Биография

По-долу е показана статията за Даниел Келман от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Даниел Келман
Daniel Kehlmann
Даниел Келман, Франкфурт 2017 г.
Даниел Келман, Франкфурт 2017 г.
Роден13 януари 1975 г. (50 г.)
Професияписател, драматург, актьор, поет
Националност Австрия
 Германия
Активен период1997-
Жанрдрама, исторически роман, съвременен роман
Известни творби„Аз и Камински“, „Измерването на света“
Уебсайтkehlmann.com
Даниел Келман в Общомедия

Даниел Келман (на немски: Daniel Kehlmann) е австрийско-германски драматург, актьор, поет и писател на бестселъри в жанра драма, съвременен и исторически роман.

Биография и творчество

Даниел Келман е роден на 13 януари 1975 г. в Мюнхен, Западна Германия, в семейството на режисьора Майкъл Келман и актрисата Дагмар Метлер. През 1981 г. се премества със семейството си във Виена. Завършва йезуитския колеж „Колегиум Калксбург“. Следва философия и немска филология във Виенския университет. Започва да пише докторска дисертация на тема върху Имануел Кант, но не я довършва заради успеха си като писател.

Първият му роман „Представата на Беерхолмс“ (Beerholms Vorstellung), който пише още като студент, е публикуван през 1997 г. Постига световен успех с романа си „Аз и Камински“ (Ich und Kaminski) от 2003 г. За него е удостоен с наградата „Клайст“ (2006). През 2015 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Даниел Брюл, Йеспер Кристенсен и Амира Касар.

През 2005 г. е издаден романът му „Измерването на света“ (Die Vermessung der Welt), който представя историята на младите учени Александър фон Хумболт и Карл Фридрих Гаус и амбицията им да измерят света. Книгата става бестселър с над 2 милиона екземпляра, продадени само в Германия, най-големия тираж на книга в следвоенна Германия. За този роман също е удостоен с наградата „Клайст“ (2006), с наградата Хаймито фон Додерер и др. Преведен е на повече от 40 езика по света. През 2012 г. романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Албрехт Щуч и Ленарт Хензел.

Автор е на няколко пиеси – „Духове в Принстън“ (Geister in Princeton) (2010), сред които и „Наставникът“ (Der Mentor) (2012), написана специално за трупата на Театъра в Йозефщат и посветена на баща му. Автор е и на пиесата „Бъдни вечер“ (Heilig Abend) (2015).

Келман пише също статии и рецензии за вестниците „Зюддойче Цайтунг“, „Гардиън“, „Шпигел“, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и др.

През 2007 г. е удостоен с международната Литературна награда на вестник „Велт“.

Член е на Академията на науките и литературата в Майнц.

Даниел Келман живее със семейството си във Виена и Берлин.

Произведения

Самостоятелни романи

Новели

  • Der fernste Ort (2001)

Пиеси

  • Geister in Princeton (2011) – за математика Курт Гьодел
    Духове в Принстън, изд. „Black Flamingo“, София (2013), прев. Жанина Драгостинова
  • Der Mentor (2012)
    Наставникът, изд. „Black Flamingo“, София (2013), прев. Жанина Драгостинова
  • Heilig Abend (2015)
    Бъдни вечер, изд.“ Black Flamingo“, София (2015), прев. Владко Мурдаров

Разкази

  • Unter der Sonne (1998)
  • Du hättest gehen sollen (2016)

Документалистика

  • Wo ist Carlos Montúfar? (2005) – есе

Лекции

  • Kommt, Geister (2015)

Екранизации

  • 2012 Ruhm
  • 2012 Измерването на света, Die Vermessung der Welt
  • 2015 Аз и Камински

Награди и отличия

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Daniel Kehlmann в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​