Джуд Деверо
Фиона (21)

ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Редом е Рейн и Етиен Аскот яздеше Роджър Чатауърт, устата му опъната в тънка линия, дясната ръка с дебела превръзка, през която се процеждаше кръв. До него препускаше Алисия с подуто дясно око, което започваше да посинява. Превързаната ръка на Роджър беше резултат от новата му среща е Рейн Аскот, а посинялото око на Алисия дойде оттам, че тя се хвърли да раздели двамата стари противници. Джудит също се включи в ръкопашната схватка, но Джон Басе скочи от коня си, хвърли я на земята и я притисна с тялото си.

Събралите се мъже едва успяха да попречат на Рейн да насече Роджър Чатауърт на парчета; накрая той все пак се укроти и Алисия и Джудит можаха да му разкажат какво е станало. Бяха стигнали само до половината, когато мъжете отново се метнаха на конете си. Когато Джудит разказа как Фиона и Клариса са били заловени и хвърлени в килията при Майлс, Рейн отново се нахвърли с юмруци върху Роджър Чатауърт. Роджър размаха меча си, за да го държи на разстояние, докато роднините му полагаха огромни усилия да го успокоят.

Най-после всички млъкнаха и препуснаха към замъка на Лорилард.

Гевин Аскот седеше на гърба на коня си, обгърнат в мрачно мълчание. Зад гърба му се бяха наредили триста въоръжени мъже. Очите му бяха впити в наближаващите колони. До него беше застанал сър Гай и по белязаното му лице не трепваше нито мускулче. Никак не му беше приятно да си припомня гневния изблик на Гевин, когато му разказа, че Джудит е дошла във Франция заедно с мъжете.

— Тази жена няма и искрица разум! — изрева разярено Гевин. — Какво разбира тя от военни действия? Според нея войната е като езеро с риба. Трябва само да пуснеш водата и да събереш шараните. О, велики Боже! — извика пламенно той. — Ако е още жива и имам щастието да я намеря, ще я убия! Да тръгваме!

Стивън изпрати хората си към източната страна на замъка, а двамата с Там препуснаха към мястото, където беше застанала армията на Гевин.

— Къде са жените? — изрева Стивън веднага щом забеляза брат си.

— Не са при мен! — отговори сърдито Гевин и дръпна юздите на коня си с такава ярост, че животното се вдигна на задните крака и изцвили от болка.

Скрити в облаци прах, Стивън и Там обърнаха конете си на запад, откъдето идваше армията на Рейн. Стивън видя Алисия и едва не заплака от облекчение, но като забеляза подутото й око, смръщи грозно чело.

— Какво е станало? — изкрещя той и викът му заглуши тропота на конете. Застана пред нея, но не я докосна, само я погълна с жаден поглед.

— Рейн… — започна несигурно Алисия, но не можа да каже нищо повече, защото Стивън избухна в луд смях. Той отиде при брат си и го побутна по бронята, но Рейн не се помръдна, а продължи да седи изправен като свещ на седлото.

Алисия насочи коня си към Там.

— Стивън — извика Джудит, — там ли е Гевин? — И тя посочи на юг.

Стивън кимна и Джудит полетя като стрела към армията, която щеше да нападне от юг. Джон Басе изруга полугласно, пришпори коня си и препусна след нея.

Очакваната битка не се състоя.

Новият херцог Лорилард, който едва беше станал от леглото, нямаше намерение да рискува живота си, като влезе в бой с близо хилядата гневни мъже, обкръжили замъка му. Знаейки, че името Аскот е гаранция за рицарска добродетел, той излезе невъоръжен пред армията рицари и заяви на Гевин, че ако му подарят живота, той е готов да им отстъпи и замъка си, и всичко в него. Нямало нужда да се пролива човешка кръв. Нека да вземат онова, за което са дошли, и да си вървят с мир.

Рейн нямаше намерение да приеме условията на херцога, защото благородникът беше готов да им даде не само земята си, а и двама от синовете си. Рейн беше на мнение, че човек, който се отказва с такава лекота от децата си, трябва да умре.

Алисия и Джудит заявиха, че освобождаването на затворниците трябва да стане по възможно безкръвен начин.

Решението трябваше да бъде взето от Гевин, главата на семейство Аскот. Той позволи на херцога да се оттегли, придружен от петима пазачи, след като отвори всички порти на замъка си.

Въпреки енергичните им протести, жените бяха принудени да останат назад, докато тримата братя, Роджър и дузина братовчеди обиколят полуразрушения замък.

Обитателите на замъка или не знаеха, че влезлите в двора рицари са завоеватели, или не искаха да го знаят, или, както каза Стивън, вече бяха свикнали с подобни промени. Във всеки случай те не се смущаваха от новодошлите, нито се будеха от виковете им. Повечето бяха пияни и държаха да си отспят. Мъже и жени бяха налягали безредно по пода и по пейките в голямата зала.

Рицарите извадиха мечовете си и започнаха да си пробиват път между спящите, за да намерят стълбата, която им бяха описали Джудит и Алисия.

Когато стигнаха до вратата в края на стълбата, тримата братя я натиснаха с раменете си, за да счупят ключалката.

— Вижте какво има тук! — обади се Роджър, свали от стената връзка ключове и отключи тежката дъбова врата.

Майлс седеше в средата на килията си, прегърнал Фиона и Клариса, и поздрави братята си с изражение на напълно доволен от себе си човек.

Клариса се хвърли в протегнатите ръце на Рейн. Той я притисна до гърдите си и очите му овлажняха. Зарови лице в ухаещата й коса и зашепна като в треска:

— Всеки път, когато попаднеш в компанията на снахите си, започваш да вършиш глупости. Отсега нататък…

Клариса избухна в смях и впи устни в неговите, за да му попречи да завърши изречението си.

Фиона се откъсна от ръцете на Майлс и отиде при Роджър. Помилва бузата му и попипа предпазливо превръзката на ръката му.

— Много ти благодаря — прошепна трогнато тя. После се обърна към Гевин и когато погледите им се срещнаха, кимна едва-едва. Никога нямаше да забрави обидните му думи в Шотландия.

Острото му лице се разкриви в усмивка, той разтвори ръце и я грабна в прегръдката си.

— Не можем ли да започнем отначало, Фиона? — В гласа му имаше искрено вълнение.

Фиона му позволи да я прегърне, а когато се появиха Алисия и Джудит, прегръдките и целувките нямаха край.

Майлс сложи край на шумните разговори, обединили отново събралото се семейство, като отправи кратък въпрос към Роджър:

— Тръгваме ли?

Роджър кимна рязко, Майлс грабна меча от ръката на един млад братовчед и се запъти към вратата.

— Сега не е време за двубой — обади се решително Стивън, но Майлс го изгледа остро и той сведе глава.

— Чатауърт ми помогна. Трябва да отида с него.

— Ще му помогнеш? — избухна Рейн. — Забрави ли, че той уби Мери?

Без да отговори, Майлс излезе от килията.

— Не бива така, Рейн — обади се с най-мекия си глас Клариса. — Майлс е ранен, Роджър също. Сигурна съм, че отиват да освободят жената, която се е влюбила в Роджър.

— Господи, как можах да забравя Кристиана! — извика Фиона и се изтръгна от щастливото си опиянение. Как не се сети по-рано какво смятат да направят съпругът и брат й! — Джудит, Алисия! — Тя се огледа търсещо.

Без да се поколебаят нито миг, жените направиха крачка към вратата.

Без да кажат дума и като по команда, мъжете сграбчиха жените си, при което Рейн пое грижата и за Фиона, върнаха ги в килията и заключиха вратата отвън. Останаха за момент пред заключената врата, вслушани с безкрайна изненада в многогласните проклятия, с които ги обсипаха затворничките. Джудит цитираше библията, Алисия ругаеше на галски, Фиона беше взела за образец наемните войници, а Клариса кълнеше Рейн с пълен глас и старата кула трепереше из основи.

Мъжете се ухилиха триумфално, дадоха знак на младите братовчеди да ги следват и заслизаха по стълбата.

— Никога не бях помислял, че ще дойде ден, когато ще помагам на един Чатауърт — промърмори Рейн и спря като закован, когато чу звън на стомана.

Шестима пазачи, будни и напълно трезви, стояха пред вратата на стаята, в която беше задържана Кристиана, и заплашваха с извадени мечове Роджър и Майлс.

Майлс се хвърли пръв върху единия от пазачите и го прободе с меча си, но раната на гърдите му веднага се отвори и кръвта избликна като фонтан. Той прекрачи трупа и нападна следващия. Роджър се спъна в трупа на пазача, убит от Майс, и един от мъжете изби меча от лявата му ръка. Той политна напред, улови меча си с дясната ръка, изправи се светкавично и заби острието в корема на мъжа, който се беше втурнал срещу него. Раната на ръката му се отвори и превръзката се напои с прясна кръв.

Следващият пазач се хвърли върху него и Роджър вдигна безпомощно ранената си ръка. Мечът на пазача беше само на сантиметри от корема му, когато мъжът се сгърчи и се свлече на пода. Роджър се претърколи настрана и успя да види как Рейн измъкна оръжието си от гърба на мъртвия.

Тримата братя образуваха жива стена, за да защитят Роджър и Майлс, и бързо се справиха с останалите живи пазачи. После изтриха мечовете си в близката завеса и се обърнаха към стаята на Кристиана.

Рейн протегна ръка на Роджър. В първия момент той я погледна смаяно, сякаш беше получил предложение за приятелство от отровна змия, но след миг погледът му омекна, той пое ръката на доскорошния си враг и му позволи да го вдигне от покрития с трупове под. Двамата се погледнаха в очите, после Роджър отвори вратата, втурна се към голямото легло и вдигна завесите.

Свита на кълбо, облечена в груба вълнена риза, на леглото лежеше Кристиана. Тялото й беше цялото на сини и черни петна. Очите й бяха подути, устните напукани.

Роджър коленичи до леглото и докосна лицето й.

— Роджър? — прошепна измъчено тя и се опита да се усмихне. От долната й устна веднага потече кръв.

Роджър се изправи, наведе се над нея и я вдигна на ръце. Очите му святкаха от гняв. Рейн сложи ръка на рамото му.

— Ще я отнесем на юг при семейството й.

Роджър кимна и тръгна към изхода. Гевин помогна на Майлс да стане.

— Къде са жените? — попита глухо най-малкият брат. Братята му го погледнаха смутено и той беше сигурен, че прочете в очите им страх.

— Ние… ние ги… — започна колебливо Стивън.

Гевин го прекъсна с решително кимване.

— Мисля, че е най-добре да тръгнем напред. Те ще ни последват. — Той махна с ръка на братята си и хвърли на Майлс връзка ключове. — Качи се в кулата и ги изведи от килията.

— Точно така — съгласиха се бързо Стивън и Рейн и хукнаха навън.

Майлс погледна връзката с ключове и разбра страха на братята си. Те бяха заключили жените си в килията!

— Вие полудели ли сте? — извика подире им той, но те бяха изчезнали надолу по стълбата.

Майлс стоеше сам в коридора и се взираше като замаян в тежката връзка ключове. След това започна да се смее и се смя, докато очите му се напълниха със сълзи. Само до преди няколко години четиримата братя живееха в своя малък, ясен свят, който съдържаше само войни и битки. А после се ожениха един след друг за красиви, омагьосващи жени — и едва тогава разбраха какво означава истинска война.

Само преди час тримата бяха завладели един вражески замък, без дори да трепнат. Но когато трябваше да се изправят срещу гневните си съпруги, затворени в тясната килия, Гевин, Стивън и Рейн се превърнаха в страхливци и избягаха.

Майлс мина през голямата зала и тръгна по стълбата към кулата. Слава Богу, че не присъстваше на заключването! Изпита съжаление към милите си братя и се опита да си представи как ще застанат лице в лице със съпругите си.

Всъщност, защо трябваше да ги съжалява? Припомни си как се бяха отнасяли към „малкото си братче“ и се ухили злорадо. Сега щеше да им плати скъпо и прескъпо за всичките им шеги и опасни номера.

Той хвърли ключовете във въздуха, улови ги отново и ухилено ги пъхна в ключалката на килията, където бяха затворени четирите красиви жени. Какво ли щеше да стане, ако се затвореше с тях за няколко дни?