Йохан Хьойзинха (автор)

Йохан Хьойзинха Johan Huizinga
нидерландски филолог, историк и културолог
Роден	7 декември 1872 г. Гронинген, Кралство Нидерландия
Починал	1 февруари 1945 г. (72 г.) Де Стеег, Кралство Нидерландия
Погребан	Нидерландия
Националност	Нидерландия
Учил в	Гронингенски университет Лайденски университет
Работил в	Гронингенски университет (1905 – 23 октомври 1914) Лайденски университет (28 октомври 1914 – 1 юни 1942) Лайденски университет (28 октомври 1914 – 1 юни 1942)[1] Гронингенски университет (1905 – 1915)[2]
Научна дейност
Област	Филология, история, културология
Публикации	„Залезът на средновековието“ (1919) „Homo Ludens“ (1938)
Семейство
Баща	Дирк Хьойзинха
Майка	Якоба Тонкенс
Деца	Леонхард Хьойзинха
Йохан Хьойзинха в Общомедия

Йохан Хьойзинха (на нидерландски: Johan Huizinga [ˈjoːɦɑn ˈɦœyzɪŋɣaː]) е нидерландски филолог, историк и културолог.

Роден е в семейството на менонити. Майката, Якоба Тонкенс, умира твърде рано; бащата, Дирк Хьойзинха, отначало учи в духовна семинария, но се увлича от природните науки и става учител по физиология.

В гимназията Йохан Хьойзинха показва склонност към езиците (впоследствие той борави с осем езика, сред които санскрит, арабски, гръцки), увлича се от хералдика и нумизматика.

След гимназията, през 1891 г., Хьойзинха постъпва в Гронингенския университет, където изучава индоевропейски езици и през 1895 г. защитава научна степен. След това изучава сравнителна лингвистика в Лайпцигския университет и, след завръщането си през 1987 г. в Нидерландия, защитава дисертация върху ролята на шутовете (видушака) в индийската драма.

Започва работа като учител по история, през 1903 г. е доцент в Амстердамския университет, където преподава история на древноиндийската литература. От 1904 до 1915 г. е професор по история в Гронингенския университет, след което се премества в Лайденския университет, където става ръководител на катедрата по история, а по късно и ректор. Хьойзинха развива и активна обществена дейност — през 1938 г. той е избран за вицепрезидент на Международния комитет по културно сътрудничество към Лигата на нациите.

След германската окупация на Нидерландия през 1940 г. университетът в Лайден е закрит. През 1941 г. Йохан Хьойзинха произнася реч, в която остро критикува германското влияние върху холандската наука, заради което е арестуван и изпратен в концлагер. Благодарение на усилията на международната научна общественост 70-годишният Хьойзинха е освободен от концлагера през 1942 г., но не му е позволено да се завърне в Лайден — изпратен е в градчето Де Стеег, близо до Арнем, където умира на 1 февруари 1945 г.^[3][4]

Хьойзинха добива известност с книгата си Залезът на средновековието от 1919 г. В нея той акцентира особено върху културните елементи и настроения, като реално оспорва стандартната интерпретация на тази епоха; късното средновековие хронологично се застъпва с това което се нарича 'ренесанс' (възраждане), но в него Хьойзинха изтъква песимизма и чувството за упадък. Въпреки спорната теза, книгата е широко призната за постижение. Славата му по-нататък следва от развиваната културологична теза за ролята на игрите в цивилизацията. Идеята, която той разработва през 30-те години на 20 в., един неособено „игрив“ период от европейската история, бива представена в пълен вид през 1938 г. в книгата световноизвестна като Хомо луденс (Играещият човек).

Хьойзинха е автор още на изследване върху Еразъм Ротердамски (1924) и трудове върху холандската и американската история.

През 1972 г. при 100-годишнината от неговото раждане Лайденският университет учредява изнасянето на „Хьойзинхова лекция“, което е било поверявано на видни личности като Ноъм Чомски, Робърт Дарнтън, Карлос Фуентес и др.^[5]

• Mensch en menigte in America (1918)
• Herfsttij der Middeleeuwen (1919)
  Залезът на средновековието, прев. Соня Окхайзен, София: Панорама, 2002
• Erasmus of Rotterdam (1924)
• Cultuurhistorische verkenningen (1929)
• In de schaduwen van morgen. Een diagnose van het geestelijk lijden van onze tijd (1935)
  В сенките на утрешния ден. Диагноза на духовните страдания на нашето време, прев. Анета Данчева - Манолова, София: СОНМ, 2020
• Homo ludens, proeve eener bepaling van het spel-element der cultuur (1938)
  Homo Ludens: Изследване на игровия елемент на културата, прев. Злата Техова, София: Наука и изкуство, 1982

• Willem Otterspeer, Reading Huizinga. Amsterdam University Press, 2010. ISBN 978-90-8964-180-9
• Jo Tollebeek, „At the crossroads of nationalism: Huizinga, Pirenne and the Low Countries in Europe“, European Review of History (2010) 17#2, pp. 187–215
• Donald R. Kelley, Fortunes of history. Historical inquiry from Herder to Huizinga. New Haven, Yale University Press, 2003. ISBN 0-300-09578-3
• Johan Huizinga 1872-1972. Papers delivered to the Johan Huizinga Conference Groningen 11-15 december 1972. Ed. by W.R.H. Koops ... [et al.] The Hague, Nijhoff, 1973. ISBN 90-247-1609-8
• Sean Farrell Moran, „Johan Huizinga, The Waning of the Middle Ages, and the Writing of History“, Michigan Academician XLII (2016): 410-22

• ((en)) ((nl)) Произведения на Johan Huizinga в проекта Гутенберг
• Произведения на Йохан Хьойзинха в Моята библиотека
• ((en)) Gombrich E., On Huizinga's Homo ludens
• ((nl)) ((en)) Huizinga Instituut, Amsterdam

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BPN CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RKD ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat