Ангел Грънчаров-Елтимир
Човеко, стани! (6)

* * *

ОТКЛОНЕНИЕ

Дотук с „Моята Борба“. Исках да покажа на читателите, че познавам достатъчно добре теорията и не говоря наизуст или от желание да се харесам някому. Исках също да покажа поне малка част от множеството противоречия в тази теория. Следва нещо от истинската основа. Преди това обаче се налага кратко отклонение. Малка спирка по пътя, за да се огледаме и да видим накъде вървим.

Някога из научно-популярната литература често се срещаха съобщения за дървета човекоядци в Африка. Да приемем, че такива дървета не съществуват, че са измислица. Но за миг си представете, че едно от тях е израснало във вашата градина. Ще го отсечете, нали? А после ще изкопаете корените му и ще ги изгорите, та нищо да не остане. Картинката би изглеждала точно така, ако приемем, че политическият и финансов „елит“ представлява също такова дърво-човекоядец. Как го сечем ние? Като късаме някое и друго листенце и си въобразяваме, че дървото ще рухне. Само че докато късаме листенца, яките клони ни обхващат и дървото изпива цялата ни кръв. Малък пример за листенцата и корените, за да бъда ясен.

През 90-те години се наслушах на глупости. Какъв зъл гений бил Андрей Луканов и как всичко държал в свои ръце. Как Желю Желев се стремял към еднолична власт. Как Илия Павлов още малко и щял да глътне цялата държава… Хубаво, ама видяхме и се убедихме, че гореизброените не са всемогъщи. Убедихме се, че над тях стоят други, с по-голяма и с по-реална власт. Едноличният диктатор Тодор Живков плачеше как неговият началник Михаил Горбачов му устроил преврат и го свалил от власт. По-късно видяхме, че и Горбачов на свой ред е бил само нечия марионетка. Остана поуката, че извършващото се у нас и в съседни, та и в не толкова съседни страни е само част от един още по-всеобхватен план. Дали ще го наречем план, конспирация — това няма никакво значение. След всеки връх, смятан от нас за най-високият, се извисява друг, още по-висок. Затова нека не търсим обяснения единствено във фактите, стоящи непосредствено пред нашия поглед, а да се заровим надълбоко, в корените. Иначе как ще падне дървото-човекоядец?

Втълпяват ни, че всичко се прави само и единствено за власт и за пари. Да, онези, които виждаме, чиито имена знаем точно така постъпват. Те се интересуват само и единствено от власт и от пари. Обаче тези над тях…? Сещам се как някога трима приятели селяни се събрали и почнали да си мечтаят кой какво ще прави, ако стане цар. Първият рекъл: „Ще събера много, ама много сено и по цял ден ще си лежа на меко“. Втория се обадил: „Аз пък ще си направя един голям качамак с много масло и с много сирене и ще ям, ще ям…“. Третият изревал жалостиво: „Ей, ама вие взехте всичко, на мене нищо не оставихте“. Той не знаел, че царете си имат и други занимания, освен да се излежават на сеното и да ядат качамак. Над властта и над парите има друго, по-голямо. Време е да го потърсим. А сега да видим как един селянин, скромният ефрейтор от Браунау на Ин се превръща във Фюрер на най-могъщата тогава европейска държава, и как се озовава на крачка да постигне световно господство.

* * *

И ОТНОВО ХИТЛЕР

Можех да разкажа за езотериката на Третия Райх, но реших да не го правя. Едно, че не можем да говорим за единна езотерична система, а за механичен сбор от най различни вярвания и компилации. И второ — че тази езотерика всъщност е шарения, бутафория за невежи и наивници. Тук-там нещо истинско и много откровени измислици. Вместо това предпочитам да предложа малък разказ за Обществото „Туле“, макар според мен това Общество да е също само един инструмент в ръцете на много по-мощни сили. Откъсите са от „Утрото на маговете“, но пък поне три четвърти от „Утрото на маговете“ представлява цитати от други автори. Все пак вярвам, че фактите са достоверни, макар да не споделям голяма част от изводите на Луи Повел и Жак Бержие:

„През 1920 година Дитрих Екарт и още един член на Обществото «Туле», архитектът Алфред Розенберг^[1] се запознали с Хитлер. Първата среща с този многообещаващ човек се състояла във Вагнеровия дом в Байрайт. В течение на три години те старателно формирали дребния ефрейтор от запаса, ръководели мислите и постъпките му. Конрад Хайден пише, че Екарт се заел с духовното формиране на бъдещия Фюрер. Научил го писмено да излага своите мисли и да се изказва пред аудитория. Образованието на Хитлер вървяло в две посоки: пропагандна доктрина, храна за широките народни маси, нещо запалително, доста значително на вид, обаче в сравнение с главната, с тайната доктрина, приличащо по израза на Рет на «мътилка за бедняци». За последното можем да добием представа по любопитната, останала тогава незабелязана брошура на Екарт «Болшевизмът от Мойсей до Ленин». В нея той на втори план разказва за някои свои беседи с Хитлер. През юли 1923 година новият учител, Екарт ще стане един от седмината съучредители на Национал-социалистическата партия. Седем е свещено число.^[2] През есента на същата година, Екарт умирайки се обърнал към своите приятели: «Следвайте Хитлер! Той ще танцува, но музиката я поръчах аз. Ние го снабдихме със средство за връзка с Тях. Не скърбете за мен. Аз повлиях на Историята повече, отколкото който и да било друг германец…»“

Кои са тези загадъчни „Те“? Дали не са същите, за които преди да бъде разстрелян говори Кръстьо Раковски, наричайки ги „Те, господарите на света, чието име не е прието да се споменава“? Същият Кръстьо Раковски, дръзнал да се опълчи срещу всемогъщия Сталин даже не посмял да изрече името им. Лично аз вярвам, те са същите. Само където не вярвам, че наистина „Те“ са толкова всемогъщи. Още по-малко вярвам в реалното им господство. Не вярвам, че „Те“ още дълго ще продължат да оказват влияние върху човешкия род и върху събитията на планетата Земя. Сега да продължим с „Утрото на маговете“:

„Вие нищо не знаете за мен. Моите партийни другари нямат ни най-малка представа за намеренията, които ме обземат, и за грандиозното здание, едва фундаментът на което ще бъде заложен преди моята смърт. Светът е пред решителен завой. Ние сме на прага на времето. На планетата й предстои сътресение, мащабите на което вие, не посветените не сте в състояние да проумеете… Извършва се нещо несравнимо по-голямо от раждането на нова религия…“

Да научим нещо за учителите на Фюрера: „Карл Хаусхофер заемал катедра в Мюнхенския университет. Един от неговите асистенти, Хес, член на Обществото «Туле», както и самият професор в нужния момент събрали своите пътища. Да, това бил именно Рудолф Хес, който по-късно избягал от Германия със самолет, извършвайки безумна авантюра, след като Хаусхофер му казал, че го видял на сън как лети към Англия. На Нюрнбергския процес, подсъдимият Рудолф Хес, последният останал жив от членовете на «Туле» в редките минути на просветление сред пристъпите на неговата необяснима болест дал показания, от които следвало, че Хаусхофер бил маг и таен учител.“ Тук не съм съгласен с две от твърденията. Че на Нюрнбергския процес като подсъдим е бил изправен истинският Рудолф Хес; и че той е бил наистина последният от „Туле“. Пред вас е отрязък от писмо, пратено ми от Обществото „Туле“. Писмото носи дата 17 юли 2000 г. Такива писма получавах редовно в края на 90-те години на ХХ век и през първите години на ХХI-ви. Не им отговарях и по едно време те спряха да ми пишат.

„Туле“ си съществуват, издават списания, книги, развиват търговска дейност… Последното е доста показателно за това кой всъщност ръководи „Туле“ и какви са истинските цели на тази загадъчна на пръв поглед организация. Можете също да видите заглавието на съвременен вестник, издаван от НСДАП (Германската националсоциалистическа работническа партия), както и корицата на едно от техните списания. За разлика от комунизма, чиято идея окончателно умря, някой упорито се опитва да съживи хитлеризма като го представя за нещо много по-различно от това, което всъщност той е представлявал.

Ще спомена още едно берлинско тайно общество. Наричало се „Блестящата ложа“ или „Общество Врил“: „Врил — това е огромна енергия, от която ние използваме едва нищожна част в своето всекидневие. Врил е мярка за нашите божествени възможности. Този, които стане господар на Врил, ще бъде господар на себе си, над другите и над целия свят. Повече не можем да искаме и към това ще бъдат насочени всичките наши усилия. Всичко друго се отнася към официалната психология, към морала или религията според обстоятелствата. Светът ще се промени. Властелините ще излязат из под земята. Ако не сме сключили съюз с тях, ако също не сме станали властелини, ние ще бъдем превърнати в роби, в тор за процъфтяването на новите градове.“ Ще огорча германофилите като кажа, че идеята за „Врил“ за пръв път се появява в произведенията на френския писател Жаколио, френски консул в Калкута по времето на Втората Империя. А пък идеята за живеещите под земята Висши Неизвестни намираме както при черните мистични учения от Изтока, така и при Хауърд Ловкрафт, известният черен сатанист. Някакъв посветен масон от ложата „Златна Зора“ също беше писал за света на Злото, пълен с пещери и обитатели на Мрака, и където хората^[3] общуват с Висшите неизвестни. Та изглежда със задачата за окултната просвета в Третия Райх били натоварени повече сили, отколкото е прието да се допуска. Тези сили не са преустановили дейността си и до днес. Което в никакъв случай не бива да ни кара да мислим, че всички езотерици и окултисти са слуги на Злото. Ще припомня един полунеизвестен случай.

Рене Генон пише за Теософското общество, че зад него стоят могъщи и страшни ръководители, за които самите теософи почти нищо не знаят, и чиито слепи оръдия са те. Според Рудолф Щайнер теософите и някои други общества, прикрити зад така нареченото „новоезичество“ произлизат от великия подземен свят на Злото и възвестяват настъпването на демоническата ера. Дотук нищо странно. Не всички биват слепи, някои проглеждат. Странното се случва, когато още в самото начало нацистите обявяват Рудолф Щайнер за свой враг №1. Техните щурмови отряди разгонвали събранията на неговите последователи, заплашвали ги със смърт, а него самия го принудили да напусне Германия. През 1924 година подпалват сградата, построена от Щайнер в Швейцария. Целият му архив изгорял. Той не бил в състояние да продължи своята работа и само след година умрял от мъка по огромната загуба. Какво е истински интересното? Това, че нацистите още дума не са казали против евреите, а за комунисти и социалисти самият Хитлер в речите си твърди, че иска да ги привлече на своя страна. Докато към безобидният антропософ Щайнер биват предприети най-жестоки репресии. И тези репресии го застигат чак в Швейцария, където мнозина намират убежище и никой не ги преследва. В самата Германия предстои подпалването на Райхстага, предстои паленето на синагоги през „Кристалната нощ“, предстоят още много пожари. Лично за мен е интересен и фактът, че днешните либералнодемократични хитлеристи от комунистическо-пролетарски прогресивен произход също много обичат да си служат с палежи срещу свои идейни противници. Особено онези от либералнодемократичното ни Гестапо с многото имена — ДС, НСЗК, НСС, а сега ДАНС. Да ви съобщя ли името на един от подпалвачите? Това е генерал Иван Чобанов, бивш Директор на НСС и съветник на либералния президент Георги Първанов.

Нещата не са чак толкова променени, колкото си мислят наивниците. Изкушавам се да покажа още три корици на списания. Първата принадлежи на издаваното през 90-години в Русия нацистко списание „Наш марш“. Издавано с благословията на либералните демократи от обкръжението на президента Борис Елцин. И на руските олигарси ционисти с еврейско самосъзнание. Имам още снимки на други подобни руски вестници и списания, издавани безпрепятствено в Русия след падането на комунистическия режим там. Второто е сп. „Нова Европа“, в което поне аз виждам пропагандна на идеята за днешния Европейски съюз. Доста екземпляри от това списание съм прочел, така че мога да го твърдя с увереност. Именно там срещнах за пръв път идеята за обща държава на всички европейски народи. Под ръководството на гениалния Адолф Хитлер, разбира се!

Списанието е официално издание на Третия Райх. Заедно със сп. „Сигнал“ са издавани на много езици, но докато „Сигнал“ е било предназначено за очите с многото си снимки, включително цветни, то „Нова Европа“ е представлявала тежката артилерия на гьобелсовата пропаганда, тя била насочена към мозъците. Като слушам цвиленията на разни наши политици и политички, си спомням, че същите думи много отдавна съм чел някъде. Е, има и малки разлики, но те са най-вече в стилистиката и в употребата на определени изразни средства. Идеята обаче е същата. Следващата корица е на списание, издадено от Общество „Туле“ през 2001 година. Същото „Туле“, което според големите специалисти престанало да съществува през 1945 година. Можете също да се насладите на корица от германско списание, върху която виждаме таткото на днешния виден „български“ либерален демократ Симеон Сакскобурггота, заедно с Фюрера на Хилядолетния Германски Райх, самият Адолф Хитлер. „Най-големият враг на евреите“ рамо до рамо с потомък на еврейския род Кохари, преименуван на Кобург. Всъщност като вземем Алфред Розенберг, като вземем Адолф Айхман — ще видим, че Фюрерът изобщо не се е гнусял от еврейските компании. Също както майка му не се е гнусяла от компанията на някой си Ротшилд. Поне така говорят хората и така пишат по вестниците. Не че много им вярвам, но същата версия я чух още през август 1978 година, когато ме бяха затворили в една килия, в следствения отдел на ДС на ул. „Развигор“ № 1 с германче от Дрезден, на име Андреас Волфганг. Бяха го затворили за опит за бягство през границата. Дълго не вярвах, после лека-полека се убедих, че Андреас не ме е лъгал. А вие още ли не вярвате в тяхното приятелство? Още ли не виждате, че всички тях ги ръководи един и същ невидим Център? А може би, както пише Дейвид Айк, Хитлер произлиза от еврейския род Ротшилд и така много събития получават своето логично обяснение? Същата версия бе повторена от множество руски Интернет издания, а също отпечатана в българския вестник „Строго секретно“. Едва ли щяха така смело да пишат, ако нямаше нищо вярно. Да продължим с „Туле“ от началото на ХХ век.

„Карл Хаусхофер е роден през 1869 година. Нееднократно е посещавал Индия и Далечния Изток. Бидейки командирован в Япония, научил японски език, а също получил посвещение в едно от най-влиятелните тайни будистки общества, където се задължил в случай на провал на неговата мисия, да извърши ритуално самоубийство. За Хаусхофер люлка на германския народ била Централна Азия, тъй като именно от ариите — индоевропейци зависят най-добрите качества, величието и благородството на човечеството.“ Нацистите прилагат думата „недочовек“ към всички, намиращи се извън техния тесен кръг. На мен пък ми хрумва думата „недоевропеец“. Веднъж имах случай да кажа, че за мен индоевропеец е бившият български премиер Иван Костов. Той е европеец, прадедите на който са дошли от Индия. Ние, българите обаче не сме индоевропейци, ние сме си жители на континента Европа и принадлежим към групата народи, водещи своето начало именно от този континент. Хаусхофер явно е притежавал редки умения, явно са му били поверени тайни знания. Наред с това му е била показана погрешна линия на мислене, което в крайна сметка предопределило провала на неговата мисия.

„По време на войната (1914–1918 г.) младият, според мерките на пруската армия генерал Хаусхофер правел впечатление с изключителната си дарба да предвижда: часът, в който ще започне атаката на противника, местата, където ще паднат най-тежките снаряди, промените в климата. Потвърдили се и неговите предсказания за политическите промени в стана на противниците на Германия. Същите качества по-късно проявявал и Хитлер. Дали не му е подсказвал Хаусхофер? Например, когато било взето решение за окупацията на Рейнска област, всички експерти на Европа, включително германските били убедени, че Франция и Англия ще се възпротивят. Хитлер обаче бил уверен в обратното и не сгрешил. Той предсказал точната дата, на която войските му ще влязат в Париж, времето, когато ще бъде разкъсана блокадата в Бордо, а също денят, в който ще умре Рузвелт…“

Ако повярваме на пропагандната версия, че хитлеризмът е дело на група истерични психопати, трябва да сме малоумни. Ако приемем, че всичко е било само икономика и цифри, значи нищо да не разберем. Събитията са били замислени и направлявани от сили, притежаващи неизмеримо по-големи възможности (и способности!) от нещастните еврейски банкери, финансирали Адолф Хитлер и помогнали му да се изкачи до върховете на политическата власт. Планът включвал нещо много повече от създаването на един огромен Германски Райх, който да властва над останалите народи.

Легендата, с която Хаусхофер се запознал някъде около 1905 година, както е преразказана от Рене Генон разказва: „След гобийската катастрофа, учителите на високата цивилизация, владетелите на знания, синовете на Външния разум^[4], се заселили в огромната система от пещери под Хималаите. В сърцето на тези пещери те се разделили на два «пътя», на дясна и лява ръка. «Първият път» нарекъл себе си Агарта и се отдал на съзерцание. «Вторият път» основал Шамбала, център на могъщество, който управлява стихиите, човешките маси и ускорява човечеството, насочвайки го към «Вратата на Времето». Маговете — водачи на народи могат да сключват договори с Шамбала, като дават клетви и принасят жертви.“

Дали имената (Агарта и Шамбала) са същите, дали няма никаква спекулация, не се наемам да твърдя. По-скоро съм склонен да мисля, че има или объркване, или смесване на имената. „Шамбала“, подкрепила първо „махатма“ Ленин, а по-късно „махатма“ Хитлер ми прилича много на някаква песоглавска, ликантропска конспирация. Докато за една друга Шамбала съм чел, че там имало погребения, които не мога да определя иначе, освен като марсиански. Три до пет метрови гиганти, покрити с тънък метален (твърди се, че е златен) слой, повтарящ в подробности формите на телата. Но пък марсианите не могат да искат отваряне на Вратата, те прекрасно знаят, че това е безумна постъпка с катастрофални последици и за тяхната планета. Марсианите не си падат и по жертвоприношенията на хора. Те по-скоро биха се отказали от всякакъв контакт със същества, извършващи такива жертвоприношения. Към Вратата биха посегнали само песоглавците, по-безумна раса от тяхната едва ли съществува в цялата Галактика. Както и да е, този въпрос не е чак толкова важен. Приемаме определението „Външен разум“ и толкова. Не се наемам и да твърдя, че разделението „ляво-дясно“ и „синьо-червено“ също е подсказано от тях. Но пък иначе е казано толкова конкретно и ясно, че се чудя след цялата информация, излязла през последните години как е възможно още някой да не разбира! Някои, които се занимават с жертвоприношения, подтиквани от Външен разум, се насочват към Вратата на Времето. Или Бялата Врата, както я наричаме ние. В руския текст, откъдето преведох тези редове бе написано „шарнир“, панта на Времето. Което още повече подтиква към мисълта за някакъв конкретен, реално съществуващ механизъм, а не за дата, период или нещо малко или много абстрактно. Тези „някои“ изглежда си давали сметка, или поне им е било подсказано за могъществото на Силите, пазещи Вратата. Затова и подготовката към нейното завладяване била изключително грижлива. Не искам и не бива да казвам всичко, не сега. Но ще вмъкна загадките с нежеланието, с упорития отказ на Хитлер да посети България, а също с необяснимото пристрастяване на Цар Борис III, а по-късно и на неговия син Симеон, дядото на Хасан към иманярството в българските земи. Погледнете изрезката, която прилагам и ми кажете наистина ли всичко е ясно? Наистина ли няма никакви загадки?

Ето какво открих в моите записки: „16 септември 2002 г. Сред иманярите се носи слух, че Царят търсел някъде край Арабаконак заровената корона на баща си. Според тях той се интересувал само от намирането на короната, след което щял да си замине за Испания.“ Работата се оказа малко по-различна, само където ни трябваше време, за да го разберем. А искате ли да знаете кой в съвременна България беше и все още е главният инструмент на „Външния разум“? Това е Александър Петровски — Лилов, вътрешна фигура в окултната група на покойната вече Людмила Живкова. Впрочем за нея също се говори, че била пристраснена към иманярството, към нелегалните разкопки в търсене на нещо, което тя самата не знаела точно как изглежда. Едни и същи схеми се прилагат векове, а хората не забелязват. Сега да видим как върви подготовката за издигането на Хитлер.

„В Австрия през 1928 година групата «Еделвайс» обявила за раждането на нов месия. В Англия сър Мосли и ученият Белами обявили, че «светлината» докоснала Германия. В САЩ се появили «Сребърните ризи» на подполковник Балард…“

Голяма подготовка, наистина. Като прибавим милионите, давани на НСДАП от световните банкери-ционисти, можем да си представим мащабите на операцията. Дали тази подготовка е била по силите на малкото затворено Общество „Туле“? Не вярвам. Особено като вземем под внимание краят на неговите тогавашни ръководители.

„На 14 март 1946 година седемдесет годишният Карл Хаусхофер убил своята съпруга Марта, а след това в изпълнение на клетвата и съгласно японската традиция, си направил харакири. Никакъв кръст, никакъв камък, никакъв знак няма на неговия гроб. Но не общи, а лични мотиви напомнили на Хаусхофер за клетвата. Той с голямо закъснение научил, че в затвора Моабит бил екзекутиран неговия син Алберт. Алберт бил затворен там заедно с организаторите на заговора против Хитлер и несполучливото покушение от 20 юли 1944 година. В джоба на окървавената дреха, носена от сина на великия маг намерили ръкопис на поема: «С моя баща говореше съдбата. Отново и отново от него зависеше — да бъде ли тласнат Дявола в тъмницата му. Но моят баща счупи печата. Той не усети миризмата на Ада и пусна Дявола на воля…»

Той (Хитлер) танцуваше, но музиката не бе написана от него. До 1934 година можеше да се смята за отличен «танцьор». Но сбърка ритъма, въобразявайки си, че по-нататък той единствен може да управлява Могъществата. Сбърка. Могъществата не биват управлявани. На тях им служат. Това е значението или поне едно от значенията на коренния прелом, случил се по време и веднага след «партийната чистка» от 1934 година. От този ден Движението, замислено според Хитлер като национално и социалистическо, все повече се превръщаше в такова, каквото го замислиха хората^[5], завъртели машината — според израза на Тайната доктрина…“

Колко еднаквости, колко съвпадения, колко знаци! Третият Райх не бе държава на германската нация, също както СССР не бе руска държава. Чии бяха тези държави? И в Германия, и в СССР най-потърпевши бяха основните народи — германци и руснаци. Кой спечели от страданието им? Вече могат да се видят контурите на глобалния експеримент, извършван едновременно в Германия и СССР и продължаван днес в САЩ. И тази свръхдържава не принадлежи на своето население, и в САЩ най-потърпевши се редовите американци, които от ден на ден живеят все по-зле, и които биват връщани от Афганистан, от Ирак, от всички кътчета на света с ковчези в родината си. Ще изпреваря събитията като кажа, че такъв експеримент не може да завърши с успех. По никакъв начин не може. Защо — то е отделен въпрос. Но не предполагам, а знам, че по-скоро Земята ще престане да съществува, ще се превърне в астероиден пояс между Венера и Марс, отколкото кучеглавите да постигнат целта си. Не ние, други няма да го допуснат. Онова, което наистина зависи от нас, е да запазим себе си и своя дом — планетата Земя. Сещам се за едно определение на Системата, което прочетох: „Съвременният живот — това е неформулиран договор на имащите, действителен до деня, когато ще бъде сключен нов, а на тях ще им съдерат кожите…“ Дали пък времето за дране на кожи не е наближило? В същата книга прочетох още една, да я наречем прогноза: „Цивилизацията ще съществува дотогава, докато нейните противници не научат от самата нея най-истинското значение на Машината^[6]. Договорът ще бъде в сила дотогава, докато съществува анти-договор.“ Ще ми се да вярвам, че тази книга, която пиша сега, ще бъде началото на края за анти-договора. А оттам — и за самия Договор. Съзнавам, че подобна задача не е по силите само на един човек. Аз само започвам, а други ще довършат. Важно е да се започне, нали така?

* * *

Още преди години осъзнах, че хитлеризмът, наричан още „фашизъм“ е нужен най-вече на „антифашистите“, за да оправдават с него безумните си деяния. И макар тогава да не подозирах колко е дълбока всъщност „заешката дупка“, се заех да изследвам част от загадките, съпътствали управлението на Адолф Хитлер. Тя е свързана с човека, придружавал бъдещия Фюрер в първите му стъпки към властта. Позволих си да приложа своето непубликувано досега изследване към своята книга.

РУДОЛФ ХЕС — ТАЙНАТА ОСТАВА

Истинската история на нацизма е много по-различна както от демократическата, така и от самата нацистка пропаганда. Следващите редове, преразказ на материал от едно френско списание нямат претенции за изчерпателност, но ще послужат като храна за размисъл на онези наши български сънародници, които уж се смятат за български националисти, уж се стремят към Тенгрианството, пък честват годишнините от смъртта на Рудолф Хес. Чия именно смърт честват, това знаят единствено британските архиви. Те трябваше да бъдат разсекретени през 1972 г., но това бе отложено за 2002-ра. Според нас, разсекретяването отново ще се отложи. Но да преминем по същество.

На 25 септември 1973 г. Хю Томас, по това време хирург в английската военна болница на тогавашния Западен Берлин преглежда последния затворник на затвора-крепост Шпандау — Рудолф Хес. Лекарят е бил осведомен, че през Първата световна война Хес е бил ранен тежко в левия бял дроб. Но върху тялото на стоящия пред него пациент липсва белег. Рентгеновите снимки също не показват следи от раняване. Д-р Томас е един от най-големите експерти по огнестрелни рани. Той знае, че такива рани оставят характерен белег и предизвикват увреждане на заобикалящата белодробна тъкан за цял живот. „Тогава реших, че историята с раняването на Рудолф Хес е била просто измислена“ — разказва по-късно д-р Томас.

Решавайки да разобличи една нацистка пропагандна лъжа, докторът прави редица проучвания. В Западен Берлин открива официално фотокопие на атестацията за службата на Хес през Първата световна война, където е отбелязано, че на 8 август 1917 г. той е бил ранен от куршум в белия дроб. Раняването е било сериозно, защото Рудолф Хес е прекарал три месеца в болница. Това сведение се потвърждава и от неговата съпруга Илзе Хес. В писмо, адресирано до д-р Томас, тя пише: „Рудолф имаше много белези от раняването си. Той, който беше голям спортист, вече не можеше да тича, защото много силно се задъхваше.“

За Хю Томас вече не съществува никакво съмнение, че човекът, който той е прегледал, не е бил Рудолф Хес. Силно заинтригуван, хирургът продължава започнатото разследване. На 10 май 1941 г. Хес трябвало да се добере до Шотландия и да се срещне с отговорни английски ръководители, настроени благосклонно за сключването на сепаративен мир с Германия. Томас открива адютанта на Рудолф Хес — Карлхайнц Пинч. Пинч е присъствал при излитането на Рудолф Хес на 10 май и дори е направил няколко снимки. Те са запазени. На тях може да се види номерът на самолета. Но машината, разбила се в Шотландия не носи нито върху мотора, нито върху корпуса си номерата на самолета, излетял от базата Аугсбург в Бавария. На самолета от военния музей в Дъксфорд, е изписано NJ+OQ, докато самолетът, излетял от Германия, е бил с номер NIC 11. Освен това, той не е имал допълнителни резервоари за гориво под крилата. А самолетът, долетял до Шотландия, е имал такива резервоари и единият от тях е бил открит на следващия ден в река Клайд.

„Междинно кацане за смяна на самолета е било изключено“ — продължава Хю Томас. Пътят на самолета е бил внимателно проследен от радарните инсталации на германците чак до Северно море, след което той е прехванат от радарните постове на английския Кралски наблюдателен корпус.

Още един смущаващ факт. Непосредствено преди заминаването си, Хес не успява да намери подходящ летателен костюм. Той взема на заем костюма на приятеля си Хелмут Каден, който е доста по-едър от него. Името на Каден е било изписано от вътрешната страна на комбинезона, но човекът, задържан в Шотландия, бил облечен в костюм, който му е бил напълно по мярка и изобщо не е бил надписан. Освен това, този човек не е носел в себе си нито един документ, с който да бъде установена неговата самоличност. Идентифицирането му се извършва при малко странни обстоятелства. Във Великобритания имало няколко души, които се познавали много добре с Рудолф Хес, но именно те не били извикани. Той бил идентифициран от двама не твърде компетентни мъже: херцога на Хамилтън, който никога преди това не се е срещал с Хес, и сър Айвън Къркпатрик, бивш консул в Берлин, който познавал Хес съвсем бегло.

„Проучил съм всички протоколи от разпитите на този човек“ — продължава Томас. „Защо той, изпратен с предложение за сключване на мир, държи пред англичаните напълно лишени от смисъл слова? За ръководител от ранга на Рудолф Хес, той проявява съществени пропуски, както до познанията, свързани със собствената му страна, така и до установени дипломатически порядки. Залавянето на такъв нацистки ръководител представлява значителен и неочакван пропаганден фактор за англичаните. Защо Чърчил е забранил пленникът да бъде фотографиран, и по този начин се е лишил от цялата пропагандна шумотевица, свързана със събитие от такъв огромен мащаб?“

До процеса в Нюрнберг, за Рудолф Хес повече никъде не се споменава. На самия процес неговото поведение е още по-странно. (За авторите на статията изобщо не е странно, че на подсъдимата скамейка бива изправен един човек, който дезертира в началото на една война с цел да предизвика нейното прекратяване. Но обвинението не е дезертьорство, а именно престъпленията му по време на войната, в която той не е участвал.) Той симулира амнезия, отказва се от показанията си. Националсоциалистическите водачи изобщо не могат да го познаят. Херман Гьоринг непрекъснато му се подиграва. В затвора в Нюрнберг Хес страни от останалите задържани, не участва в техните разговори. Вече в Шпандау, в същото време, когато другите затворници проявяват нетърпение да се видят със своите близки, Хес отказва такава среща чак до 1969 година. При тези обстоятелства каква доказателствена сила би могло да има твърдението на неговия син Волф Хес, че е разпознал баща си? През 1941 г. той е бил едва три годишен, а го е видял отново едва след 28 години.

Не бива да подминаваме и свързания със самата фамилия „Хес“ въпрос, задаван от историята: „Той (Карл Маркс) получава предложение за работа във вестник от Мозес Хес, син на еврейски богаташ, социалист и нихилист, който ще стане духовен наставник на Маркс. Всъщност той го прави комунист.“ — Волен Сидеров, в-к „Монитор“, 15.I.2001. „Изтребителят на еврейството“ някак винаги се изхитря да се окаже в обкръжението на евреи. Защо ли? Как стават тези работи?

Заинтересувах се и от смъртта на Фюрера, в която не вярвах. Натъкнах се на любопитни факти, тях също прилагам. Бездруго досега не успях да ги публикувам никъде, поне да ги събера в една книга.

ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА АДОЛФ ХИТЛЕР

За пръв път върху този факт ми обърна внимание покойният вече Никола М. Николов, авторът на „Световната конспирация“. При един разговор той ме запита дали знам защо Хитлер не е сред осъдените на Нюрнбергския процес. Погледнах го учудено и той се засмя: „Ами защото е бил един от тях!“. От 12 ноември 1945 г. до 1 октомври 1946 г. в победената Германия се провежда т.нар. „Нюрнбергски процес“. На смърт били осъдени 12 от ръководителите на Третия Райх. Адолф Хитлер не бил сред осъдените. „Да, защото той се е самоубил преди това!“ — чувам. Ами защо тогава били осъдени мъртвите Гьобелс, Химлер и Гьоринг? Само че дали по време на процеса Хитлер наистина е бил мъртъв? Известно е, че Мартин Борман и д-р Йозеф Менгеле успяха да се скрият и да избягат. Кога в действителност умира този, с когото „антифашистите“ оправдават своите безумни деяния вече половин век?

„Лондон, 9 юни (Ройтер) Маршал Жуков казва на съюзническите дописници в главната си квартира в Берлин днес: «Два дни преди падането на Берлин, Хитлер се жени за Ева Браун, филмова артистка.» За изчезването на Хитлер, маршал Жуков каза: «Това е много загадъчно и аз не мога да кажа нищо определено за неговата съдба. Ние не сме намерили никакъв труп, който може да бъде установен като трупа на Хитлер. Той е могъл да избяга в последната минута, защото летището бе на негово разположение.» Генерал — полковник Берзарин, началник на гарнизона и комендант на Берлин каза: «Ние намерихме няколко трупа, един от които би могъл да бъде на Хитлер, но не можем да установим още, че той е умрял. Моето мнение е, че Хитлер се е укрил и е някъде в Европа, може би при генерал Франко.»“

И едно съвсем мъничко, скромничко, срамежливичко съобщенийце близо месец по-късно: „Лондон, 6 юли (Ройтер) От 21-ва армейска група се съобщава, че Хитлер е бил намерен. Почернелото му и обгорено тяло е било едно от четирите тела, намерени в развалините на укрепените подземия под Райхсканцлерството в Берлин, твърди Джозеф Григ, дописник на съюзническия печат, придружил генерал Айзенхауер в германската столица. И четирите тела са отговаряли почти напълно на външните белези на Хитлер. Те са били много обгорени от огнепръскачките, използвани за прочистването на укрепеното скривалище.“

Браво, антифашисти! Търсете и ще намерите още трупове! Но да оставим шегата настрана. Още на пръв поглед личат разминаванията с днешната версия за края на Адолф Хитлер. Защо съобщението е дадено от Ройтер, а не от ТАСС (Телеграфна агенция на Съветския Съюз)? Нали уж руснаците го бяха намерили, нали именно те превзеха Берлин? Защо някой си Григ, а не самият генерал Айзенхауер съобщава новината? И защо тя е така лаконична? Вътре, в скривалището ли е било намерено тялото или отвън, край него, в специално изкопан трап, както се твърди днес? От какво е обгоряло — от „четири туби бензин“ или от огнепръскачките? Пълна бъркотия.

Беше някъде през лятото на 1986 година. Намирах се в дома на мой познат от затвора. Позволете ми да му спестя името. За разлика от друг път, той не беше разговорлив. Все гледаше да си намери някаква работа и да остане сам.

— Не му се сърди — каза неговата съпруга — Хитлер е умрял, затова е така разстроен.

Аз вече имах сведения, че Германският Фюрер е избегнал смъртта през 1945 година. Знаех за огромната база на фирмата ОТРАГ („Orbital transport und raketen AG“) в Заир, вдигнала навремето доста шум със заплахите си за обстрелване на Москва. И с необичайните за една германска фирма китайски военни съветници. Обществото едва ли си спомня имената на Лютц Кайзер и Курт Дебус, но който трябва — помни. Знаех за колониите в Южна Америка. Знаех и за специалните връзки на Райха с България, за които никой не смееше да говори. Например за създадените от SS подземия, с които е осеяна страната ни. Такива има във Врачанския Балкан, в Родопите, под някои наши градове. Знаех за българските доброволци, сражавали се на Източния фронт с германски униформи и документи и под немски имена, разговарял съм с не един и двама от тях, даже имам писмени свидетелства. А за легионерите, достигнали до твърде високи постове в комунистическата йерархия знаем всички… Да вземем един Борис Велчев — член на ЦК на БКП — „другарите“ прекрасно съзнавали кой е той — защо, по чие нареждане са го държали толкова години край себе си? Но само Велчев ли? — я погледнете днешните легионери от БДФ и техните синове — къде бяха те през време на 45 годишната болшевишка диктатура, защо не само не ги преследваха, но и ги покровителстваха? И защо им позволиха да заемат толкова високи постове? Аз ще ви кажа — защото знаеха твърде много, прекалено много, и защото имаха силни позиции сред още живите структури на Третия Райх. (Тук отварям скоби. Да, тези хора наистина знаеха много, но не знаеха истински голямата Тайна, поради което останаха живи. В противен случай нищо нямаше да ги спаси от смъртта.) И защото комунизъм, демокрация и хитлеризъм в крайна сметка се оказаха пипала на един и същ Октопод. Та погледнете само еднаквите им думи и изрази, с които описват бъдещето! Ще цитирам „Църковен вестник“ от 26 февруари 1943 г.

„Ако се вслушаме днес в думите на някои от водачите на воюващите днес народи, начело на които стоят Хитлер и Мусолини, войната се води за създаване на нов ред в света^[7], при който ред да се радваме на траен мир и на по-добър живот на земята.“ От хитлеристите често взаимстват и твърдолинейните комуняги. През 1980 г. германската неонацистка групировка ANS, ръководена от Михаел Кюнен разпространява листовки с надпис: „NSDAP — jetzt!“ (НСДП — сега!), а също „Wir sind wieder da!“ (Ние пак сме тук!). Листовките бяха декорирани с огромни свастики. Десет години по-късно главният редактор на българския комунистически вестник „Дума“ издигна за свой лозунг същата фраза „Ние пак сме тук!“. Фразата бе украсена с нарисувано от писателя Йордан Радичков уродливо, наподобяващо проскубана гарга пиле. А СДС взе на въоръжение другата листовка — „Промени — сега!“ Така е — историята се повтаря, но като фарс. Лозунгът, уплашил някога германците направи нашите новосоциалисти за смях пред Българите. Но думата ми беше за самия Хитлер.

През следващата, 1997 г. във в-к „Литературная газета“ се появи статия на Владимир Весенский, кореспондент на ТАСС в Буенос — Айрес, озаглавена „Зачем оживляют Фюрера?“ (Защо съживяват Фюрера?). Статията до този момент не е превеждана на български език, поради което си позволявам да представя част от нея на читателите: „Преди два месеца при мой познат бизнесмен дошъл някой си сеньор Агилера, който се интересувал дали руснаците не са склонни да купят информация за последните дни на Хитлер.

— Моят шеф Макс Грегоривич притежава сензационно досие и документи. Знаете ли, че Хитлер не се е самоубил на 30 април 1945 година, а е избягал от Берлин заедно с Ева Браун и е живял през всичките тези години в Северна Аржентина, възпитавайки своите осиновени деца. Той умря само преди четири месеца.

Бизнесменът посъветвал г-н Агилера да си търси глупаци на друго място. Той така и направил. След два месеца намерил «лековерни»^[8]: английската фирма «Визнюс», снабдяваща с новини международни телевизионни агенции. За 50 секунди интервю Макс Грегоривич съобщил, че е готов да продаде на заинтересованите лица цялата информация за житието на Адолф Хитлер и Ева Браун в Аржентина, заедно със снимки и рисувани от Хитлер картини. Който купи информацията ще научи къде е погребан Хитлер и къде до ден-днешен живее Ева Браун…

— Колко искате за пакета? — попитали Грегоривич.

— 500 милиона долара. Ако купувачът докаже, че документите не са оригинални, ние ще върнем парите…“

По-нататък следват скучни разсъждения в типично комунистически стил, затова ще ги спестя. Пък и животът твърде скоро опроверга прогнозите на болшевишкото журналистче. Само след две седмици същият автор публикува нова статия със заглавие „Кадиллак без хазяина“ (Кадилак без стопанин), в която пееше вече друга песен. Ето извадки и от нея: „Преди две седмици аз писах за това, как публикувайки фалшива история за житието на Адолф Хитлер в Аржентина, западните информационни агенции започнаха мръсна антиаржентинска кампания («ЛГ», 4 март). Всичко вървеше към това, че лъжата, макар и очевидна, ще живее дълго на страниците на пресата. Но изведнъж, надутият от пресата сапунен мехур се спука… Неочаквано за всички, притежателят на «пакета информация», човекът, разчитал да получи половин милиард долара за историята Хитлер в Аржентина изчезна. Макс Грегоривич, или както сега го наричат Грегорчик — пропадна вдън земя. Неговият шикозен, единствен в Мендоса «Кадилак» бил намерен на три километра от града. Неговата многоетажна кантора е затворена, а телефоните не отговарят. Може би това е краят на обикновена латиноамериканска история? Грегорчик сега се крие някъде в Парагвай с куфарче, пълно с долари. На следващия ден след неговото изчезване от Ню Йорк в Буенос — Айрес пристигна жената на Грегорчик. Тя е вицепрезидент на неговата компания. Полицията задържа жената и засега не се кани да я пуска. Могъл ли е Григорчик да напусне своята жена и своето петмесечно бебе и да избяга? Вероятно. Но в Мендоса смятат, че са го изплашили.“

Нататък става доста безинтересно. Авторът отново се оплита в своите антиимпериалистически разсъждения, а истината отново е съвсем обикновена, съвсем простичка. Пакетът с доказателства за следвоенният живот на Адолф Хитлер би разклатил из основи съвременната демо(но)крация, би я унищожил. Как ционските властелини ще позволят това да се случи? Нали ще рухне цялата им, грижливо изграждана със столетия фасада! На Григорчик му била обещана исканата сума, били му дадени доказателства, че сумата е налице, и когато той отишъл да си прибере плячката, те прибрали него.

Минаха години и се появиха нови публикации по въпроса. Прилагам откъс от една такава. Публикувана е на 27 август 2006 година. Като автор е посочен Василий Печко от руския вестник „Взгляд“.

„Абел Басти е известен аржентински публицист, прославил се със сензационните си изследвания по история на нацизма. В своята последна книга той твърди, че Адолф Хитлер и неговата съпруга Ева Браун след май 1945 година се живели в Латинска Америка. Басти привежда свидетелства на очевидци, които са се срещали с Фюрера в различни точки на Аржентина, а също цитира секретен документ на ФБР, потвърждаващ тази версия. По данни на автора, Хитлер и съпровождащите го лица, общо седем души (отново това загадъчно седем!) доплували с германска подводница до малкото пристанище Калета-де-лос-Лорос в провинция Рио-Негро. Подводницата, ескортирана от още две подводници била потопена след като пътниците слезли на брега. Фюрера бил наричан «Братовчедът». Басти пише за проведени подводни изследвания, доказващи, че наистина близо до посоченото място са потопени три германски подводници, за които не се съобщава в никакъв архив. Според РИА «Новости», Хитлер и Ева Браун следвали маршрут, разработен от друг известен нацистки водач — Мартин Борман. В операцията участвали също д-р Йозеф Менгеле, както и Адолф Айхман. Височайшите емигранти се ползвали с покровителството на тогавашния аржентински диктатор Хуан Перон. По-късно, поради променената обстановка заминали в Парагвай под крилото на друг диктатор — Алфредо Стреснер. Версията на Басти се поддържа от парагвайския историк Марияно Ляно, автор на книгата «Хитлер, нацистите в Парагвай».

В смъртта на Хитлер се съмняват и в Русия. През 2003 година Леон Арбатский в книгата си «Последната тайна на Райха» твърди, че вместо тялото на Фюрера, от бункера било изнесено тялото на негов двойник. Бившият премиер-министър на Англия твърдял същото още на Потсдамската конференция през юни 1945 година.“ Хитлер ще се окаже нещо като Бин Ладен. Уж го търсят, уж е умрял, а човекът си пътува необезпокояван из цял свят. За какви заслуги? И защо почнаха да пишат, че не се е самоубил през 1945 година едва след действителната му смърт? Дали един ден няма да се окаже, че Саддам Хюсеин също е жив, и че са обесили негов двойник? Дали покровителите на тези хора не са всъщност господари на техните врагове? Тази схема обяснява как така изведнъж през 90-те години на ХХ век Западът се съюзи със заклетите си врагове — комунистите, а нас, враговете на комунизма ни хвърли за храна на кучетата. Един по един фактите могат все някак да бъдат обяснени, но като ги събереш, картинката се променя. Много се променя. И в тази променена картинка много ясно се вижда защо уж непримиримите едно към друго американско ЦРУ и руско ГРУ така чудесно си сътрудничат в областта на психотрониката, за което писах в „Невидимата атака“.

Както по-горе споменах, още в началото на 80-те години притежавах неизвестни за широката публика знания, засягащи Третия Райх. Част от тях бяха потвърдени. Галериите на SS в София се превърнаха в места за събиране на наркомани и всякаква измет. Затова страната е наводнена от евтини (десетки пъти по-евтини, отколкото в самата Германия!) кортици, значки, знамена и какви ли не предмети, принадлежали на бившите есесовци. Част от тях можете да видите по стадионите на футболни мачове, а веднъж ми се случи да отседна в заведение, цялото декорирано с такива знамена. За „летящите чинии на Хитлер“ писаха не един и два вестника. Само където забравиха да споменат OTRAG, но то е поради опасността при прекаленото задълбаване на темата. А съюзът между хитлеристи (бивши!) и комунисти (бивши!) е неоспорим факт. Потвърди се и договореното ликвидиране на комунистическата система, предвидено да се извърши през годините 1985 — 1995. Защо тогава, по дяволите всички продължават да заклеймяват хитлеризма?

Защото Хитлеризмът им е нужен! Защото те без него не могат. Защото и комуняги и пишмандемократи намират в хитлеризма оправдание за собственото си съществуване. Защото без Хитлер и без хитлеризма, цялата картонена кула от лъжи и заблуди би се разпаднала веднага!

Аз вярвам, че един ден народите ще осъзнаят реалностите, ще видят, че страшното плашило всъщност е една мъртва кукла, напълнена с мръсни парцали. Но защо ние, които знаем нещичко не помогнем за отваряне на човешките очи още днес? Доколкото мога да преценя, измежду хората, получили опасните знания в края на 70-те и началото на 80-те години, аз останах единственият жив и в България. Останалите или са мъртви, или са в чужбина. Трябва, длъжен съм да кажа каквото зная, защото друг след мен няма да има. Аз реших да проговоря, каквото и да ми струва това! Е, хората все един ден ще открият истината, но защо е необходимо преоткриването на велосипеда?