Иван Грозев (автор)

Произведения

Новела

Разказ

Биография

По-долу е показана статията за Иван Грозев (писател) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Грозев.
Иван Грозев
Портретна снимка на Иван Грозев. Източник: ДА „Архиви“
Портретна снимка на Иван Грозев. Източник: ДА „Архиви“
Роден23 юни 1872 г.
Починал08.01.1957
Професияписател, учител, редактор, преводач
Националност България
Активен период1896 – 1945
Жанрпоезия, драма
Направлениесимволизъм, мистичен символизъм
СъпругаМария Гюлова-Грозева
ДецаАнна Дейкова
Иван Грозев в Общомедия

Иван Грозев Петков е български поет, драматург, литературен критик, учител. Предложен е за Нобелова награда за литература през 1928 и 1929 от проф. Михаил Арнаудов. Теософ, масон, един от основателите на комасонството в България с ложа „Човешко право“.[1] Неговият брат учителят Петко Грозев е втори баща на писателя Михаил Кремен.[2]

Биография

Снимка с посвещение и автограф за Петко Тихолов. Източник: ДА „Архиви“.

Роден е на 23 юни 1872 г. в с. Червена вода. Завършва средно образование в Русе, след което славянска филология в Софийския университет. От 1894 г. дълги години е гимназиален учител в София. Бил е учител по литература на Йордан Йовков, Григор Василев, Хр. Д. Бръзицов, Вл. Русалиев, Вл. Полянов и др.[3]

Негови приятели са писатели, общественици и политици като Ал. Константинов, Ст. Михайловски, К. Христов, П. К. Яворов, Н. Райнов, Ив. Радославов, Ем. Попдимитров, Л. Стоянов, М. Арнаудов, Дим. Шишманов, Н. Дончев, Ж. Нурижан, Хр. Бръзицов, Вл. Русалиев, Цв. Минков, П. Тихолов, К. Сагаев, Хр. Цанков – Дерижан, Вл. Полянов, както и Ст. С. Бобчев, Гр. Василев, Ник. Милев, Дим. и Евт. Спространови, Кр. Кюлявков, В. Червенков и др. От тях получава насърчения, вдъхновение и подкрепа в трудни моменти от житейския си път.

Сътрудничи в периодичния печат в широк диапазон от време – от 1896 до 1945 г. Негови творби са поместени в списанията „Българска сбирка“, „Български преглед“, „Духовна пробуда“, „Съвременна илюстрация“, „Хиперион“, „Театър и опера“, „Листопад“ и др., както и във вестници като „Напред“, „Вестник на жената“, „Литературен свят“, „Литературен глас“, „Заря“, „Родно изкуство“ и др.

От 1912 година започва да изнася публични лекции по въпроси на каноничните и неканоничните интерпретации на религиозното. В периода 1922 – 1923 г. изнася поредица от лекции в салона на Теософското дружество и в Софийския университет „Климент Охридски“.

Редактор е на сп. „Теософия“ (1912 – 1925), сътрудничи на сп. „Всемирна летопис“. Превежда „Гласът на безмълвието“ от Елена Блаватска (1912).

Председател е на Управителния съвет на културно дружество "Българско родно изкуство“ (1929) и един от редакторите на в. "Родно изкуство" (1936-1940). Член е на Съюза на българските писатели и на културно дружество "Българска драма".

Умира на 08 януари 1957 г. в София.

Творчество

Първите му стихотворения излизат през 1896 г. в списание „Българска сбирка“.

Автор е на драмата „Наши хора“ (1903). Драмата му „Златната чаша“ (1909) е със сюжет е от историята на богомилството. По-късно пише „Семела“ (1922), „Йов“ (1942) и „Съдний ден (Ахасфер)“ (1945). От драмите, върху които работи, недовършена остава „Боян Магьосникът“ (1901-1906).

Издава и една стихосбирка, озаглавена „Видения и съзерцания“ (1919).

Памет

На Иван Грозев е наречена улица в квартал „Илинден“ в София (Карта).

Библиография

  • Видения и съзерцания. София: Изд. и печат на воен. изд. Гуджулов и Котев, 1919, 80 p.
  • Job: tragédie biblique en quatre actes et en prose. Version française par Jean Lugol. Sofia: Imprimerie de la cour, 1927, 80 p.
  • Съчинения. Том 1: Драми (Златната чаша; Обяснителни бележки върху Богомилството; Семела, драматическа поема; Йов, библейскка драма в три действия). София: Т. Ф. Чипев, 1942.

Източници

  1. ↑ Азманова-Рударска, Елена. Иван Грозев в българската литература. Социални, политически, исторически и религиозно-мистични контексти, полемики и диалози. София, РИВА, 2018. ISBN 9789543206377.
  2. ↑ ГРОЗЕВ (с. Червена вода, Русенско), Енциклопедия на български родове.
  3. ↑ Азманова-Рударска, Елена. Иван Грозев в българската литература. Социални, политически, исторически и религиозно-мистични контексти, полемики и диалози. София, РИВА, октомври 2018. ISBN 9789543206377. с. 17.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни