Морис Дрюон (автор)

Морис Дрюон Maurice Druon
Дрюон през 2003 г.
Роден	23 април 1918 г. Париж
Починал	14 април 2009 г. (90 г.) Париж
Активен период	1942 – 2009
Жанр	исторически роман
Награди	Гонкур (1948)
Съпруга	Мадлен Мариняк
Уебсайт	Страница в IMDb
Морис Дрюон в Общомедия

Морѝс Самюèл Рожè Шарл Дрюòн (на френски: Maurice Samuel Roger Charles Druon) е френски писател, романист. Най-известен е с поредицата си „Прокълнатите крале“.^[1]

Биография

Роден е на 23 април 1918 година в Париж, Франция. Баща му, Лазар Самуилович Кесел, произхожда от известна руско-еврейска търговска фамилия в Оренбург, която през 1908 г. напуска Русия и се установява в Ница. Чичо чу Жозеф Кесел (1898 – 1979) е известен журналист и писател.

Баща му започва актьорска кариера под псевдонима Сибер, но на 21 години се самоубива, когато Морис е само на две години. Впоследствие майката се омъжва за Роже Дрюон и бъдещият писател приема фамилията на втория си баща.

Голямо влияние върху начинаещия творец оказва неговият чичо Жозеф Кесел. Заедно с младия Дрюон пише през 1943 текста на „Песента на партизаните“, превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. С решение на Министерството на културата на Франция от 2006 г. ръкописът на „Песента“ е признат за исторически паметник.

Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език. Прочува се с поредицата си от исторически романи в стила на Александър Дюма - баща, издадени през 50-те години – „Прокълнатите крале“. С тях става един от малкото западни автори, превеждани и масово издавани през 70-те и 80-те години в страните отвъд бившата Желязна завеса.

През 1948 г. печели Наградата Гонкур за романа си „Големите семейства“, а след това и много други награди. През 1966 става член на Френската академия.

През 1973 – 1974 е министър на културата на Франция, депутат в Националното събрание, депутат в Европарламента. Убеден голист.

През 2006 г., по време на посещение в родината на своите родители, става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос в развитието на съвременните руско-френски връзки и за създаването сред френските интелектуалци на положителен образ на Русия.

Голяма част от неговите произведения са екранизирани за големия екран или като телевизионни сериали.

Умира на 14 април 2009 година в Париж на 90-годишна възраст.

Признание

• Доктор хонорис кауза на Йоркския университет (Торонто), Бостънския университет и Тиранския университет;
• член на Френската академия (1966);
• член на Руската академия на науките (2006).

Библиография

„Прокълнатите крале“

• „Железният крал“ (1955)
• „Удушената кралица“ (1955)
• „Отровите на короната“ (1956)
• „Законът на мъжете“ (1957)
• „Френската вълчица“ (1959)
• „Лилията и лъвът“ (1960)
• „Как един крал погубва Франция“ (1977)

Други произведения

• „Александър Велики“ (1958)
• „Мемоарите на Зевс“ (1962 – 1967)
• Силните на деня (1965)
• Разруха (1965)
• Тисту, момчето със зелените пръстчета (1979)
• Едно русо момиче (1986)

Източници

Външни препратки

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Морис Дрюон.

• Произведения на Морис Дрюон в Моята библиотека

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU SNAC IdRef VIAF WorldCat