Пиер Гамара (автор)

Произведения

Роман

Повест

Разказ

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Пиер_Гамара от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Пиер Гамара
Пиер Гамара, 2008 г.
Пиер Гамара, 2008 г.
ПсевдонимСилвио Мишел
Роден10 юли 1919 г.
Починал20 май 2009 г. (89 г.)
Професияписател, поет, литературен критик, журналист
Националност Франция
Активен период1943 – 2009
Жанрдрама, лирика, приключенски роман, исторически роман, детска литература, документалистика
НаградиОрден „За честта“
Деца2
Подпис
Уебсайтpierregamarra.com
Пиер Гамара в Общомедия

Пиер Гамара (на френски: Pierre Gamarra) е френски литературен критик, дългогодишен главен редактор и директор на литературното списание „Европа“, поет и писател на произведения в жанра драма, лирика, исторически роман, детска литература, басни и документалистика.

Биография и творчество

Пиер Гамара е роден на 10 юли 1919 г. в Тулуза, Франция. След завършване на обучение за преподавател, в периода 1938 – 1940 г. работи като учител в Левиняк, От Гарон, в южната част на Франция. По време на германската окупация се присъединява към различни групи за съпротива в Тулуза, участва в писането и разпространението на нелегални публикации. Тази му дейност определя развитието му като журналист, писател, и литературен критик. След освобожданането на Тулуза участва в създаването на книжарница „Възраждане“. През 1944 г. се присъединява към Комунистическата партия. В периода 1945 – 1949 г. е журналист във всекидневника Le Patriote du Sud-Ouest, на който е първият главен редактор.

Първият му роман „Огнената къща“ (La Maison de feu) е издаден през 1948 г. Романът получава първата международна награда „Шарл Вейон“, за която гласува комисия в състав – писателите Андре Шамсон, Веркор, Франц Хеленс и Луи Гилу.

През 1949 г. е поканен от Луи Арагон и Жан Касу за редактор на литературното списание „Европа“, за което работи до смъртта си. В периода 1949 – 1951 г. живее в Париж.

Романът му „Среднощни петли“ (Les Coqs de minuit) от 1950 г., с история поставена по време на Френската революция в департамент Аверон, е екранизиран в едноименния сериал.

Той е член на френския ПЕН клуб, като в периода 1999 – 2005 г. е негов вицепрезидент. Почетен член е на Академията на Монтобан. В продължение на 20 години е общински съветник на Аржантьой, отговарящ за културните въпроси.

Пиер Гамара умира на 20 май 2009 г. в Аржантьой, Франция.

Произведения

Самостоятелни романи

  • La Maison de feu (1948)
  • Les Coqs de minuit (1950)
  • Les Enfants du pain noir (1950)
    С черен хляб, изд.: „Народна младеж“, София (1961), прев. Стефан Хантов
  • L'assassin a le prix Goncourt (1951) – като Силвио Мишел
  • Les Lilas de Saint-Lazare (1951)
  • La Femme et le Fleuve (1951)
    Жената и реката, изд. „Ц. Церковски“ (1991), прев. Любов Драганова
  • Rosalie Brousse (1953)
    Розали Брус, изд.: „Народна култура“, София (1956), БЗНС (1985), прев. Ерма Гечева
  • Le Maître d'école (1955)
  • Les Jardins d'Allah (1961)
  • L'Aventure du Serpent à Plumes (1961)
    Приключението на „Крилатия змей“, изд.: „Народна култура“, София (1965), прев. Мария Явашева
  • La Femme de Simon (1962)
  • Rhapsodie des Pyrénées (1963)
    Пиренейска рапсодия, изд. „Държавно военно издателство“ (1967), прев. Любомир Костов
  • Solo (1964)
  • Cantilène occitane (1979)
    Окситанска кантилена, изд.: „Народна култура“, София (1981), прев. Лиляна Иванова
  • Le Fleuve palimpseste (1984)
  • Les Lèvres de l'été (1986)
    Целувката на лятото, изд.: „Партиздат“, София (1989), прев. Любов Драганова
  • Les Nuits de la Bastille (1988)
  • Les Révoltés de ventôse (1998)
  • La Victoire de l'ourse (2005)
  • L’Empreinte de l'ours (2010)

Серия „Тулуза“ (Toulouse)

  1. Les Mystères de Toulouse (1967)
    Потайностите на Тулуза, изд.: „Народна младеж“, София (1972), прев. Вера Филипова
  2. L'Or et le Sang (1970
    Злато и кръв, изд.: „Народна младеж“, София (1975), прев. Вера Филипова
  3. 72 soleils (1975)
    72 слънца, изд.: „Народна младеж“, София (1981), прев. Вера Филипова

Разкази

  • Un cadavre; Mange ta soupe (1944)
  • Les Amours du potier (1957)

Поезия

  • Essais pour une malédiction (1943) – награда за поезия
  • Romances de Garonne (1990)
  • Mon Pays l'Occitanie (2009)

Юношеска литература

Новели

  • L'Aventure du Serpent à plumes (1961) – награда за младежка литература
    Приключението на „Крилатия змей“, изд.: „Народна култура“, София (1965), прев. Мария Явашева
  • New edition of Moustache et ses amis (1974)
  • Douze tonnes de diamant (1978)
  • Moustache et ses amis de toutes les couleurs (2005)
  • Les Vacances de tonton 36 (2006)

Серия „Берлюрет“ (Berlurette)

  • La Rose des Karpathes, (1955)
  • Le Mystère de la Berlurette (1957)
  • Le Trésor de Tricoire (1959)
  • Berlurette contre Tour Eiffel (1961)

Сборници

  • La Mandarine et le Mandarin (1970)
  • Salut, Monsieur de La Fontaine (2005)

Поезия

  • Les Mots enchantés (1952)
  • Voici des maisons (1979)
  • Des mots pour une maman (1984)
  • Mon cartable et autres poèmes à réciter (2006)

Екранизации

  • Les Coqs de minuit (1973)
  • Les Fariboles de Bolla (1981)

Източници

Външни препратки