С риск да прозвуча като романтичка, бих казала, че завидях на Даяна. Искам като нейната любов, толкова силна, че да минава през времето и пространството. Прочетох я на един дъх и нямаше момент в който да не си помисля, че времето няма нищо общо с любовта. Благодаря на хората, които са я превели, защото книгата се чете на един дъх, но остава завинаги в съзнанието на една романтичка (моя милост) :)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.