слизаме след минута. Само искам да покажа на Ники стаята й.

— Андре ще занесе нещата на Върни — предложи Клер и се усмихна на Джони. — А за вечеря ще имаме рибена чорба, Върни — допълни тя, — така че си пази апетита.

Върни се усмихна.

— Трябва да съм умряла и да съм се преселила в рая. Предполагам, че за десерт няма да има Льо Вашерин^[1].

Клер се разсмя.

— Но разбира се.

— Не разбирам защо не можеш да организираш едно студио тук — подхвърли предизвикателно Върни. — Помисли си колко работа ще можеш да вършиш без никой да ти пречи.

— Помисли си колко трудно би било за някой да работи тук при всичките тези красоти, които те разсейват — нудистки плажове, страхотни барове, страхотни вина — отбеляза Джони и се усмихна едва-едва.

— Разбира се, разваляй ми плановете.

— Вър-ниии! Да вървим! Искам да видя Мари! — изписка Джорди, дърпайки ръката на Върни. — Тате, престани да говориш с нея!

— Добре, добре, тръгваме. — Бавачката намигна на Джони. — Само си помисли за това, не те моля за нищо повече.

— Добре. Ще се видим в пет. — Той се обърна към Клер. — Ники е в стаята на Виктория, нали?

— Да. Всичко е готово.

— Стаята на Виктория! — промърмори Ники, мислейки си, че това е невъзможно.

— Кралица Виктория е прекарвала известно време тук.

Гласът му беше толкова небрежен, все едно говореше за времето.

— Искаш да ми кажеш, че това е жилището на кралица Виктория?

— Вече не е.

— Но е било.

— Да.

— О, боже! Бих могла да остана тук завинаги.

— Не е голяма работа. Тя е идвала тук всяка година около Великден. А и това е било адски отдавна.

Какво можеше да каже? Нямаше да спори с него за историческите персонажи. Нямаше да попита: „А някой оплакал ли се е от това, че спи в спалнята на Линкълн в Белия дом, само защото човекът е мъртъв от повече от сто години?“.

— Предполагам, че си прав — отбеляза адски учтиво тя.

— Ще ти покажа разположението, а после ще слезем на плажа.

Клер кимна към багажа им.

— Андре ще занесе чантите ви, след като занесе виното на Върни.

— Аз мога да си нося чантата — възрази Ники. — Наистина, не е проблем. — Вини, Коул и Бари бяха пристигнали напред с другата кола. Не че се нуждаеше от тях да й носят багажа.

— Ще си ги занесем сами — съгласи се спокойно Джони. — Благодаря ти, Клер.

— Е, тогава ще се видим на вечеря. — Домакинята срещна погледа на работодателя си. — В седем или в осем?

— По-добре да е в седем. — Той й подаде чантичката на Върни. — Джорди огладнява рано.

 

 

Докато Джони водеше Ники през дворцовите коридори и антрета, тя вдишваше атмосферата на бившето кралско величие. Че кой наистина би могъл да си помисли, че тя ще спи в спалнята на кралица Виктория! Това не бе й хрумвало и в най-дивите й мечти. Не че кралица Виктория някога бе присъствала в мечтите й, но самото величие на идеята беше зашеметяващо!

Тъй като Джони носеше и двете им чанти, когато той спря, кимна с глава и каза: „Тази е“, тя се озова пред врата, която със сигурност бе определена за достъп на кралица. Никога в живота си не беше виждала толкова позлата, инкрустирано дърво и дялан мрамор, поне не извън музеите. Дори бравата приличаше на…

— Това злато ли е? — изтърси тя.

— Не съм сигурен.

Боже, не каза не. Дали да я докосне?

— Аз ли да я отворя?

— А? — Излизайки от транса тя го погледна с празен поглед.

— Вратата. — Той вдигна двете чанти.

— Съжалявам. — Хващайки украсената брава, оформена като някаква риба, тя натисна надолу, отвори вратата и моментално замръзна на място. Цялата фасадна стена бе в стъкло от пода до тавана, давайки изумителна гледка към лазурното Средиземно море, блещукащо на слънцето. — Уха — прошепна тя.

— Помислих си, че тази стая ще ти хареса — отбеляза Джони.

Трябваше й момент да възприеме огромното подценяване на нещата и още един, за да си поеме дъх и да отговори.

— Страхотна е.

— Ако искаш, по-късно можем да пийнем кафе или нещо друго на балкона.

Още един от онези стряскащи моменти. Тя беше в тази автентична кралска вила, на живо с най-секси мъжа според списание People и всичко това, само защото проектираше дървени къщички. Какви бяха шансовете да се случи подобно нещо? Но пък защо да оспорва добрата карма?

— Питие или кафе на балкона звучи супер — отвърна тя, сякаш всеки ден или всяка седмица й предлагаха подобни неща.

— По-късно ще кажем на Клер. — Той присви вежди. — Искаш ли да влезем вътре?

— Разбира се — бързо отвърна тя, сякаш не се държеше като страхливо зайче. Мамка му! Може би в крайна сметка беше свежа като роса. Когато направи няколко стъпки в слънчевата стая, краката й потънаха в светъл килим на цветя, който очевидно бе правен по поръчка за тази стая, в която тя със сигурност не смееше да докосне нищо. Мебелите бяха в деликатно рококо — по-малки от обичайните размери. Но нали Виктория е била толкова ниска. Дори леглото с балдахин не беше огромно като другите, макар че все пак си беше доста голямо, отбеляза тя на ум — мястото на многообещаващи планове за нощта в програмата й.

— Ще оставя чантата ти тук. — Джони остави чантата й върху най-близката мраморна масичка. — Добре ли си?

Тя не помръдна, погълната от изучаването на блестящата стая и от размишленията си за предстоящата нощ.

— Добре съм — отговори, отхвърляйки горещите си мисли, за да се концентрира върху настоящето. — Обаче имам един въпрос. Действително ли спиш тук?

Той поклати глава.

— Обикновено спя в спалнята на терасата долу. От там е по-лесно да се излиза навън. И е по-близо до стаята на Джорди. Тя обича да бъде край басейна.

Не напълно сигурна в отговора му, тя се поколеба дали да огласи мислите си. Но какво, по дяволите, помисли си тя — майната й на учтивостта. Имаше си планове за стаята на кралица Виктория.

— Е, тази нощ ще останеш ли тук или какво?

Той се усмихна.

— Ще остана, стига да не ме изриташ.

Тя се усмихна и светът й отново стана розов.

— Няма такъв шанс.

— Чудесно. Макар че ще трябва да почакам Джорди да заспи. Когато е наоколо, внимавам за поведението си.

Загрижеността за дъщеря му само засилваше неговата сексуалност. Макар че може би всичко в него беше секси. От начина, по който поемаше нещата в ръцете си, до начина, по който ръсеше захар в кафето си, всичко това бе един голям афродизиак.

— Не е проблем. Мога да почакам.

Той си погледна часовника.

— Това е дяволски проблем за мен, но нямам избор. Така че хайде да се махаме от тук и да слезем на плажа. Трябва да се заема с нещо, защото иначе ще ти налетя. Плува ли ти се?

На нея много й се щеше да правят точно това, което той искаше да прави. Затъваше твърде дълбоко — само през последните няколко дни, през които се намираше покрай него. И то, макар да знаеше, че е върхът на глупостта дори да си помисли, че може да се влюби в Джони Патрик с неговата мрачна репутация на сериен сексуален партньор на всички красавици по света.

— Плуването е привлекателна идея — отвърна тя, игнорирайки весело всички женски истории, които бе чувала за него. — Но нямам бански.

— Боже. — Той въздъхна. — Не ми е нужно да си го представям.

— Добре, ще си остана с дрехите и просто ще си седя на плажа.

— Не. Това е лудост, когато водата е толкова страхотна. Ще си сложа юздите и ще се държа добре. И без това трябва да го направя, когато Джорди е с нас. Ще накараме Клер да ти намери бански.

— Добре. — Защо пък да не се възползва от това малко райско кътче? Вероятно никога вече нямаше да изпита нещо подобно.

— По дяволите, колко си готина — промърмори той и разроши косата й.

— А ти постоянно ме възбуждаш.

— И при мен е така. — Гласът му беше много нежен.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Вероятно ще трябва да си говорим за нещо друго.

— Без майтап. — Той се допря до нея. — Хайде да ти намерим бански.