Уилям Шекспир
Много шум за нищо ^[0] (4)

ТРЕТА СЦЕНА

 

КОНРАД

        Какво има, принце? Защо сте тъй безкрайно тъжен?

 

ДОН ХУАН

        Защото съдбата му е отпуснала края, когато ми е давала причини за тъга.

 

КОНРАД

        Би трябвало да послушате разума си.

 

ДОН ХУАН

        И какво ще ми донесе той, като го послушам?

 

КОНРАД

        Ако не бързо облекчение, поне трайно търпение.

 

ДОН ХУАН

        Чудно! Ти, който казваш, че си роден под мрачния знак на Сатурна^[13], си седнал да предлагаш успокоителни средства за смъртоносната ми болест! Аз не умея да прикривам настроенията си. Щом имам причина да съм тъжен, тъжен съм и не мога да се усмихвам на чужди смешки; щом съм гладен, ям и никого не чакам; щом ми се спи, спя, без да мисля, че някой може да има работа с мен; щом имам основания за веселие, веселя се и пет пари не давам за настроението на съседа.

 

КОНРАД

        Да, но не бива да издавате своя нрав пред всички, докато още не сте станали независим. Неотдавна вие се опълчихте срещу брат си и той съвсем наскоро ви прости за това; ако искате да пуснете корен в милостта му, ще трябва сам да поддържате за себе си слънчево време. От сезона, който си създадете, зависи каква жътва ще пожънете.

 

ДОН ХУАН

        По-добре да съм шипка в плет, отколкото роза, поливана от него. И по отговаря на кръвта ми да ме презират всички, отколкото да се нагаждам, за да бъда обичан от един. Тъй че, ако не мога да бъда наречен приятен ласкател, то и никой няма да ми откаже, че съм откровен негодяй. Имат ми доверие с намордник и ме пускат на свобода с верига. Затова реших: няма да пея в клетката! Ако челюстите ми бяха свободни, щях да хапя; ако бях отвързан, щях да правя каквото си ща — но докато всичко това ми е забранено, остави ме да бъда какъвто съм и не се мъчи да ме променяш!

 

КОНРАД

        А не можете ли някак да използвате своето недоволство?

 

ДОН ХУАН

        Че аз го използвам непрекъснато — нищо друго нямам и само недоволствам. Но кой иде?

 

        Какво има, Борачио?

 

БОРАЧИО

        Идвам от разкошната вечеря, която Леонато дава в чест на принца, вашия брат. И мога да ви съобщя нещо ново: мъти се сватба.

 

ДОН ХУАН

        Дали не може да се излюпи от нея нещо зло? И кой е този луд, който е решил да се сродява с безпокойството?

 

БОРАЧИО

        Кой ли? Дясната ръка на брат ви.

 

ДОН ХУАН

        Очарователният Клавдио?

 

БОРАЧИО

        Точно той.

 

ДОН ХУАН

        Виж го ти, галантния красавец? И за коя, за коя? На коя е хвърлил око?

 

БОРАЧИО

        На Херо, дъщерята и наследницата на Леонато.

 

ДОН ХУАН

        Охо, мартенското пиле колко подранило! И отде узна за това?

 

БОРАЧИО

        Натовариха ме да окадя къщата с благовонни^[15] и докато се занимавах с една мухлясала стая, ето че довтасват принцът и Клавдио, под ръка, в сериозен разговор. Аз се шмугнах зад един гоблен и ги чух оттам как се наговориха принцът да ухажва Херо за себе си, а като я получи, да я прехвърли на граф Клавдио.

 

ДОН ХУАН

        Елате, елате, да отидем при тях! Тази работа може би ще нахрани злобата ми. Това новооперено хлапе носи цялата слава за моя провал. Да му се подложи крак, ще е просто божи знак! Мога ли да разчитам на двама ви? Ще ми бъдете ли верни?

 

КОНРАД

        До смърт, господарю!

 

ДОН ХУАН

        Да идем тогава на великолепната им вечеря. Унижението ми ще удвои тяхното веселие. Ех, да имаше готвачът им моите мисли! Но нищо! Ще опитаме ли с вас какво може все пак да се направи?

 

БОРАЧИО

        Само дайте заповед, господарю!