Биография
По-долу е показана статията за Райко Жинзифов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Райко Жинзифов | |
| български поет | |
 | |
| Роден | Ксенофонт Дзиндзифи
15 февруари 1839 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 февруари 1877 г.
|
| Учил в | Историко-филологически факултет на Московския университет |
| Литература | |
| Период | 1862 – 1877 |
| Жанрове | поезия |
| Семейство | |
| Баща | Йоан Дзиндзифи |
| Райко Жинзифов в Общомедия | |
Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов е виден български поет от Българското възраждане.
Биография
Жинзифов е роден през 1839 г. във Велес (тогава в Османската империя, днес в Северна Македония) с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски. Според Кузман Шапкарев баща му Йоан Дзиндзифи е от цинцарски произход, но това твърдение се отрича от Жинзифови.[1] Отначало учи гръцки език в Прилеп, в училището на баща си Иван Жинзифов, родом от Битоля. Едновременно с това успява да изучи и български език при учителя Никола Тонджоров.[2] През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в Кукуш.
През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов и подкрепа на одеското настоятелство[3] се записва в Херсонската гимназия в Одеса (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и през 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списание „Братски труд“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в Битоля.[4] Отново заминава за Русия и приема руско поданство.[5]
Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет романтик. По това време се разболява от туберкулоза, която е бич за много негови съвременници. Състоянието му се влошава. Умира на рождения си ден през 1877 г.
Творчество
Автор е на стихотворенията:
- „Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.;
- „Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863;
- „До българската майка“ – в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21 – 2;
- поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в Браила, 1870 г.[6]
Памет
На Райко Жинзифов е наречена улица в квартал „Крива река“ в София (Карта) и улица във Варна.
Външни препратки
- Райко Жинзифов – поеми и стихотворения
- Емил Георгиев Райко Жинзифов – поет на възраждащия се народ
- Райко Жинзифов (1839 – 1877)
- Александар Бонев. Ако баба лаже, трап не лаже
- М. Смольянинова, РАЙКО ЖИНЗИФОВ В РОССИИ (1999)
- „Гусляр в собор“
- „Охрид“
- „Жалба“
- „Кървава кошуля“
- „Прошетба“
- Други стихотворения от Райко Жинзифов
- От и за Райко Жинзифов в Националния каталог на академичните библиотеки в България НАБИС
- „Гулаб“, публикувано в сп. „Български книжици“, Цариград, 1860 г.
- Произведения на Райко Жинзифов в
Моята библиотека
Бележки
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 399.
- ↑ Райко Жинзифов (1839 – 1877)
- ↑ Велко Тонев: Николай М. Тошков и освободителните борби през Възраждането, В. Българите в Северното причерноморие, 1996 / Том 5 / Брой 1, стр. 292, ISSN: 978-954-400-183-4, уеб
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 280.
- ↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 263.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 244.
|
