Биография

По-долу е показана статията за Дянко Марков от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Дянко Марков
български националист
Роден
4 октомври 1922 г.(1922-10-04)
Починал
17 февруари 2022 г. (на 99 г.)
Политика
Професияполитик, летец, цигулар
ПартияБългарски демократически форум
Убеждениябългарски национализъм
Отличия„За чест и достойнство“ от Министерството на отбраната на България
Народен представител в:
XXXVII НС   XXXVIII НС   

Дянко Георгиев Марков е български националист. Като офицер от авиацията участва във Втората световна война. През 1947 – 1952 г. е политзатворник. По-късно работи като цигулар. Включва се в политическия живот след падането на комунистическите режими в Източна Европа. Един от създателите на Българския демократически форум и Съюз „Истина“ (1990). Народен представител от парламентарните групи на СДС и ОДС в XXXVII (1995 – 1997) и XXXVIII (1997 – 2001) народно събрание. Според някои оценки във възгледите му се включват профашистки и антисемиитски схващания.

Биография

Дянко Марков е роден на 4 октомври 1922 г. в град Плевен, Царство България.[1][2] Майка му Недялка Караджова е гимназиална учителка по български език, а баща му Георги Марков е адвокат, който през 1919 г. е избран за народен представител от БРСДП (широки социалисти) в XVІІІ народно събрание. Редактор е на партийния седмичник „Червено знаме“, но, разочарован, напуска партията и става член на „Родна защита“. Убит е след Деветосептемврийския преврат без съд и присъда.[3]

Като гимназист Дянко Марков влиза заедно с тримата си братя в Съюза на българските младежки легиони,[1][2] на който е член до постъпването си във Висшето военно училище.[4] По време на гимназиалните си години Марков придобива и музикално образование.[1][2][3]

Завършва Военното училище през март 1944 г.[4] като летец навигатор с чин подпоручик. Участва в защитата на България срещу англо-американските бомбардировки, както и в действията на властите срещу партизаните, като изразява съжаление, че с нищо не е допринесъл за борбата срещу тях. Определя ги като хора, които водиха битка срещу българската държава в един драматичен момент от нейното съществувание.[5] След Деветосептемврийския преврат взима участие във войната срещу Третия Райх[4] като пилот на бомбардировач.[1][2] Полковник от запаса.[4] През 2014 г. критикува капитулацията на България пред СССР и последвалата окупация на страната, оттеглянето на България от Новоосвободените земи, както и участието ѝ на страната на СССР във войната срещу нацистка Германия и го определя като национална катастрофа, като смята че определянето на тази война като „отечествена“ е гавра.[6]

През 1947 г. е арестуван с група млади офицери по процес, известен като „втори легионерски център“ и осъден на 5 години затвор. След затвора работи в различни сфери на материалното производство, след което кандидатства и е приет за цигулар в Националния музикален театър и въпреки лошата биография успява да се наложи с таланта си.[1][2]

След демократичните промени в България участва в създаването на Българския демократически форум (БДФ) през 1990 г., член е на ръководството му.[7] Един от учредителите на Съюз „Истина“ (1990),[8] на който е организационен секретар; издател на вестник „Истина“.[9]

Народен представител е в 37-ото (1995 – 1997) и 38-ото (1997 – 2001) народно събрание от парламентарните групи на Съюза на демократичните сили и Обединените демократични сили (ОДС).[10]

През 1999 г. българският парламент приема „Рамкова конвенция за защита на малцинствата“, на трибуната излиза министър-председателя Иван Костов и заявява: „Днес ние погребахме българския национализъм“, веднага след него думата взема Дянко Марков, който заявява, че българският национализъм е жив и не се знае кой кого ще погребе.[11]

В периода от 1994 до 1995 г. е председател на Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото войнство и гражданство.[9]

През 2000 г. прави скандално изказване от трибуната на Народното събрание, в което нарича 11 343 евреи от Тракия, Македония и Пиротско „враждебно население“ и твърди, че депортацията им не била военно престъпление.[12]. Това негово изказване, допълнено и с твърдението му години по-късно, че депортираните били изпратени в „сравнително човешки условия“, са сред причините за обвинения по негов адрес в антисемитизъм.[13][14][15]

През октомври 2014 г. е поканен от евродепутата Андрей Ковачев да участва в среща от поредицата „Изстраданата европейска мечта на България 1944-1989 г.“ в сградата на Европейския парламент, по време на която произнася реч пред други поканени от евродепутата гости.[16] Поканата към Дянко Марков предизвиква реакцията на медии, както и на няколко организации и известни общественици, публикували отворено писмо до Андрей Ковачев, в което пишат, че „...в днешна България този човек е известен най-вече с това, че пламенно защитава дейността на крайната националистическа и откровено антисемитска организация „Съюз на българските национални легиони...“[17][18]

През годините води дела срещу български общественици, правозащитници и журналисти. Едно от делата, заведени от него срещу членове на редколегията на сайта за човешки права „Маргиналия“, попада в секцията „антисемитизъм“ на доклада за 2015 г. на Държавния департамент на САЩ за спазването на човешките права в България.[19] То е прекратено окончателно през февруари 2016 г.[20] През 2016 г. завежда друго дело, срещу главния редактор на „Маргиналия“ Юлиана Методиева.[21]. На първа инстанция през 2017 г. съдът оправдава Юлиана Методиева,[22] а след обжалване от страна на Дянко Марков, делото приключва окончателно през 2018 г. с оправдателна присъда на втора инстанция.[23]

През 1999 г.[24] (2011 второ издание) излиза книгата му „Легионерството. Възникване, историческа роля и съдба. Политико-исторически обзор“, в която с аргументи и факти иска да докаже, че идеалът на легионерите е бил винаги любовта към народа и отечеството. През 2012 г. издава „Свидетелствам под клетва“, в който разказва иcтоpията на своя живот в контекста на преломните събития в България през XX век.[1]

Носител на орден „За храброст.“[4][10] През 2018 г. е отличен с Награден знак „За чест и достойнство“ на Министерството на отбраната.[1][2][10] Срещу отличаването му се обявяват три еврейски организации в България.[25] В отворено писмо от Организацията на евреите в България „Шалом“ пишат „Като неразкаян участник в доказано профашистка и антисемитска организация като Съюза на българските национални легиони, той не заслужава да бъде поощряван за своите опити да възпитава нови поколения легионери, ратници и бранници“.[26]

Умира на 17 февруари 2022 г., погребан е в Централните софийски гробища.[10]

Външни препратки

Източници

  1. а б в г д е ж „Почина Дянко Марков“ // dnevnik.bg, 17 февруари 2022. Посетен на 18 февруари 2022. (на български)
  2. а б в г д е „Почина видният плевенчанин и родолюбец – Дянко Марков“ // plevenzapleven.bg, 17 февруари 2022. Посетен на 18 февруари 2022. (на български)
  3. а б Ковачев, Пенчо. Дянко Марков: Легионерите са националисти, а не фашисти // 24chasa.bg. 21 септември 2013. Посетен на 18 февруари 2022.
  4. а б в г д Почина Дянко Марков // armymedia.bg. 18 февруари 2011.
  5. Един завет – Спомени от войната на Дянко Марков (63в.)
  6. Интервю за агенция „Фокус“ - сайт на агенция „Фокус“
  7. Български демократически форум // omda.bg. Посетен на 18 февруари 2022. (на български)
  8. ЦДА. Съюз „Истина” (1990 -  ) // isda.archives.government.bg.
  9. а б „Почина Дянко Марков“ // narodnodelo.com, 17 февруари 2022. Архивиран от оригинала на 2022-02-18. Посетен на 18 февруари 2022. (на български)
  10. а б в г „Почина ветеранът от Втората световна война Дянко Марков“ // bntnews.bg, 17 февруари 2022. Посетен на 18 февруари 2022. (на български)
  11. „На 99 г. си отиде Дянко Марков, поклон!“ // dnes.bg, 17 февруари 2022. Посетен на 18 февруари 2022. (на български)
  12. Стенограми от пленарни заседания, ЧЕТИРИСТОТИН И СЕДЕМНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ София, четвъртък, 27 юли 2000 г. – сайт на Народното събрание
  13. Почетен знак на МО цъфна на ревера на легионер – статия в сайта „Барикада“
  14. Как прокуратурата „откри“ антисемитизма – статия в изданието „Тоест“
  15. В СДС имаше откровени фашисти, мимикрията продължава – статия в сайта „Гласове“
  16. Устояхме, защото бяхме добри хора - статия в „Дневник“
  17. Какво значат гастролите на антисемита Дянко Марков в Европейския парламент? – Отворено писмо до г-н Андрей Ковачев, член на Европейския парламент
  18. Старите фашаги – статия във в. „Дума“
  19. Country Reports on Human Rights Practices for 2015 - Сайт на Държавния департамент
  20. Делото срещу „Маргиналия“ е окончателно прекратено - статия в „Маргиналия“
  21. Ново дело срещу Маргиналия стартира на 29 ноември – статия в „Маргиналия“
  22. Съд постанови, че не е обидно да определите като „антисемит“ член на пронацистка организация – статия в сайта „Барикада“
  23. Съдът: Да наречеш Дянко Марков антисемит не е престъпление – статия в сайта „Барикада“
  24. Легионерството: Възникване, историческа роля и съдба: Политико-исторически обзор // books.google.bg.
  25. Вижте какви хора награждава българското правителство – статия в „Дойче веле“
  26. Българските евреи скочиха срещу награда за Дянко Марков – статия във „Факти“