Четох с голямо неудоволствие и бързах да свърша за да се отърва от тази тежест. Напънах се да стигна до края единствено заради репутацията на автора. По-голямата част е пълна скука, подплатена с клишето, че всеки емигрант има в родината си място, събития и хора, към които винаги се връща в мислите и сънищата си. Тук-там изкуствено цапнати моменти със спомени от детството, които трябва да изтръгнат сълзи от по-чувствителните.. Нищо оригинално. Има излишно пресилени и гадни пасажи и разбира се задължителното минаване през стадиона. Какво са талибаните без стадиона? За афганистанците грехът на бащата може да е огромен от морална гледна точка, но за читателите от т.нар. цивилизован свят, такъв „грях“ е нелеп и абсурден.
Като за първи роман — бива. За щастие, авторът задобрява със следващите си произведения.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.