Биография
По-долу е показана статията за Фридрих Кристиан Делиус от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Фридрих Кристиан Делиус Friedrich Christian Delius | |
 Фридрих Кристиан Делиус през 2012 г. | |
| Роден | 13 февруари 1943 г. |
|---|---|
| Починал | 30 май 2022 г. |
| Професия | поет, писател |
| Националност |  Германия |
| Активен период | 1966– |
| Жанр | роман, новела, стихотворение |
| Известни творби | „Заложници в Могадишу“ (1987) |
| Награди | „Теодор Фонтане“ (2004) Наградата на немската критика“ (2007) „Георг Бюхнер“ (2011) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | fcdelius.de |
| Фридрих Кристиан Делиус в Общомедия | |
Фридрих Кристиан Делиус (на немски: Friedrich Christian Delius) е германски поет и белетрист.
Биография
Фридрих Кристиан Делиус е роден в Рим, но израства в Хесен.
Делиус следва литературознание в Берлинския свободен университет и става член на литературното сдружение „Група 47“. Делиус взема участие в студентското движение от 1968 г. и получава научната степен доктор на философските науки (1970).
Работи като издателски редактор, живее известно време в Нимвеген, Холандия и в Билефелд, а след 1984 г. в Берлин.
Творчество
Фридрих Кристиан Делиус започва литературния си път с общественокритична лирика – стихосбирката „Рабош“ (1965) – и документални, остро сатирични текстове. След 1970-те години пише главно романи, в които разглежда теми от историята на Федерална република Германия. Известност му донасят романите „Банкер по време на бягство“ (1975), „Герой на вътрешната сигурност“ (1981), „Аденауерплац“ (1984) и най-вече „Заложници в Могадишу“ (1987). Следват „Крушите на Рибек“ (1991), „Възнесението на един държавен враг“ (1992), „Неделята, в която станах световен шампион“ (1994), „Домът на Америка и танцът около жените“ (1997), новелата „Трепкащият език“ (1999), романите „Създателят на крале“ (2001), „Моята година като убиец“ (2004), новелата „Портрет на майка ми като млада жена“ (2006) и романът „Жената, за която изобретих компютъра“ (2009).
За своя 70-годишен юбилей Делиус публикува биографичните си скици „Когато книгите все още помагаха“ (2012)
Библиография
- Kerbholz, 1965
- Wir Unternehmer, 1966 (zusammen mit Karl-Heinz Stanzick)
- Wenn wir, bei Rot, 1969
- Der Held und sein Wetter, 1971
- Unsere Siemens-Welt, Berlin 1972
- Rezepte für Friedenszeiten, 1973 (в съавторство с Nicolas Born и Volker von Törne)
(1991) (с автограф)
- Ein Bankier auf der Flucht, 1975
- Ein Held der inneren Sicherheit, 1981
- Die unsichtbaren Blitze, 1981
- Adenauerplatz, 1984
- Einige Argumente zur Verteidigung der Gemüseesser, 1985
- Mogadischu Fensterplatz, 1987 (Заложници в Могадишу, 1993)
- Japanische Rolltreppen, 1989
- Die Birnen von Ribbeck, 1991
- Himmelfahrt eines Staatsfeindes, 1992
- Selbstporträt mit Luftbrücke, 1993
- Der Sonntag, an dem ich Weltmeister wurde, 1994
- Der Spaziergang von Rostock nach Syrakus, 1995
- Die Zukunft der Wörter, 1995
- Die Verlockungen der Wörter oder Warum ich immer noch kein Zyniker bin, 1996
- Amerikahaus und der Tanz um die Frauen, 1997
- Die Flatterzunge, 1999
- Transit Westberlin, 1999 (zusammen mit Peter Joachim Lapp)
- Der Königsmacher, 2001
- Warum ich schon immer Recht hatte – und andere Irrtümer, 2003
- Mein Jahr als Mörder, 2004
- Die Minute mit Paul McCartney, 2005
- Bildnis der Mutter als junge Frau, 2006
- Die Frau, für die ich den Computer erfand, 2009
- Der Held und sein Wetter. Ein Kunstmittel und sein ideologischer Gebrauch im Roman des bürgerlichen Realismus, 2011
- Als die Bücher noch geholfen haben. Biografische Skizzen, 2012
- Die linke Hand des Papstes, 2013
- Tanz durch die Stadt. Aus meinem Berlin-Album, 2014
- Die Liebesgeschichtenerzählerin, 2016
- Warum Luther die Reformation versemmelt hat, 2017
- Die Zukunft der Schönheit, 2018
Награди и отличия
- 1967: Preis Junge Generation zum Kunstpreis Berlin
- 1971: Villa-Massimo-Stipendium
- 1989: „Награда Герит Енгелке“
- 1996: Aufenthaltsstipendium Schloss Wiepersdorf
- 1997: Mainzer Stadtschreiber
- 2001: Daimler-Chrysler-Stipendium der Casa di Goethe
- 2002: Samuel-Bogumil-Linde-Preis
- 2004: „Награда Валтер Хазенклевер“
- 2004: „Награда Фонтане на град Нойрупин“
- 2004: Brüder-Grimm-Professur
- 2007: „Награда Шубарт“
- 2007: „Награда на немската критика“
- 2007: „Награда Йозеф Брайтбах“
- 2008/2009: Stadtschreiber von Bergen
- 2009: „Евангелистка награда за книга“ für Bildnis der Mutter als junge Frau
- 2011: „Награда Георг Бюхнер“
- 2012: „Награда Герти Шпис“
- 2014: Silberner Haunetaler der Stadt Wehrda
- 2017: Федерален орден за заслуги първа степен
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно Фридрих Кристиан Делиус- Проза от Фридрих Кристиан Делиус, в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Фридрих Кристиан Делиус в Die LYRIKwelt
- Произведения на Фридрих Кристиан Делиус в
Моята библиотека
|
