Книги
Биография
По-долу е показана статията за Кнут Хамсун от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Кнут Хамсун Knut Hamsun | |
Кнут Хамсун през 1939 г. | |
Роден | Кнуд Педерсен 4 август 1859 г. |
---|---|
Починал | 19 февруари 1952 г. Гримста, Норвегия |
Професия | писател, поет, драматург, социален критик |
Националност | норвежец |
Жанр | роман |
Направление | неореализъм |
Награди | Нобел (1920) |
Съпруга | Бергльот Гупферт (1898 – 1906) Ане Мари Андерсен (1909) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Кнут Хамсун в Общомедия |
Кнут Хамсун (на норвежки: Knut Hamsun) е сред най-значимите норвежки писатели, носител на Нобелова награда за литература през 1920 г.
Биография
Роден е като Кнуд Педерсен на 4 август 1859 г. в малкия град Вого, намиращ се в централната част на Норвегия. Той е четвъртото от седем деца, баща му Педер Педерсен е шивач.
През 1873 година завършва училище и започва работа в магазина на търговец в Траньой. Първите си опити в литературата предприема в края на 70-те години, а Den Gaadefulde (1877) е първата му книга. Междувременно работи като полицай, а след това като учител. В периода 1880 – 1881 г. чете Август Стриндберг и френските натуралисти.
През 1882 г. емигрира в САЩ, но за него американската мечта не успява да се осъществи. Тежко болен, той е принуден да се върне в Норвегия през есента на 1885 г. Оттогава се нарича Хамсун. През 1886 г. отново отива в Америка, работи на разни места, включително като кондуктор в трамваите на Сан Франциско. През 1888 г. се връща в родината си, а впечатленията си от Америка публикува под името „Fra det moderne Amerikas Aandsliv“ (1889).
Кнут Хамсун сключва брак с първата си съпруга Бергльот Гупферт през 1898 година. През лятото на следващата година предприема далечно пътуване, обхващащо Русия, Кавказ и Турция, а през 1900 г. посещава Близкия изток.
През 1906 година се развежда със съпругата си, с която междувременно има дъщеря. След това през 1909 година сключва брак с актрисата Ане Мари Андерсен (1881 – 1969), която е в преддверието на многообещаваща кариера, но се отказва от театъра. Кнут Хамсун и Ане Мари Хамсун имат 4 деца и тя остава с него до края на живота му. В своите мемоари Ане Мари Хамсун описва живота си с Кнут Хамсун. През 1920 година Хамсун получава Нобеловата награда за литература за романа си „Благодатта на земята“ (1917).
Кнут Хамсун системно пропагандира немската култура, като я противопоставя на англосаксонската. По време на Втората световна война застава на страната на Третия Райх и сътрудничи с правителството на Видкун Куислинг. След войната е съден, но не влиза в затвора поради преклонната си възраст.
Книгите на Хамсун се превеждат и издават на български език от края на 19 в. до края на Втората световна война, като през 1929 г. излиза представителна поредица от 12 тома[1]
Кнут Хамсун умира на 19 февруари 1952 г. в имението си Ньорхолм край град Гримста в Южна Норвегия.
Библиография
- „Глад“, роман (1890)
- „Редакторът Люнге“, роман (1892)
- „Пан“, роман (1894)
- „Виктория“, роман (1898)
- „Благодатта на земята“, роман (1917)
Изследвания
- Попиванов, Иван. Кнут Хамсун и българската литература. – Литературна мисъл, 1986, бр. 2.
- Бучуковска, Антония. Кнут Хамсун. – Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 5. Скандинавски и прибалтийски литератури. Съст. Вера Ганчева, Георги Вълчев, Иван Троянски. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2003.
- Хаджинаков, Петър. Литературни пристрастия. Т. 1. С., 2001, 25 – 30.
- Серафимова, Силвия. По обраслите с треви пътеки (Кнут Хамсун), или за реваншизма на баналното зло. – Философски алтернативи, 2011, № 4,
- Хнут Хамсун – писател на три века. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 2011.
Източници
- ↑ Кнут Хамсун, „Съчинения: Т. 1 – 12“, София: Ив. Г. Игнатов, 1928 – 9; романът Глад е преведен от Г. Бакалов и издаден във Варна през 1898 г.
Външни препратки
- Вера Ганчева, „Енигмата Хамсун“, електронно списание LiterNet, 13 януари 2010, № 1 (122)
- Произведения на Кнут Хамсун в Моята библиотека
|