Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Solipsist, 1954 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Адриан Лазаровски, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Корекция
- — Добавяне
Уолтър Б. Джехова[1], за чието име нямам намерение да се извинявам, тъй като той наистина се казваше така, беше солипсист през целия си живот. Солипсист, в случай, че не ви се е налагало да знаете думата, е човек, който вярва, че той самият е единственото нещо, което наистина съществува, че останалите хора и вселената най-общо съществуват само във въображението му, и че ако той престане да си ги представя, те ще престанат да съществуват.
Един ден Уолтър Б. Джехова стана практикуващ солипсист. В рамките на една седмица жена му избяга при друг мъж, той изгуби работата си на чиновник в параходна агенция и си счупи крака, опитвайки се да прогони една черна котка, за да не му пресече пътя.
В болничното си легло взе решение да сложи край на всичко.
Гледайки навън през прозореца, взирайки се в звездите, той пожела те да изчезнат, и те повече не бяха там. Тогава пожела всички останали хора да изчезнат и болницата стана необичайно тиха даже и за болница. После дойде ред на света и Уолтър Б. Джехова се оказа увиснал в пустотата. Отърва се от тялото си почти толкова лесно и тогава предприе последната стъпка — да изличи самия себе си.
Нищо не се получи.
Странно, помисли си той, нима може да има ограничение за солипсиста?
— Да — каза един глас.
— Кой си ти? — попита Уолтър Б. Джехова.
— Аз съм този, който създаде вселената, която ти току-що пожела да изчезне. И сега ти зае моето място — тук последва дълбока въздишка. — Аз мога най-накрая да прекратя своето съществуване, да намеря забрава и да те оставя да властваш.
— Но… как мога аз да престана да съществувам? Точно това се опитвам да направя, разбираш ли?
— Да, разбирам — каза гласът. — Ти трябва да постъпиш по същия начин, по който постъпих и аз. Да създадеш вселена. Да почакаш, докато някой в нея най-накрая повярва в това, в което ти си вярвал, и да пожелае да го изличи. Тогава можеш да се пенсионираш и да го оставиш да властва. А сега довиждане.
И гласът изчезна.
Уолтър Б. Джехова стоеше сам в пустотата и имаше само едно нещо, което би могъл да стори. Той създаде небето и земята.
Това му отне седем дни.