Джудит Макнот
Двойна радост (11)

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Като се опитваше да не вдига шум, Кори местеше свещника на масата в трапезарията. Отнякъде се чу гласът на Спенс:

— Не се притеснявай за шума. Прави каквото трябва. Той бе донесъл документите си в трапезарията, за да са заедно, докато работят. Кори се страхуваше да си признае, че обожава компанията му. Чудесно бе да усеща присъствието му след толкова много години.

— Не искам да те разсейвам.

На красивото му лице се появи ленива и съблазнителна усмивка:

— В такъв случай трябва да си стегнеш багажа и да тръгнеш за Нюпорт.

Кори знаеше прекрасно какво имаше предвид той, ала бе толкова сладко да флиртува с него, че не можеше да не се поддаде на изкушението:

— Малко търпение. Ще си тръгнем в неделя сутринта и тази порутена стара къща ще бъде изцяло на твое разположение.

— Не това имах предвид и ти много добре го знаеш.

Това я изненада. Винаги бяха играли тази игра. А сега?

— Можеш ли да поостанеш малко?

Тя се поколеба, бореше се е изкушението.

— Не, не мога. Тази седмица ще е много тежка за мен, а и имам уговорени срещи за следващите шест месеца.

Чакаше, изпълнена с надежда и страх, че той още веднъж ще я помоли да остане и тя ще се съгласи. Спенс не го направи. Очевидно не с бил толкова сериозен. Отказвайки да приеме, че я заболя, Кори се опита да премине на по-безопасна тема и погледна документите пред него.

— Какво работиш?

— Опитвам се да изясня плюсовете и минусите на една сделка; претеглям всички възможни алтернативи, балансирам ги с рисковия фактор и възможностите за печалба, правя проучване. Както обикновено се вземат решения.

— Не и за мен — призна Кори, като се опитваше да прецени аранжимента на цветята и семейния порцелан. — Ако следвам твоята стратегия, никога няма да взема решение. — Доволна от остроумието си, тя се отдалечи и направи няколко снимки, после зае друга поза, за да може да улови танца на слънчевите лъчи върху кристала, и отново снима.

Спенс я наблюдаваше, възхитен от невероятния й талант, после оцени и другите й качества. Проучи извивката на лицето й, нежността на устните й, наблюдаваше как слънцето си играе в косите й. Тя бе вързала гъстата си коса на опашка и пуснала няколко къдрици около ушите си, което я правеше да изглежда осемнайсетгодишна. Точно както преди. Бе облечена в бели шорти и тениска. Спенс започна да фантазира как гали дългите й бедра, прекрасните й гърди.

Кори можеше да запали огън в него само с една целувка. А тази вечер той щеше да се наслади на пламъка и да изгуби контрол, докато не се люби с нея. И отново, и отново. Щеше да се люби с нея, докато тя не го моли да спре, а после ще я накара да го моли да я люби пак.

Те бяха създадени един за друг, той бе толкова сигурен в това, както бе убеден, че Кори не иска да му се довери и да му даде сърцето си отново. Той щеше да я убеди да му отдаде тялото си тази вечер, ала се нуждаеше от повече време, за да я убеди да му дари сърцето си. Кори се боеше да не го разочарова отново, а Спенс знаеше от опит колко твърдоглава и упорита е, когато си науми нещо. Тя прояви инат, когато преди години го преследваше, а сега го проявяваше, като искаше да стои настрана от него. Спенс се почувства безпомощен и уплашен, тъй като времето течеше, а той така и не, успяваше да накара Кори да му даде възможност.

— Престани да ме зяпаш — рече тя и се засмя.

— Откъде знаеш, че те зяпам?

— Чувствам погледа ти върху себе си.

Той усети как гласът й потрепери и се усмихна, като отново се върна на темата за решенията:

— Какъв метод прилагаш, когато вземаш решения?

Кори го погледна.

— Сериозно ли?

— Да, аз съм много сериозен — отговори той.

— В повечето случаи следвам инстинкта си. Имам силно развито шесто чувство — поясни тя и докосна сърцето си. — Знам това от опит.

— Олеле, колко рискован метод, особено що се отнася до важни неща.

— Това е единственият начин да се справя. Истината е, че ако прекарам цялото си време в претегляне на алтернативите, отчитайки рисковете и печалбите, ще се парализирам от несигурност и въобще нищо няма да реша.

— Моята преценка е отлична, когато се доверявам на инстинкта си.

— Това най-вероятно е част от артистичната ти натура.

Кори се усмихна.

— Може би или пък ми е заложено в гените. Майка ми е същата. Ако дадеш на една от нас прекалено много време за размисъл или ни предложиш милион възможности, ние се парализираме. Тя ми сподели веднъж, че ако вторият ми баща не я уговорил да се омъжи за него, преди тя да уточни плюсовете и минусите, не би последвала инстинкта си, а логиката, и може би не би се омъжила за него.

Спенс попиваше тази информация, защото един ден щеше да му помогне.

— Затова ли не си омъжена — прекалено много страхове от провал и прекалено много време за размисъл?

— Възможно е — призна Кори и побърза да насочи разговора към него: — Какво стана с твоя брак?

— Нищо — отговори той, после осъзна, че иска тя да го разбере: — Родителите на Шийла загинаха година преди баба ми да почине. И двамата си нямахме никого. Когато осъзнахме, че само това ни е свързвало и че всъщност сме твърде различни, решихме да се разведем, докато все още можем да бъдем приятели.

Кори отвори калъфа на камерата си и внимателно я постави в него, после се обърна, облегна се на масата и се намръщи:

— Спенс… като стана въпрос за брак, искам да говоря с теб за Джой. Не знам дали тя е сигурна, че постъпва правилно. Има ли си някого, на когото да доверява всичко? Искам да кажа — къде са приятелите й, шаферките, годеникът й?

Кори очакваше той да не отдаде значение на въпросите й, ала вместо това Спенс горчиво изрече:

— Майка й е избрала приятелите й, шаферките и годеника й. Джой не е глупава, просто никога не е била оставяна да мисли и да се грижи за себе си. Анджела решава вместо нея, а това я кара да се чувства ужасно.

— Какво представлява годеникът й?

— Според мен той е двайсет и четири годишен егоцентрик, който ще се ожени за Джой, защото е отстъпчива, за да може той да контролира положението и да избива комплексите си чрез нея. Също така смятам, че той би искал да се сроди с немски аристократи. От друга страна пък, последния път, когато ги видях заедно, не ми се стори Джой да го харесва особено.

— Ще разговаряш ли с нея? — попита младата жена и се обърна, за да събере оборудването си.

— Да — отвърна той, а тя почувства дъха му в тила си. После устните му докоснаха кожата й, а Кори се разтрепери от възбуда.

— Имаш ли нещо против да вечеряме късно? Все пак като домакин имам задължението да присъствам на репетицията за сватбената вечеря.

Той я бе помолил да се присъедини към него на тържеството, ала тя отказа. Кори знаеше, че е лудост да вечеря с него в стаята си, ала си каза, че ще държи нещата под контрол и че поне няма да вечерят в леглото, а на терасата.

— Вечеря по-късно. Добре. Тъкмо ще подремна.

— О, прекрасна идея — изрече той с такъв тон, че Кори се обърна, за да види лицето му. Спенс изглеждаше невинен като агънце.