Джуд Деверо
Фиона (20)

ДВАДЕСЕТА ГЛАВА

Когато дойде време да тръгват, Клариса се погрижи да поднесе най-голямата изненада на снахите си. През последните дни тя почти не говореше и позволяваше на трите жени си да я командват, без да се оплаква и без да дава предложения. Ала когато взе инструмента си, с нея стана коренна промяна. Снахите й я гледаха мълчаливо, смаяни от усърдието й. Малката жена пое командата и всички се подчиняваха безпрекословно.

Джудит и Алисия се преоблякоха бързо в мръсни дрипи, за да скрият красотата си, и се смесиха с дългото шествие, което придружи Фиона и Клариса по пътя им към голямата зала на замъка, Фиона поклащаше изкусително хълбоците си и вървеше без страх през шпалира от мъже. Прекрасното й полуголо тяло привличаше като с магнит всички погледи. Джудит й беше намерила евтина рокля в крещящи цветове, цялата отрупана с волани, с дълбоко изрязано деколте.

Щом влезе в голямата зала, Клариса изпя няколко тона и присъстващите зяпнаха смаяно. Алисия и Джудит, които още не бяха чули снаха си да пее с пълния обхват на гласа си, спряха за момент и се вслушаха страхопочтително.

— Започвай да танцуваш — прошепна Клариса в ухото на Фиона. — Аз ще ти подам такта. Трябва само да се движиш в ритъма на музиката.

Всички погледи бяха устремени към дребната певица с невероятно силния глас и прекрасната полугола жена до нея. Клариса запя някаква песен, извиси глас към сводовете на залата и зрителите избухнаха в лудо ликуване. Всички се втурнаха да заемат добрите места, за да могат да гледат изпълнението, и Алисия разбра, че моментът е дошъл.

— Сега! — изсъска тя в ухото на Джудит и двете жени изчезнаха в една тъмна дупка в стената.

Те прихванаха тежките си поли, метнаха ги на ръцете си и забързаха по старата вита стълба. След три площадки чуха някакъв шум и се прилепиха стреснато до стената. Вслушаха се напрегнато и зачакаха появата на стражите, които всеки момент можеха да се появят от някой коридор.

Джудит посочи безмълвно широкия процеп в стената вляво от тях и двете се вмъкнаха вътре. Плъховете, които обитахава стената, се разбягаха на всички страни и Алисия се потърси от погнуса.

В края на стълбата имаше падаща врата — и тя беше заключена.

— По дяволите! — прошепна Джудит. — Трябва ни ключ. В това време Алисия опипваше предпазливо касата на четириъгълната врата и скоро се обърна с тържествуваща усмивка. Белите й зъби заблестяха в мрака. Тя изтегли рязко един железен болт и вратата се придвижи бавно навътре. Скърцането беше толкова застрашително, че двете жени замръзнаха по местата си и зачакаха да чуят шум от приближаващи се стъпки; когато стълбата остана тиха и пуста, те се промъкнаха през тесния отвор и излязоха на покрива.

Двете въздъхнаха дълбоко и лицата им се освежиха от прохладния нощен въздух. Алисия се обърна към Джудит и видя, че снаха й е втренчила уплашен поглед в зъберите.

— Нека да отида аз — помоли тихо тя.

— Не. — Джудит поклати решително глава. — Ако нещо се случи и се наложи да те изтегля обратно на покрива, няма да се справя. Ти си достатъчно силна и ще ме издърпаш.

Алисия кимна мълчаливо. Джудит имаше право. Двете свалиха дебелите вълнени рокли и развиха въжетата, които бяха зашити от вътрешната страна на полите. Джудит беше наела четири жени, за да свършат тази трудна работа. Лунната светлина Обливаше шотландските одежди, които носеха под полите и позлатяваше яркоцветните карета.

Алисия се справи първа. Щом разви въжето, тя отиде до края на покрива и огледа внимателно зъберите на кръглата кула.

— Виждам четири прозореца — обади се тихо тя. — Къде ли е Майлс?

— Нека да помисля — отвърна тихо Джудит и започна да навива въжето на ръката си. — Първият прозорец е край витата стълба, отсрещният гледа към коридора, което означава, че другите два са на килиите. — Тя посочи вдясно и вляво.

Никоя от двете не спомена, че ако Джудит сбъркаше прозореца, това означаваше сигурна смърт.

— Да се хващаме за работа — промърмори Джудит. Имаше вид, сякаш се подготвя за собствената си екзекуция.

Алисия беше свикнала от детските си години с катеренето и въжетата и сега работеше бързо и уверено. Нагласи единия край на въжето така, че да се получи здрава примка, в която Джудит да седне като в люлка. Прекара края на въжето между краката й и го завърза за широкия кожен колан. Джудит се опита да успокои лудо биещото си сърце, намести се удобно и се хвана с две ръце за въжето. После пристъпи към зъберите и се обърна за последен път към снаха си. Алисия се усмихна окуражително.

— Опитай се да съсредоточиш цялото си внимание в онова, което трябва да свършиш. Не мисли къде се намираш.

Джудит кимна безмълвно. Страхът стягаше гърлото й.

Алисия уви другия край на въжето около един зъбер, за да има опора. После бавно започна да спуска Джудит от покрива.

Джудит се молеше безмълвно на Бога да й даде сили да издържи. Редеше молитва след молитва и се опитваше да намери опора за краката си. Мазилката се ронеше от стената и при всеки шум сърцето й спираше да бие. Имаше чувството, че всеки момент над главата й ще изскочи въоръжен мъж и ще пререже въжето, което я свързваше с Алисия.

След безкрайно дълго спускане тя стигна до прозореца, който си беше набелязала и когато стъпи на перваза, една ръка я сграбчи за глезена.

— Тихо! — заповяда строг мъжки глас, когато от гърлото й се изтръгна задавено пъшкане.

Две силни ръце обхванаха прасците й, после хълбоците и я изтеглиха през прозореца. Джудит стъпи здраво на земята и изпита безкрайно облекчение. Ръцете й се впиха в перваза на прозореца с такава сила, че кокалчетата на пръстите й побеляха.

— Вие ли сте дамата, която не може да понася височината?

Джудит се обърна и погледна в спокойното лице на Роджър Чатауърт. Ризата висеше на парцали по стройното му тяло.

— Къде е Майлс? — попита с треперещ глас тя.

Пред вратата на килията се чу шум. Роджър бутна Джудит в тъмния ъгъл и застана пред нея, за да я скрие.

— Със себе си ли разговаряш, Чатауърт? — попита подигравателно пазачът, но не направи опит да влезе вътре.

— Какво друго ми остава? — отговори примирено Роджър и притисна треперещото тяло на Джудит към стената. — Кой е на покрива? — попита след малко той.

— Алисия.

Отговорът й бе удостоен с полугласно проклятие. Тя понечи да се дръпне от него, но от широките му гърди се излъчваше безкрайна утеха. Роджър дръпна въжето, което стягаше кръста й.

— Майлс е в отсрещната килия — обясни шепнешком той. — Раната му е тежка и не съм сигурен, че има достатъчно сили да се изкатери по въжето. Пазачът скоро ще заспи и тогава ще избягаме. Аз ще се изкатеря пръв и ще ви изтегля на покрива. Но не искам да оставате сама в килията. Трябва да седнете на перваза и ако пазачът надникне вътре, ще скочите навън и ще увиснете на въжето. Разбрахте ли ме? Щом се кача на покрива, ще ви изтегля — повтори той.

Джудит се опитваше да вникне в смисъла на думите му. Роджър беше враг на семейството й, виновник за смъртта на Мери. Ами ако възнамеряваше да убие Ашсия и да отреже въжето?

— Не… — започна нерешително тя.

— Имайте ми доверие, Аскот! Алисия не може да ви изтегли сама на покрива, а вие нямате сили да се покатерите по въжето без чужда помощ. Проклети жени! Защо не са изпратили няколко силни мъже?

Това подейства. Очите й засвяткаха.

— Не съм очаквала такава черна неблагодарност!

Роджър сложи ръка на устата й.

— Храбро момиче! Колкото и да не понасям семейство Аскот, трябва да призная, че жените им са ми симпатични. А сега да не губим време. — Той я бутна към прозореца, вдигна я и я сложи на перваза. — Поставете ръцете си тук! — Той посочи ръба на перваза. — Дръжте се здраво. Когато започна да ви тегля нагоре, използвайте ръцете и краката си, за да се оттласквате от стената. — Той я раздруса здравата, защото очите й бяха станали стъклени. Земята беше толкова далече, някъде долу в бездънната пропаст. — Мислете за гнева на мъжа си, когато разбере, че сте спасили един Чатауърт преди брат му.

Джудит го погледна и едва не се изсмя с глас. Едва. После вдигна глава и се опита да извика пред вътрешния си взор образа на Гевин. Представи си, че силната му ръка я прегръща, и се успокои. Закле се, че никога вече няма да върши лудости, за да спасява мъжете от семейство Аскот. Щеше да си стои кротко вкъщи и да остави мъжката работа на Гевин. Ами ако той попаднеше в опасност? Или майка й? Или някое от децата? Или…

Роджър дръпна с такава сила дебелото въже, че едва не я събори от прозореца.

— Внимавайте, жено! — изръмжа ядно той.

Джудит прибра главата си към гърдите, той преметна крака през прозореца, увисна на въжето над нея и започна да се катери към покрива. Гледката я отрезви, тя се издаде напред и проследи трудното изкачване.

Алисия посрещна Роджър на самия ръб на покрива с нож, насочен право в гърлото му. Тя го задържа там, увиснал над пропастта, подпрян само на ръцете си.

— Какво направихте с Джудит? — изфуча разярено тя.

— Чака ме долу. Трябва веднага да я изтеглим на покрива. Не ме спирайте, защото застрашавате живота й!

В следващия момент се случиха няколко неща едновременно.

— Стражите! — понесе се вик отдолу.

— Вратата! — изкрещя Роджър и се залови с последни сили за зъбера, за да не се строполи от стената. — Затворете вратата!

Алисия реагира веднага, но когато стигна до падащата врата, един от пазачите беше успял да се промъкне през отвора. Без да се колебае нито секунда, тя заби ножа си между ребрата му. Той се строполи върху вратата и тя трябваше да го избута настрана, за да стигне до резето.

След като свърши тази работа, тя се втурна обратно към зъбера, където Роджър тъкмо изтегляше въжето с Джудит. Алисия се приведе над парапета, за да помогне на етърва си да се изтегли.

— Какво стана? — попита загрижено тя, като стискаше ръката на Джудит.

— Доведоха Клариса и Фиона в килията, където е Майлс. Останах на прозореца, за да чуя всичко, каквото мога, но един от пазачите влезе вътре да види какво прави Чатауърт и повика другарите си. Какво стана с него?

Алисия я поведе към вратата.

— Ето го там — обясни кратко тя и посочи мъртвия.

— Дали са чули виковете му? — попита мрачно Роджър.

— Не съм сигурна — отговори страхливо Джудит. — Но смятам, че трябва да побързаме, иначе няма да успеем да се измъкнем от замъка.

— Нямаме достатъчно време. Къде са съпрузите ви? — попита строго Роджър.

— И те са във Франция, обаче… — започна Джудит, но спря насред думата, като видя, че Роджър вдигна от пода второто въже и го завърза за един зъбер. — Прозорецът на килията, където са затворени, е от другата страна.

Роджър не й обърна внимание.

— Сега нямаме време за това. Господарят на замъка ще се качи на кулата само след минути. Трябва да слезем от покрива и да повикаме помощ.

— Вие сте страхливец! — изсъска Алисия. — Бягате, докато ние с Джудит спасяваме семейството ни.

Роджър я сграбчи грубо за рамото.

— Млъкнете! Не желая да слушам глупави приказки! Забравихте ли, че Фиона е моя сестра? Нямам време да споря с вас, но ако всички бъдем затворени в тази кула, няма да има кой да организира бягството. Можете ли да се смъкнете по това въже?

— Да, но… — започна колебливо Алисия.

— Тогава тръгвайте! — Той й помогна да се прехвърли през стената, като не я изпусна нито за миг от сигурните си ръце. — Хайде, Алисия! — подкани я той и по устните му се плъзна усмивка. — Покажете ни, че имате шотландска кръв във вените си.

След като проследи пътя на Алисия, Роджър се върна при Джудит, хвана я под мишниците и я вдигна.

— Ще ви нося. Не сте много по-тежка от бронята ми. — Той клекна и заповяда: — Качете се на гърба ми и се дръжте здраво.

Джудит кимна и изпълни заповедта. Зарови лице в рамото на Роджър и затвори очи. Той се прехвърли през стената и тя се разтрепери с цялото си тяло. Тилът му беше мокър от пот и тя разбра, че слизането е много мъчително.

— Нима ще позволите един англичанин да ви победи? — пошепна той в ухото на Алисия, когато стигна до нея.

Джудит отвори едното си око и погледна е възхищение снаха си. Алисия беше увила въжето около глезена си, беше опряла другия крак върху него и се спускаше внимателно, като освобождаваше последователно ръцете си. След появата на Роджър тя ускори темпото.

Когато най-после стъпиха на твърда земя, Джудит не пожела да се отдели от силния гръб на Роджър. Той се засмя и внимателно се освободи от ръцете й, после и от краката. Остави я на земята и се втурна към другото въже, което висеше доста високо над земята. Алисия имаше още малко път.

— Скачайте, шотландке! — извика сърдито той.

След кратко колебание Алисия пусна въжето и се приземи право в разтворените ръце на Роджър.

— Вие тежите колкото коня ми — промърмори той и я пусна. — Може би очаквам твърде много от две глупави жени, но все пак ще попитам дали не сте скрили наблизо коне.

— Да вървим, неприятелю! — заповяда сърдито Алисия и му махна с ръка.

Като видя, че Джудит продължава да стои като вцепенена на мястото си и се взира с невиждащи очи във висящото въже, Роджър я сграбчи за рамото и я повлече след себе си.

— Тичайте! — заповяда той и я плесна доста силно по дупето. — Сега ще отидем да освободим сестра ми и Крис от лапите на мъчителите им!

 

 

Майлс стоеше в средата на килията си и сякаш очакваше гости, когато вратата се отвори шумно и пазачите блъснаха вътре Фиона и Клариса.

— Водим ти компания, Аскот! — извика развеселено един от мъжете. — Наслаждавай се на нощта, защото ще бъде последната в живота ти.

Майлс улови ръката на Фиона, преди да се е строполила на пода, а после пое Клариса. Настани се удобно на земята и прегърна двете млади жени, които седнаха от двете му страни. Зарадвана от срещата, Фиона обсипа лицето му с целувки.

— Братята ти са получили вест, че си мъртъв — говореше задъхано тя. — О, Майлс, не вярвах, че ще те видя жив!

Майлс се изсмя тихо и очите му засвяткаха. Целуна Фиона по челото, после целуна и Клариса.

— Радвам се, че ви видях. Сега мога да умра спокойно.

— Как смееш да се шегуваш с такива неща? — изсъска ядно Фиона, но Майлс я целуна по устата, за да я успокои.

След минута тримата наостриха уши. Пазачът пред вратата на килията им нададе тревожен вик и се втурна по стълбата към покрива. След малко се чу глух удар от падащо тяло.

В тишината, която последва трополенето, Майлс устреми поглед към тавана и попита:

— Алисия?

Двете жени кимнаха.

Майлс пое дълбоко въздух и се усмихна.

— А сега ми разкажете какво сте замислили.

Клариса с готовност отстъпи правото си на Фиона. Тя описа подробно плана на Джудит да се спусне от покрива в килията на затворника и да го изтегли е въжето. Клариса се облегна удобно на силното мъжко рамо и се вгледа с обич в тъмното лице на девера си. Когато очите му засвяткаха от гняв, сърцето й заби с все сила. „Рейн ще ми извие врата, когато му разкажа какво сме сторили“ — помисли си тъжно тя и очите й се напълниха със сълзи.

— Не се тревожи, Клариса — прошепна успокоително Майлс. — Все някак ще се измъкнем оттук. Братята ми ще се погрижат за всичко.

Малката жена изтри енергично очите си и подсмръкна.

— Знам. Мислех само, че Рейн ще ми одере кожата за онова, което направих.

Майлс я изгледа дяволито.

— И аз мисля, че ще направи точно това.

— Господи, ти си ранен! — извика Фиона, когато ръката й се плъзна по мръсната превръзка на гърдите му. Ризата на Майлс висеше на парцали и Фиона опипваше трескаво голата му кожа. Тя се отдръпна назад, за да вижда по-добре. Килията беше осветена само от лунната светлина, но тя разтвори остатъците от ризата и огледа белезите по гърдите му. Прокара връхчетата на пръстите си по множеството пресни корички и прошепна:

— Когато се запознахме, кожата ти беше чиста. А сега е цялата в белези и всички са заради мен.

Майлс целуна дланта й.

— И аз ще ти оставя белези, Фиона. Ще ги носиш, за да ти напомнят за двадесетте деца, които ще ми родиш. А сега искам да си починете, защото утрото ще донесе нови… събития.

Най-голямата тревога на Фиона беше дали ще намери Майлс жив и здрав и когато най-после можа да се облегне на гърдите му, тя се успокои напълно. Затвори очи и веднага заспа.

Клариса не можа да последва примера й. Тя не беше толкова уморена, а и мислеше за много други неща. Затова само затвори очи и се постара да остане неподвижна.

След около час, когато първите розови ивици на зората се промъкнаха в килията, Майлс се отдели внимателно от двете жени и отиде до прозореца. Клариса отвори очи и проследи тромавите му движения.

— Ела при мен, Клариса! — прошепна той и тя зяпна смаяно. Как беше разбрал, че е будна?

Тя прескочи предпазливо спящата Фиона и пристъпи към Майлс. Той я привлече към себе си и облегна гърба й на гърдите си.

— Ти рискува много, за да ме спасиш, Клариса. Приеми благодарностите ми.

Тя се усмихна и потърка бузата си в ръката му.

— Аз съм виновна, че ни заловиха и ни доведоха тук. Когато обикалях Англия и пеех, херцогът ме е видял в някоя от къщите, където спирахме. Спомни си за мен и скоро се сети, че сега съм омъжена за един от братята Аскот. Как мислиш, какво ли е казала Алисия, когато е изтеглила на покрива не теб, а Роджър? — Тя се обърна с лице към него. — Дали са успели да избягат? Дано стражите не са ги видели. Мислиш ли, че Рейн ще ни дойде на помощ?

Майлс се усмихна и отново обърна лицето й към прозореца.

— Аз знам, че братята ми вече са на път. Погледни на запад.

— Нищо не виждам.

— Забелязваш ли малките искри в утринната омара?

— Да, да! — извика възбудено тя. — Какво означават?

— Може би се лъжа, но според мен са мъже в брони. А я погледни на север!

— Още искри! О, Майлс! — Тя се обърна, обви с ръце кръста му, но изведнъж го пусна. — Раната ти е много по-тежка, отколкото призна пред Фиона — промълви укорно тя.

Майлс се усмихна, но не можа да скрие болката в очите си.

— Нали няма да й кажеш? Не искам да й създавам още грижи. Тя показа достатъчно смелост, като излезе да танцува пред стотици чужди мъже. — В гласа му имаше искрена гордост.

— Прав си — отговори тихо Клариса и отново се обърна към прозореца. Двамата стояха един до друг и чакаха настъпването на деня. Огнените искри идваха все по-близо.

— Какви са тези хора? — попита изумено Клариса. — Знам, че във Франция също живее един клон от семейство Аскот, но това е цяла армия. Кои са другите?

— Мисля, че всички са от нашето семейство — отговори гордо Майлс. — Роднините ни са разпръснати по цяла Франция, в Испания и Италия също живеят мъже и жени от рода Аскот. Когато бях още момче и заслужих първите си шпори, бях ужасно сърдит, че където и да отидех, вечно срещах чичовци и братовчеди, които се опитваха да ме командват. Сега обаче мисля, че е прекрасно да имаш толкова много роднини.

— Прав си.

— Я виж там! — извика внезапно той. — Видя ли го?

— Не, нищо не можах да видя.

Майлс се ухили доволно.

— Точно това чаках. Ето го пак!

Клариса зърна за миг светкавицата между искрите, но помисли, че й се е привидяло.

— Това е знамето на чичо Етиен. Винаги сме се надсмивали на флаговете му. Толкова са грамадни, че закриват всичко наоколо, но Етиен твърди, че само при вида на трите златни леопарда повечето хора хукват да бягат. Голямото знаме било проява на милост от негова страна. Така им оставял достатъчно време за спасение.

— Видях го! — извика зарадвано Клариса. На хоризонта блеснаха три златни светкавици. — Това са леопардите — прошепна страхопочтително тя. — Как мислиш, дали…

— Няма какво да мисля, аз знам. Рейн води войските на чичо Етиен. Стивън идва с армията си от север, а Гевин води мъжете от юг.

— Откъде знаеш?

— Познавам братята си — засмя се той. — Гевин ще пристегне пръв и ще чака братята на няколко мили от замъка. Щом се съберат, армиите ще нападнат заедно.

— Ще нападнат? — повтори страхливо Клариса.

— Няма за какво да се тревожиш. — Той помилва косата й. — Мисля, че дори херцог Лорилард няма да посмее да окаже съпротива на обединените сили на рода Аскот. Нашите ще му дадат възможност да сключи почтен мир. Освен това той е във вражда с Кристиана, не със семейство Аскот.

— Кристиана? Това е момичето, което беше спасено от Роджър Чатауърт, нали? Какво ли е станало с нея?

— Не знам, но скоро ще узнаем — отговори Майлс и в гласа му имаше мрачна решителност. Клариса потръпна от страх. Знаеше от опит, че няма защо да се опитва да разубеждава един Аскот, който си е втълпил в главата да извърши някоя лудост. Двамата продължиха да наблюдават напредващите армии и когато Фиона се събуди, Майлс я повика до прозореца.

Като видя посърналото й лице, той започна да прави неприлични намеци за дръзкото й облекло и успя да я ядоса и да повдигне духа й.

— Ако Алисия и Джудит са успели да освободят Роджър Чатауърт от килията му и са тръгнали да търсят помощ, при кого от братята ти са отишли? — попита плахо Клариса.

Нито Майлс, нито Фиона бяха в състояние да й дадат точен отговор.

— Моля се на Бога да не е при Рейн — прошепна заклинателно Клариса. — Убедена съм, че Рейн първо ще извади меча си, а после ще чуе какво му казват.

Тримата се загледаха отново към прозореца, за да не пропуснат нито минута от приближаването на спасителите.