Произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Кормак Маккарти от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Кормак Маккарти
Cormac McCarthy
американски писател
1973 г.
Роден
Починал
13 юни 2023 г. (89 г.)
РелигияКатолическа църква
Националност САЩ
Работилписател, драматург, сценарист
Литература
Период1965 – 2022
Жанровероман, разказ, пиеса, есе
Направлениеюжняшка готика, уестърн, пост-апокалиптична фантастика
Дебютни творби„Wake for Susan“ (1959)
НаградиПулицър за „Пътят“
ПовлиянУилям Фокнър
Семейство
БащаЧарлз Джоузеф Маккарти
МайкаГладис Кристина
СъпругаЛий Холман (1961–1962; развод)
Ани Делис (1967–1981; развод)
Дженифър Уинкли (1997– )
ДецаКълън Маккарти, син от Лий Холман (1962)
Джон Маккарти, син от Дженифър Уинкли (1998)
Подпис
Уебсайтcormacmccarthybooks.com
Кормак Маккарти в Общомедия

Кормак Маккарти (роден Чарлз Маккарти) (на английски: Cormac McCarthy (Charles McCarthy) е американски романист и автор на пиеси.

Биография

Роден е в Провидънс, Роуд Айлънд на 20 юли 1933 г. като едно от шестте деца в семейството на Гладис Кристина и Чарлз Джоузеф Маккарти.[1] Семейството му е католическо и е от ирландски произход.[2] През 1937 г. семейството се мести в Ноксвил, където баща му работи като адвокат.[3]

Маккарти посещава енорийското училище „Света Мери“ и Католическата гимназия на Ноксвил.[4] Студент е в университета на Тенеси през 1951–52 г. и през 1957–59 г., но никога не завършва. Докато е студент, публикува два разказа и получава наградата „Инграм Мерил“ за креативно писане през 1959 и 1960 г.

Маккарти променя първото си име на Кормак, за да избегне асоциациите с известното чучело на вентрилоквиста Едгар Берген.[5] Избира името Кормак заради ирландските крале Кормак мак Айрт и Кормак мак Куиленаин.

След като сключва брак със състудентката си Лий Холман през 1961 г., двамата се местят в „хижа без отопление в подножието на планините около Ноксвил“. Там се ражда синът им Кулън през 1962 г.[6] Въпреки че се грижи за бебето и домакинството, Кормак моли Лий да си намери работа, за да може той да се концентрира върху писателската си кариера. Разочарована от ситуацията, тя заминава за Уайоминг, откъдето подава молба за развод и започва работа като учителка.[6]

Творчество

Написал е 10 романа, обхващащи жанровете южняшка готика, уестърн и постапокалиптична фантастика. Печели награди Пулицър и „Джеймс Тейт Блек“ за произведението си „Пътят“ (2006). Романът му от 2005 г. „Няма място за старите кучета“ е екранизиран под същото име – „Няма място за старите кучета“, който печели 4 награди на филмовата академия на САЩ, включително за най-добър филм през 2007 г. За Тези прекрасни коне (1992 г.) печели и двата американски приза - Национална награда за литература и Национална награда на критиците. Както Тези прекрасни коне, така и „Пътят“ са екранизирани под същото име.

Уестърнът Blood Meridian (1985) е попаднал в класацията на списание „Тайм“ за 100-те най-добри книги, публикувани на английски между 1923 и 2005 г., и е подгласник в гласуването, проведено от вестник „Ню Йорк Таймс“ през 2006 г. за Най-добра американска художествена проза от последните 25 години.

Литературният критик Харолд Блум обявява Маккарти за един от четиримата големи романисти на своето време заедно с Дон ДеЛило, Томас Пинчън и Филип Рот, и нарича Blood Meridian най-великата книга от излизането на As I Lay Dying на Уилям Фокнър.

През 2010 г. вестник „Таймс“ класира Пътят на първо място в списъка си 100-те художествени и документални литературни произведения за последното десетилетие. Маккарти често е споменаван и като кандидат за Нобелова награда за литература.

Стил

Маккарти почти не използва пунктуация, заменяйки повечето запетайки с „и“. В интервю с Опра Уинфри, Маккарти казва, че предпочита „прости декларативни изречения“ и че използва главни букви и понякога запетайки, но никога не използва точка и запетайка. Той не използва кавички за означаване на диалог и вярваq че няма причина да „пълни страниците със странни малки знаци“.

Библиография

Романи

Корица на The Road (2006).
  • The Orchard Keeper (1965)
  • Outer Dark (1968)
  • Child of God (1973)
  • Suttree (1979)
  • Blood Meridian or the Evening Redness in the West (1985)
  • All the Pretty Horses (1992)
  • The Crossing (1994)
  • Cities of the Plain (1998)
  • No Country for Old Men (2005)
    Няма място за старите кучета, изд. Новелон (2006);Тук няма място за старци, изд. Пергамент Прес (2012)
  • The Road (2006)
    Пътят, изд. Новелон (2009)[7];Пътят, изд. Пергамент Прес (2012)
  • The Passenger, 2022
  • Stella Maris, 2022 ISBN 0-307-26900-0

Разкази

  • Wake for Susan (1959)
  • A Drowning Incident (1960)

Сценарии

  • The Gardener's Son (1976)
  • The Counselor (2013)

Пиеси

  • The Stonemason (1995)
  • The Sunset Limited (2006)

За него

  • Frye, Steven. Understanding Cormac McCarthy. Columbia, SC, University of South Carolina Press, 2009. ISBN 978-1570038396.
  • The Cambridge Companion to Cormac McCarthy. Cambridge, Cambridge University Press, 2013. ISBN 978-1107644809.

Източници

  1. ↑ Brown, Fred. Sister: Childhood home made Cormac McCarthy // January 29, 2009. Архивиран от оригинала на 2010-11-24. Посетен на 2022-03-11.
  2. ↑ Jurgensen, John. Hollywood's Favorite Cowboy // November 13, 2009. Архивиран от оригинала на August 2, 2017. Посетен на August 3, 2017.
  3. ↑ Biography // Архивиран от оригинала на 2012-04-13. Посетен на 2022-03-11.
  4. ↑ Wallach, Rick. You Would Not Believe What Watches: Suttree and Cormac McCarthy's Knoxville. Louisiana State University Press, 2013. ISBN 9780807154229. с. 59. Архивиран от оригинала на July 29, 2020. Посетен на February 17, 2021.
  5. ↑ Giemza, Bryan. Irish Catholic Writers and the Invention of the American South. LSU Press, July 8, 2013. ISBN 9780807150924. Посетен на November 29, 2017.
  6. ↑ а б Obituary: Lee McCarthy // The Bakersfield Californian, March 29, 2009. Архивиран от оригинала на October 14, 2012. Посетен на March 16, 2012.
  7. ↑ Йордан Ефтимов, „Пътят“, рец. във в. „Капитал“, 28 май 2009 г.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни