Милен Русков (преводач)

Биография

По-долу е показана статията за Милен Русков от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Милен Русков
български писател и преводач
8 януари 2018 г.
Роден
23 юни 1966 г. (58 г.)
Учил вСофийски университет
Работилфилолог, преводач, писател
Литература
Период2004 –
Жанровероман, разказ
ТемаБългарско възраждане, ранномодерна Европа
Направлениепостмодерен исторически роман
Дебютни творби„Джобна енциклопедия на мистериите“
Известни творби„Възвишение“
Награди„Южна пролет“ за дебют (2004)
„ВИК“ за Роман на годината (2009)
„Дъбът на Пенчо“ (2009)
„Кръстан Дянков“ за превод от английски (2009)
„Златен век“ (2012)
„Христо Г. Данов“ (2012)
„Елиас Канети“ (2013)
Награда за литература на Европейския съюз (2014)
Вазова награда (2019)[1][2]
Повлиян
 
Сервантес, Петър Берон, Георги Раковски,[3] Константин Фотинов, Стоян Заимов, Захари Стоянов,[4] Джонатан Суифт, Кърт Вонегът, Джон Барт[5]
Уебсайтsites.google.com/site/mybookssite/
Милен Русков в Общомедия

Милен Русков е български писател и преводач от английски език. Темите на трите му издадени романа са разнообразни, засягащи късносредновековната и ранномодерна западноевропейска култура или Българското възраждане и фигурите от националноосвободителното движение.

Биография

Роден е на 23 юни 1966 г. в Бургас. През 1995 г. завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Българска филология,[6][7], след което е докторант по лингвистика в БАН.

Член е на журито за годишната награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“ за преводен роман от английски език през 2010 г.[8]

Творчество

Публикувал е четири романа, всеки от които е удостоен с различни литературни награди.

Преводите на Русков включват „Как да гледаме философски на живота“ (The Philosopher's Joke, 1909) и „Бележки за роман“ (Novel Notes, 1893) от Джеръм К. Джеръм, „Изповеди на един английски пушач на опиум“ (Confessions of an English Opium-Eater, 1821) от Томас де Куинси и „Малкият непознат“ (The Little Stranger, 2009) от Сара Уотърс.[6]

Признание и награди

Библиография

  • Джобна енциклопедия на мистериите. Пловдив: Жанет-45, 2004, 600 с.[6][7][15]
  • Захвърлен в природата. Пловдив: Жанет-45, 2008, 324 с.[16][17]
    • Романът е издаден на английски под заглавието „Thrown into Nature“ (Рочестър, Ню Йорк, 2011) в превод на Анджела Родел.[6][7]
  • Възвишение. Пловдив: Жанет-45, 2011, 408 с.[18][19][20][21]
  • Чамкория. т. 1 – 2, Пловдив: Жанет-45, 2017, 404 + 232 с.[22][23][24][25][26][27][28][29]

Източници

  1. ↑ „Писателят Милен Русков е тазгодишният носител на Вазовата награда“, KarlovoPress.com, 11 юни 2019 г.
  2. ↑ „Милен Русков е лауреат на Вазовата награда за 2019“, PlovdivNow.bg, 11 юни 2019 г.
  3. ↑ „Милен Русков, писател: Непрекъснато събирам истории, пиша само на ръка“, интервю на Мария Велковска и Анна Благова, в. „Дневник“, 11 октомври 2014 г.
  4. ↑ „Милен Русков: Българите съвсем не са такива ориенталци, каквито са склонни да се изкарват“, интервю на Сима Владимирова, в. „168 часа“, 2 май 2012 г.
  5. ↑ „Милен Русков: Българите са еретици“, интервю на Ана Клисарска и Иванка Могилска, сп. „Жената днес“, 2012, бр. 8.
  6. ↑ а б в г Кратка биография на Милен Русков в Литернет.
  7. ↑ а б в Страница на Милен Русков на сайта на издателство „Жанет 45“ Архив на оригинала от 2021-04-23 в Wayback Machine..
  8. ↑ „Годишна награда за превод „Кръстан Дянков“, 2010 Архив на оригинала от 2014-11-29 в Wayback Machine., сайт на фондация „Елизабет Костова“.
  9. ↑ „Литературни дни „Южна пролет“ – Хасково 2005“, Словеса, 23 април 2005 г.
  10. ↑ Литературната награда „Дъбът на Пенчо“ за 2009 г. (Носители на наградата за 2009 г. са Елена Алексиева и Милен Русков), електронен бюлетин „Културни новини“, 28 май 2009.
  11. ↑ Олга Андреева, „Връчиха наградите „Златен век“ на изтъкнати творци“, inews.bg, 21 май 2012 г.
  12. ↑ „Още за „Христо Г. Данов“ 2012“ Архив на оригинала от 2014-10-18 в Wayback Machine., Public-Republic.com, 10 юни 2012 г.
  13. ↑ ((en)) Winning Authors Архив на оригинала от 2018-04-30 в Wayback Machine., EuprizeLiterature.eu.
  14. ↑ ((en)) National Juries of the 2014 European Union Prize for Literature.
  15. ↑ Ани Илков, „Дълбокият свят“ Архив на оригинала от 2017-05-18 в Wayback Machine., рец. за „Джобна енциклопедия на мистериите“, в-к „Култура“, бр. 25, 11 юни 2004 г.
  16. ↑ Светлозар Игов, „Нов български роман за тютюна“, рец. за „Захвърлен в природата“, в-к „Култура“, бр. 31 (2514), 19 септември 2008 г.
  17. ↑ Йордан Ефтимов, „Тютюн“, рец. за „Захвърлен в природата“, в-к „Капитал“, 8 януари 2009 г.
  18. ↑ Светлозар Игов, „Роман за българското Risorgimento“, рец. за „Възвишение“, в-к „Култура“, бр. 36 (2654), 28 октомври 2011 г.
  19. ↑ Бойко Пенчев, „Високо, високо, високо“, рец. за „Възвишение“, в-к „Капитал“, 24 ноември 2011 г.
  20. ↑ Мария Калинова, „За възвисяването в езика“, рец. за „Възвишение“, в-к „Литературен вестник“.
  21. ↑ Николай Аретов, „Нагоре!“, рец. за „Възвишение“, aretov.queenmab.eu, 29 януари 2012 г.
  22. ↑ „Милен Русков: Открих героя си от стара снимка“, интервю на Райко Байчев по повод излизането от печат на романа „Чамкория“, StandartNews.com, 28 април 2017 г.
  23. ↑ „Милен Русков: Чамкория е символ на изчезналата България“ Архив на оригинала от 2017-08-22 в Wayback Machine., интервю на Мария Луцова по повод излизането от печат на романа „Чамкория“, Marica.bg, 29 април 2017 г.
  24. ↑ Георги Гочев, „Бунтарят опортюнист“, рец. за „Чамкория“, Портал за култура, изкуство и общество, 23 май 2017 г.
  25. ↑ Полина Видас, „Чамкория“ ще те безследно изчезне“, рец. за „Чамкория“, електронно списание Свободно поетическо общество.
  26. ↑ Лъчезар Лозанов, „Чамкория“ на Милен Русков – заслеплението на фанатизмите“ Архив на оригинала от 2017-06-13 в Wayback Machine., рец. за „Чамкория“, ArmyMedia.bg, 9 юни 2017 г.
  27. ↑ Димитър Камбуров, „Четвъртата височина (след прочита на „Чамкория“ от Милен Русков)“, рец. за „Чамкория“, Литературен вестник, бр. 35, 2017 г.
  28. ↑ Митко Новков, „Чамкория“ за сладокусници“ Архив на оригинала от 2018-03-07 в Wayback Machine., рец. за „Чамкория“, Всичко за книгите, 7 юли 2017 г.
  29. ↑ Николай Аретов, „От Котел към Чамкория“, рец. за „Чамкория“, въпреки.com, 7 юли 2017 г.

Външни препратки

Интервюта
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни