Произведения

Предговор

Биография

По-долу е показана статията за Владимир_Зарев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Владимир Зарев
български писател и редактор
Роден
Владимир Пантелеев Пантев
5 октомври 1947 г. (76 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилредактор в списание „Съвременник“
Литература
ПсевдонимВладимир Зарев
Жанровероман
Известни творби„Битието“ (1978)
„Разруха“ (2003)
НаградиВазова награда (2015)[1]
Семейство
БащаПантелей Зарев
СъпругаСнежана Зарева
Мирела Иванова
Деца3: Неда, Яна, Зорница
Уебсайт

Владимир Пантелеев Пантев е български писател и редактор, с литературен псевдоним Владимир Зарев.

Биография

Син е на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев и брат на режисьорката Весела Зарева (р. 1943 г.).

Завършва българска филология в Софийския държавен университет (1972).[2][3] От 1973 е редактор в белетристичния отдел на сп. „Съвременник“. Член на Съюза на българските писатели (СБП). Първия си разказ печата в сп. „Пламък“

Главен редактор е на списание „Съвременник“. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ[2].

През 2013 г. ТВ7 пуска сериала „Дървото на живота“, екранизация по романа „Битието“[4].

На 7 ноември 2017 г. е удостоен с ежегодната Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ „за изключителния си принос за развитието на националната културна идентичност и духовни ценности“.[5] През март 2019 г. получава орден „Стара планина“ първа степен „за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството“.[6]

Съпругата му, поетесата Мирела Иванова, е драматург в Народния театър „Иван Вазов“ от 2016 г. Има 3 дъщери[3].

Избрана библиография

Автор е на над 15 книги[2].

Романи
  • „Денят на нетърпението“ (1975, 1977)
  • „Процесът“ (1984)
  • „Хрътката“ (1987)
  • „Хрътката срещу хрътката“ (1990)
  • „Лето 1850“ (1988)
  • „Разруха“ (2003)
  • „Поп Богомил и съвършенството на страха“ (2004)
  • „Светове“ (2008)
  • „Орлов мост“ (2015)
  • „Чудовището“ (2019)
  • „Объркани в свободата“ (2022)
Трилогия
  • „Битието“ (1978)
  • „Изходът“ (1983)
  • „Законът“ (2012)
Други
  • „Ако това е времето“, стихове (1969)
  • „Неспокойни чувства“, разкази (1971)
  • „Голямата странна градина“, детска повест (1972)
  • „Така хубаво, мъчително, безкрайно“, повести (1972)
  • „Дунавски новели“ (1974)
  • „Изборът“ (1985)

Филмография

Източници

  1. ↑ Ели Куманова, „Владимир Зарев е носител на Вазовата награда за 2015 година“, БНР, 9 юли 2015 г.
  2. ↑ а б в Владимир Зарев: Биографични бележки Архив на оригинала от 2013-05-20 в Wayback Machine..
  3. ↑ а б „Владимир Зарев: Голямата болка на остаряването е, че човек продължава да е млад“, в-к „Новинар“, 28 септември 2012.
  4. ↑ „Дървото на живота“ сбъдна мечта на Владимир Зарев: Йосиф Сърчаджиев да играе във филм по негов роман“, в-к Новинар, стр. 12, 26 февруари 2013 г.
  5. ↑ Премиерът Бойко Борисов ще връчи наградата „Св. Паисий Хилендарски“ на носителя ѝ за 2017 г. Владимир Зарев // Министерски съвет, 7 ноември 2017 г. Архивиран от оригинала на 2017-11-08. Посетен на 7 ноември 2017 г.
  6. ↑ Указ № 43 от 7 март 2019 г. Обн. ДВ. бр. 22 от 15 март 2019 г.
  • Речник на българската литература, т. 2 (Е-О), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1977 г. с. 48.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни