По-долу е показана статията за Куникида Допо от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Куникида Допо
国木田 獨歩
Псевдоним Куникида Допо
Роден 30 август 1871 г.
Починал 23 юни 1908 г. (36 г.)
Професия писател, поет, журналист
Националност Флаг на Япония Япония
Активен период 1894-1908
Жанр драма
Направление натурализъм, романтизъм

Съпруга Нобуко Сасаки (1895-1896)
Осаму Еномото (1898-1908)
Деца Садако, Токуо, Мидори, Тецуджи
Уебсайт
Куникида Допо в Общомедия

Куникида Допо (на японски: 国木田 獨歩) е японски журналист, поет и писател на произведения в жанра драма. Считан е за един от основоположниците на японския натурализъм в периода Мейджи.

Биография и творчество

Куникида Допо е роден на 30 август 1871 г. в Чьоши, Чиба, Япония. Баща му е самурай от клана Вакидзака, а майка му – дъщеря на земеделец. През 1874 г., след отмяната на самурайството, семейството се мести за известно време в Токио, а после в Ивакуни, Ямагучи, където учи. През 1888 г. напуска училище, за да помага на семейството си. През 1889 г. започва да учи английски и френски език в Токийския технически колеж (днес Университет Васеда), но през 1891 г. е изключен заради политическа дейност към студентското движение за реформи в периода Мейджи. В този период се покръства в Японската християнска църква.

В периода 1893-1894 г. е учител по английски, математика и история в Саики, но е освободен заради принадлежността му към християнската църква. Там пише първите си стихове. От 1894 г. работи като военен кореспондент на вестник „Кокумин Шимбун“ в Китайско-японската война.

През 1895 г. се жени за първата си съпруга Нобуко Сасаки. Бракът им продължава само една година, и тя го напуска заради тежкото финансово състояние на семейството. След развода публикува през 1896 г. сборник с лирика.

През 1898 г. се жени за Осаму Еномото, която по-късно публикува произведенията си под псевдонима Токуо Куникида. Имат четири деца, като четвъртото ражда след смъртта на съпруга си.

През 1898 г. започва работа в отдела политика и дипломация на вестник „Хоти Шимбун“. През 1891 г. са публикувани първите разкази на Куникида Допо, а през 1897 г. е публикуван първия му разказ – „Старият Ген“, който му носи популярност.

След 1901 г. започва да пише остро социални разкази, които изобличават пороците на съвременното му общество – „Дневникът на пияницата“ (1902), „Фаталистът“ (1903). През 1903 г. са издадени натуралистичните му романи – „Честен човек“ и „Страдание за жена“.

След Руско-японската война пише антивоенни разкази, като „Спешен въпрос“ (1906). През 1905 г. основава издателство, което фалира 2 години по-късно.

Куникида Допо умира от белодробна туберкулоза на 23 юни 1908 г. в санаториума в Чигасаки, Канагава. Погребан е в гробището Аояма в Токио.

Произведения

Къщата на Куникида Допо в Саики
частична библиография
  • 抒情詩 Jojōshi (1896) – лирична поезия
  • 源叔父Gen'oji
    Старият Ген“ в „Японски разкази“, изд.: „Народна култура“, София (1973), прев. Христо Кънев
  • 武蔵野 Musashino (1898) – сборник разкази
  • 郊外 Kōgai (1900)
  • 牛肉と馬鈴薯 Gyūnikutojagaimo (1901)
  • 酒中日記 Shuchūnikki (1902)
  • 運命 Ummei (1903) – сборник разкази
  • 正直者 Shōjiki-sha (1903)
  • 女難 Jonan (1903)
  • 運命論者 Unmeironsha (1903)
  • 春の鳥 Haru no tori (1904)
  • 渚 Nagisa (1905) – сборник разкази
  • 独歩集第二 Doppo-shū dai-ni (1905) – сборник разкази
  • 号外 Го:гай (1906)
  • 窮死 Kyūshi (1907)
  • 竹の木戸 Take no Kido (1908)
  • 愛弟通信 Aitei Tsūshin (?) – сборник репортажи от 1894 г.

Екранизации

  • 1924 Shuchû nikki – история

Източници

Външни препратки

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „国木田独歩“ и страницата „Doppo Kunikida“ в Уикипедия на японски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.