Катрин Каултър
Херцогът (32)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА

Ян се взираше в нея. Как само си играеше съдбата с живота им!

— Ти си бременна! — Главата му се замая, сякаш беше изпил всичкото вино на света. — Ще имаш бебе?

— Да.

— И реши, че не е необходимо да ми кажеш? Дори не ми писа!

— Ето, сега ти казвам, Ян.

Изведнъж осъзна случилото се и това го ужаси.

— Би ли ми казала какво щеше да правиш, ако не се бях върнал? — Искаше му се да я разтърси силно. В същото време го изпълваше странно задоволство. Беше се любил с нея само веднъж и тя беше заченала! Бранди изобщо не можеше да си представи как се чувстваше той сега. Но защо не му беше казала? Ян я обърна по гръб в леглото. — Отговори ми, Бранди!

— Не знам какво щях да правя. Разбрах едва преди няколко дни. Нямах време да свикна с това. Тъкмо започвах да се плаша. Ето, сега знаеш истината и престани с този тон!

Изръмжа ядосан. Може би е щяла да му пише? Как щеше да постъпи тогава? Щеше да се върне незабавно като победител и да се ожени за нея? Ами ако не се беше опомнил навреме? Да, но сега всичко бе наред и нямаше значение, че детето ще се роди с два месеца по-рано. Щеше незабавно да отведе сина си в Кармайкъл Хол. Ян я притисна грубо в прегръдката си.

— Казвал ли съм ти, че си много по-упорита от мен? Не, не клати глава. В сравнение с тебе аз съм направо мекушав. Ако още веднъж скриеш нещо от мен, кълна се, че ще те набия!

— Надявам се не и преди Коледа?

Внезапно го обзе решителност.

— Няма да има голяма сватба в Хановер Скуеър за тебе, момичето ми! Ще страдаш ли от това?

— Какво говориш? Не искам да вървя сред тълпа непознати, които очакват всеки момент да се спъна в булчинската си рокля.

— Отлично. Ще помоля Бъртранд да ми помогне в приготовленията. Ще се омъжиш ли за мен в събота, Бранди?

Тя дълго мълча. Вече беше готов да я разтърси, загубил търпение, когато чу:

— Добре, но само защото искам да бъда слаба.

Не можеше да повярва на облекчението, което го завладя.

— Поне няма да се притеснявам за тебе. Едуард Мюлхауз, отличен лекар и много добър мой приятел от Съфолк, ще се грижи за тебе.

— Мъж ли е? — Бранди изведнъж се притесни.

— Всички доктори са мъже. Хайде, Бранди, Едуард е млад, но няма да намериш по-добър от него в цялата околност. На какво прилича това? Страхуваш се, че лекарят е мъж, а два пъти сама дойде в спалнята ми и ме прелъсти?

Тя го ръгна в ребрата. Ян усети прелестните й гърди. Затвори очи и преглътна с усилие.

— Не е точно така — отговори му и се притисна към него. Усети ръцете му върху корема си. — Там е нашето бебе — прошепна тя.

— Звучи невероятно! — Пръстите му се плъзнаха по-надолу.

— Хайде, Ян! Ако смяташ да си губиш времето, ще се наложи отново да те прелъстя!

— Това е добра идея — измърмори той.

Преди да заспи, сгушена в рамото му, Ян я попита:

— Бранди, за какво използва онези двеста лири, които ти оставих?

Тя мълча известно време. Гърдите й учестиха дишането си. Желанието му да я притежава стана почти неудържимо. Не, не трябваше да го прави! От това сигурно щеше да я заболи много.

— Казах ти, че са за дрехи.

— Не ме лъжи, Бранди!

— Защо те интересува? Не мога да си представя, че такава сума може толкова да те безпокои. — Бранди се притисна към него. — Моля те, не ме карай да правя сметки, това ме затруднява! Освен това не мога да ти кажа!

— Отказваш да го сториш?

— Да! Не ме гледай така! Искам да ти напомня, че не можеш да ме наказваш, докато не се роди детето ни!

— О, мога да го правя, когато си поискам. Просто ще използвам ума си, за да те надвия. Ще говорим за това друг път, Бранди.

Той нямаше да се откаже, помисли тя. Точно сега не можеше да измисля друга лъжа. Сгуши се до него и обърна лице към гърдите му.

 

 

Ян се събуди на зазоряване. Спомни си за Мабли. Той сигурно щеше да получи удар, ако ги види така. Беше трудно, но отново трябваше да облече Бранди в нощницата й. Не искаше да я буди, а още по-малко да скрива прекрасните й гърди. И всичко останало у нея. Господи, това беше повече, отколкото можеше да понесе един мъж!

Пренесе я в стаята й, като се оглеждаше за подранили прислужници. Постави я в леглото, целуна я по челото и се върна за още няколко часа сън.

Бранди не се появи на закуска. Ян се усмихна. Представи си я как се протяга блажено и изгаря от желание да бъде отново с него. В трапезарията влезе Бъртранд, понесъл огромна счетоводна книга и усмивката му помръкна.

— Добро утро, Ян — поздрави делово братовчедът.

— Надявам се, че добре си почина през нощта? Имаш малко уморен вид, но се надявам да ти стигнат силите. Искам да прегледаме сметките.

— Добре съм, Бъртранд — отговори му и се усмихна. — Надявам се да ми позволиш първо да закуся?

— Разбира се. Къде е Краби? И кашата още не е сервирана. Добре, докато чакаш, ще ти прочета някои неща. Искам да знаеш как сме се справяли през изминалите два месеца.

— Мислех, че снощи си ми казал всичко?

— О, това беше само началото!

— По дяволите, Бъртранд! Добре, давай, щом си решил да ме тормозиш.

Бъртранд се чудеше дали херцогът наистина го слуша. Когато видя, че гледа замечтан през прозореца, разбра, че догадките му са били верни.

— Мисля, че Наполеон с удоволствие би се възползвал от услугите ми.

— Наполеон? За какво говориш, Бъртранд?

— Само глупости. Исках да се убедя, че наистина не ме слушаш. Мислите ти са прекалено далеч.

— Всъщност не толкова далеч — каза Ян и се ухили. — Извинявай. Ако трябва да бъда честен, наистина обмислям някои нещо.

— Притесняваш се, че убиецът те дебне?

— Не съвсем. Сега, като отвори дума, може би не трябва да го забравям съвсем.

— Какво кроиш?

Херцогът му се усмихна широко.

— Съвсем скоро ще разбереш, приятелю. Снощи на вечерята видях, че с Констанс имаш напредък?

Бъртранд забеляза нещо върху пръстите си.

— По дяволите! — изруга внезапно той. — Толкова е малка и наивна въпреки желанието й да изглежда като Бранди. Знаеш, че лейди Адела и баща ми постоянно ни дразнят, но това изобщо не помага. — Младият мъж въздъхна тежко. — Всъщност аз нямам какво да й предложа. Да живее в пристройката с мен и баща ми? Въпреки че Пърси вече не е проблем, в ума й непрекъснато се въртят хубави дрехи, карети, камериерки и живот сред висшето общество. Какво мога да й дам тук, в Пендърлей? Само стадо миризливи овце!

— Не драматизирай нещата, Бъртранд! Ще ти кажа кой е проблемът, но не искам да ми се сърдиш.

— Не виждам защо трябва да го правя. Лейди Адела и баща ми са доста красноречиви. Когато млъкне единият, започва другият.

— Мисля, че трябва по-здраво да стегнеш юздите. За мен няма съмнение, че Констанс не е безразлична към тебе. Тя има нужда от здрава ръка, а твоята трябва да е точно такава. Констанс е романтична девойка и може да бъде много добра съпруга, ако успееш да я направиш такава.

Бъртранд оправи червения перчем върху челото си. Мълчеше, но си личеше, че сериозно обмисля думите му. Внезапно удари с ръка по коляното си.

— Прав си, по дяволите! Наистина ли смяташ, че трябва да бъда по-твърд с нея?

— Разбира се. Уверявам те, че можеш да се справиш. Ако не го направиш, не искам да имам нищо общо с тебе!

Бъртранд стана. Счетоводната книга беше забравена.

— Да — измърмори повече на себе си. — Ще го направя! Не веднага, разбира се. Трябва да обмисля стратегията си. Липсата на такава даде възможност на англичаните да ни победят през четиридесет и пета. Ще реша точно какво и кога да направя.

— Желая ти успех — извика след него Ян.

Бъртранд изхвърча от трапезарията, без да се обърне назад. Прехвърли в ума си какви задачи имаше през деня. Никоя не беше по негов вкус. Усмихнато се съсредоточи върху една, която щеше да изпълни с удоволствие. Тъкмо беше тръгнал към пристройката, за да се по-изчисти, когато срещна Констанс. Вятърът рошеше тъмните й къдрици. Той реши, че наистина е възхитителна. Изправи рамене и изчака да го приближи.

— Ох, миришеш на овце, Бърти!

Може би не беше най-доброто начало, но това нямаше значение. Трябваше да се възползва от възможността, защото вече имаше стратегия.

— Да, Кони. Страхувам се, че няма спасение от това. Поне през деня.

Красивите й зелени очи се разшириха. Тя имаше най-забележителните мигли на света и сама знаеше това.

— Какво означава поне през деня?

Изглеждаше наистина заинтересувана.

— Означава, че няма да има нощ, през която да не ме харесаш!

— О! — Девойката изучаваше върха на обувките си.

— Ще се разходиш ли с мен? — Младият мъж осъзна, че двамата стоят един срещу друг. Един господар на положението можеше да бъде красноречив и докато се разхождат.

— Да. — Когато й протегна ръка, тя не се поколеба да я приеме.

— Кони, кога ще навършиш седемнадесет? — Въпросът му беше доста неочакван.

— През август, Бърти.

— Трябваше да си спомня. Съжалявам, но умът ми беше зает с други, по-важни дела. Не е ли странно, че съм те познавал през целия ти живот?

Констанс си спомни за пълничкото, рошаво момиченце, което беше, и пребледня. Тогава си представи Бъртранд, който беше с четиринадесет години по-възрастен от нея, и се засмя.

— Ти беше такъв дългунест! Косата ти беше по-червена от залез преди буря!

— Дали децата ни ще имат моята рижава четина или твоите красиви тъмни къдри, Кони?

Девойката се изсмя нервно.

— Що за въпрос, Бърти? Страхувам се, че си слънчасал! — Погледна го изпод ресниците си.

— Не, ти си тази, на която позволявам да стои много на слънце. Може да забравиш всички глупости за Пърси и за всеки друг мъж освен за мене!

Тя тръсна къдри.

— И какво ще стане, ако не го направя, господарю?

А, значи го беше признала! Господар! Звучеше прекрасно. Той отвърна леко усмихнат:

— Ще те напердаша, момиче. — Сграбчи я за раменете и я разтърси леко.

— Ще ме набиеш — задъха се тя. — Наистина ли ще го направиш, Бърти?

Това го възбуди. Самоувереността му се върна. Точно от това имаше нужда. Добре, че беше херцогът, за да му отвори очите.

— Да! Ако погледнеш друг мъж, ще те напердаша!

— Ако го направиш, вече няма да съм толкова хубава!

Бъртранд успя да запази свирепия си поглед, но в гласа му имаше голяма доза интимност.

— Никога няма да накърня хубостта ти, Кони! Но ако не си послушна, може и да натупам сладкото ти задниче. Да, ще те сграбча между краката си, ще вдигна роклята ти и… О, Господи, не ме изкушавай! — Гледаше я как навлажнява устни с езичето си. Бързо додаде: — Може би ще го направя, защото те искам, Кони? Искам ръцете ми да се уверят, че навсякъде си толкова бяла и нежна. Това сигурно ще ти достави удоволствие!

Тя се изчерви. Устните й бяха разтворени. Гледаше го така, сякаш за пръв път го виждаше. Той беше гений!

— Искам да се омъжиш за мен през август! Нямам намерение да чакам повече, Кони!

Тъмните бадемови очи го изгледаха така, че едва се овладя да не я повали на земята. Констанс го погали по лицето и кимна с глава.

Бъртранд я притисна силно до гърдите си и я целуна. Когато устните й се разтвориха, той помисли, че наистина е господар. А това беше едва първият му опит!