Биография
По-долу е показана статията за Димитър_Спространов_(писател) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Тази статия е за писателя. За революционера вижте Димитър Спространов (революционер).
| Димитър Спространов | |
| български писател | |
| Роден |
30 ноември 1897 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Димитър Евтимов Спространов е български писател, белетрист и драматург.[1] Използва псевдоними като Цветан Ангелов, Божидар Ангелов, Владимир Бранковски, Д. Момиров, Д. Угринов.[2]
Биография
Спространов е роден на 30 ноември 1897 година в София в семейството на революционера от Охрид Евтим Спространов. В 1914 година завършва гимназия в София. Взима участие в Първата световна война. В 1918 година завършва право в Софийския университет. Заминава за Франция, където от 1924 до 1929 година работи в завода на „Ситроен“ в Париж. Връща се в България и от 1930 до 1946 година работи в Българската народна банка във Видин и в София.[1]
Започва да пише след Първата световна война. Редактор е в издателство „Народна култура“. Най-значимите му творби отразяват националноосвободителните борби на македонските българи. Член е на Съюза на българските писатели.[1]
Димитър Спространов става член на масонската ложа[3], в която членуват и други водачи на македонското движение – брат му Евтим, Тома Карайовов, Александър Протогеров и други.
През 1938 година влиза като член в настоятелството на Охридското благотворително братство.[4]
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година, е репресиран от новите власти. В 1949 година е арестуван и въдворен в лагера Богданов дол.[1]
Произведения
- Край огъня (1923) – разкази
- Хора (1930) – разкази
- Двамата от преградията на Париж (1931) – повест
- Белият вълк (1934) драма
- Другата Клавдия (1936) – повест
- Бентът (1947) – драма
- Охридска пролет (1961) – роман
- Самообречените (1964) – роман[5]
Родословие
| Момир (1700 – ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян Момиров (1744 – 1815) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Траянова (1784 – 1858) | Наум Спространов (1780 – 1850) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йоан Спространов (1804 – 1874) | Ташула Холболова (1810 – 1874) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Спространов (1829 – 1920) | Ангел Спространов (1831 – 1927) | Петър Спространов (1834 – 1916) | Ставре Спространов (1840 – 1930) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наум Спространов (1851 – 1887) | Климент Спространов (1857 – 1931) | Евтим Спространов (1868 – 1931) | Георги Спространов (1881 – 1925) | Екатерина Размова (1870 – 1957) | Григор Спространов (1870 – 1947) | Анастас Спространов (1878 – 1938) | Димитър Спространов (1882 – 1958) | Тома Спространов (1885 – 1955) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Спространов (1897 – 1967) | Васил Спространов (1900 – 1970) | Георги Спространов (1915 – 1968) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тома Спространов (р. 1941) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ а б в г Димитър Евтимов Спространов // Памет (1944-1989). Посетен на 9 септември 2022 г.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 351.
- ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 596.
- ↑ Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 369.
