Тецуо Миура

(автор)

По-долу е показана статията за Тецуо Миура от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тецуо Миура
Тецуо Миура, 1961 г.
Тецуо Миура, 1961 г.
Роден 16 март 1931 г.
Починал 29 август 2010 г. (79 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Япония Япония
Активен период 1955-2011
Жанр драма, исторически роман, детска литература
Награди „Акутагава”, „Нома“, „Кавабата“
Съпруга Токуко Ебисава (1956-?)
Деца 3

Тецуо Миура (на японски: 三浦 哲郎, Miura Tetsuo) е японски журналист и писател на произведения в жанра драма, исторически роман и детска литература.

Биография и творчество

Тецуо Миура е роден на 16 март 1931 г. в Хачинохе, префектура Аомори, Япония, в семейство на търговец на кимона. Най-малкият е от шестте деца. Когато е 6-годишен се самоубива най-голямата му сестра, тъй като не успява на приемен изпит за висше образование. На следващата година се самоубива най-големия му брат. След като завършва средното си образование през 1949 г. започва да учи икономика в Университета Васеда. На следващата година вторият му по-голям брат, който финансира обучението му, също изчезва безследно, и той трябва да напусне университета. За да се издържа, работи като учител по физкултура и английски език в местното средно училище. Заедно с работата си започва да пише първите си литературни експерименти През 1953 г. семейството се премества в съседния град Ихинохе и той отново започва да учи в Университета Васеда, но в областта на френската литература. Със свои състуденти основава литературно списание. Работата му в списанието и публикациите му носят признанието на писателя Масуджи Ибусе. През 1955 г. получава наградата на списание „Доуджин“ на издателство „Шинчоша“ за разказа „十五歳の周圍, Jū go-sai no shūi“.

През 1956 г. се жени за Токуко Ебисава, с която имат три дъщери. След дипломирането си семейството му живее бедно, и той работи на временни места, докато през 1960 г. започва работа в PR агенция.

Също през 1960 г. е издадена новелата му „Реката на търпението“, която през 1961 г. е удостоена с престижната награда „Акутагава“. През 1972 г. произведението е екранизирано от режисьора Кий Кумай с Комаки с участието на Курихара и Го Като.

След този успех в следващите години започна неуморно да публикува. За книгата си за деца „ユタとふしぎな仲間たち, Yuta to fushigina nakamatachi“ (Юта и неговите чудесни приятели) от 1971 г. е отличен от литературната критика. През 1977 г. творбата му е представена като театрален мюзикъл.

През 1976 г. за сборника си „拳銃と十五の短篇, Kenjū to jūgo no tanpen“ (Пистолет и 15 разказа) е удостоен с литературната награда „Нома“.

През 1982 г. е публикуван историческия му роман „少年讃歌, Shōnen sanka“ (Песен за младите мъже). В него описва историческо събитие, станало през 16 век. По настояване на италианския йезуит Алесандро Валиняно, работил в Япония, делегация от четирима младежи беше изпратена в Рим в периода 1582-1590 г. извършвайки дълго пйтуване Делегацията се завръща в Япония с печатарска машина Гутенберг.

Историческите му произведения се основават на реални събития в миналото. Романът му „草紙, Orō-oro sōshi“ (Дневник на отчаянието), считан за един от шедьоврите му, е съставен под формата на тетрадка, съхранявана от млад самурай, борещ се за оцеляване на страшния глад на Тенмей от 1780-те години.

В автобиографичната си книга „白夜を旅する人々, Hakuya o tabisuru hitobito“ (Хората, пътуващи сред полунощното слънце) от 1984 г. описва ранния си живот и смъртта на братята и сестрите си. За нея е отличен с наградата „Осараги Джиро“.

В допълнение към литературното си творчество той е член на Комитета за подбор за наградата „Акутагава“ в периода 1984 – 2003 г., а от 1988 г. е член на Японската академия на изкуствата.

Автор е на множество кратки истории, за някои от които – „じねんじょ, Ji nenji ~yo“ и „みのむし, Mi no mushi“ получава наградата „Кавабата“.

През 2001 г. получава инсулт, който парализира дясната му ръка, но продължава да пише.

Тецуо Миура умира от инфаркт на 29 август 2010 г. в Токио.

Обявен е за почетен гражданин на родния си град Хачинохе.

Произведения

частична библиография
  • 十五歳の周圍, Jū go-sai no shūi (1955)
  • 忍ぶ川, Shinobugawa (1960) – награда „Акутагава“
    Реката на търпението“ в „Танцьорката от Идзу“, изд.: „Народна младеж“, София (1983), прев. Добринка Добринова
  • 拳銃と十五の短篇, Kenjū to jūgo no tanpen (1975/76)
  • 接吻, Seppun (1978)
  • 赤い衣装, Akai ishō (1978)
  • 少年讃歌, Shōnen sanka (1982)
  • おろおろ草紙, Orō-oro sōshi (1982)
  • 白夜を旅する人々, Hakuya o tabisuru hitobito (1984)
  • おふくろの夜回り, Ofukuro no Yomawari (2010)
издадени на български
  • Зимни блуждаещи огньове” в „Танцьорката от Идзу“, изд.: „Народна младеж“, София (1983), прев. Дора Барова

Екранизации

  • 1972 Shinobugawa
  • 2012 Bungô: Sasayaka na yokubô

Източници

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tetsuo Miura“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.