Произведения
Предговор
Биография
По-долу е показана статията за Боян Биолчев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
 Тази статия е за учения.  За революционера от ВМОРО вижте Боян Биолчев (революционер).  
| Боян Биолчев | |
| български филолог | |
Боян Биолчев на протест на Софийския университет пред Народното събрание, 16 ноември 2010 г.  | |
| Роден | 
     11 декември 1942 г. 
     | 
|---|---|
| Учил в | Ягелонски университет Софийски университет  | 
| Работил в | Софийски университет | 
| Научна дейност | |
| Област | литературна критика | 
| Публикации | „Отвъд мита“ (1999) | 
| Литература | |
| Жанрове | разказ, новела, роман | 
| Известни творби | „Амазонката на Варое“ (2005) | 
| Награди | „Вик“ (2006) Голяма награда за литература на Софийския университет (2008)  | 
| Семейство | |
| Баща | Асен Биолчев | 
| Съпруга | Мариана Евстатиева | 
| Боян Биолчев в Общомедия | |
Боян Асенов Биолчев е български учен филолог (полонист, славист и литературовед) – академик, професор и ректор на Софийския университет (1999 – 2007), писател (сценарист, романист, разказвач, детски автор), редактор и киноактьор.
Биография
Роден е в София през 1942 година. Произхожда от големия прилепски род Биолчеви. Дядо му Боян Биолчев е деец на ВМОРО[1][2] и македоно-одрински опълченец.[3]
Завършва гимназия в София. Следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962 – 1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като аспирант в Софийския университет (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1977 г. защитава докторска дисертация на тема „Драматургията на Станислав Виспянски“ под ръководството на Куйо Куев,[4] а в 1982 г. се хабилитира с книгата „Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс“. От 1982 до 1996 г. е доцент, през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда „Адам Мицкевич – между осанката на народния пророк и homo ludens“. От 1996 г. е професор.
През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноември 2007 година е ректор на Софийския университет.

Извън рамките на университета Биолчев е председател на секция „Сравнително литературознание“ на Световния съвет на славистите. През 2002 г. е избран за академик на Световната академия „Платон“ със седалище в гр. Патра, Гърция. Бил е главен редактор на вестник „Софийски университет“ (1980 – 1991), член на редколегията на списание „Летописи“ (1991 – 1997) и на редакционния съвет на „Литературен вестник“ от 1996 г.
От 1965 г. е автор на над 200 научни публикации: монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения. В периодичния печат публикува статии и изказвания с общокултурна и публицистична насоченост. Автор е на 20-ина белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. Сред най-известните му книги са сборникът „Сатурнов кръг“ и романът „Амазонката на Варое“.
Председател е на Обществения съвет към БНТ от 2018 г.
Женен е за кинорежисьорката Мариана Евстатиева (1939 – 2024).[5]
Награди
- 2006 – Награда „Вик“ за български роман на годината за „Амазонката на Варое“
 - 2008 – Голяма награда за литература на Софийския университет
 - Биолчев връх на Антарктическия полуостров е наименуван на Боян Биолчев, „участник в антарктическата кампания през 2000/01 и последващи сезони, осигурил подкрепа за националната антарктическа програма“.[6][7]
 
Библиография
Научни книги
- „Пътят на едно Възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на Полския ренесанс“. 1987.
 - „Отвъд мита“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, 258 с.
 
Художествена проза
- „Пробуждане“ (сборник с разкази). 1975.
 - „Сапфир“ (сборник с новели). 1979.
 - „Очите плачат различно“ (роман). София: Профиздат, 1981, 204 с.
 - „Сатурнов кръг“ (роман). София: Профиздат, 1983, 151 с.[8]
 - „Холтер-87“ (сборник с новели). 1990.
 - „Мираж под наем“ (сборник с новели). Велико Търново: Абагар, 1991, 123 с.
 - „Бюро намерени вещи през 2001 г.“ (сборник с разкази). 1992.
 - „Нищо за продан“ (сборник с новели). София: Христо Ботев, 1994, 213 с.
 - „Зуброва трева“ (сборник с разкази).
 - „Внезапна арена“ (сборник с разкази). София: Хемус, 1995, 117 с.
 - „Писма от рая“ (сборник с разкази).
 - „Листа от ада“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1996, 137 с.
 - „Усещане за България“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 32 с. (ISBN 954-07-1398-6)
 - „Държавата Урария“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 231 с.[9]
 - „Сладко нищо“ (сборник с разкази). София: Анубис, 2001.[10]
 - „Амазонката на Варое“ (роман). София: Труд, 2005, 358 с. (ISBN 954-528-561-3)[11]
 - „Белег“ (сборник с разкази). София: Стандарт, 2006, 140 с. (ISBN 954-90426-3-4)[12]
 - „Летен сняг“ (сборник с разкази). Пловдив: Жанет-45, 2009 (ISBN 978-954-491-527-8)
 - „Антарктида – окото на Космоса“ (реалити роман). София: Стандарт, 2011, 104 с. (ISBN 978-954-2934-27-1)
 
Книги за деца
- „Градината на чичо Блум“. София: Отечество, 1984, 104 с.
 - „Божко Еколожко“. Велико Търново: Фабер, 2011.
 
Учебници
- Учебник по литература за 6. клас (в съавторство със София Ангелова, Деян Янев и Мартен Калеев). София: Анубис-Булвест 2000, 2017.
 - Учебник по литература за 7. клас (в съавторство с Николай Аретов и Нели Илиева). София: Анубис-Булвест 2000, 2018.
 - Учебник по литература за 9. клас (в съавторство с Борис Минков, Николай Аретов и Веселина Тонева). София: Анубис-Булвест 2000, 2018.
 - Учебник по литература за 10. клас (в съавторство с Борис Минков, Нели Илиева и Веселина Тонева). София: Анубис-Булвест 2000, 2019.
 
Филмография
Като сценарист
- Чума (2023)
 - Похищението (2009)
 - Племенникът чужденец (1990)
 - Очите плачат различно (тв, 1989)
 - Вик за помощ (1984)
 - Тайната на дяволското оръжие (1982)
 
Като актьор
- Людмил и Руслана (6-сер. тв, 2008)
 
Родословие
| Илия Биолчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Биолчев (1837 – 1894)  | Никола Биолчев (? – 1907)  | Коста Биолчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Виктория Митанова (1878 – 1951)  | Боян Биолчев (1870 – 1933)  | Илия Биолчев (1880 – 1937)  | Милан Биолчев (1876 – 1950)  | Параскева Лозанчева (1880 – 1936)  | Анастас Лозанчев (1870 – 1945)  | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Асен Биолчев (1906 – 1997)  | Екатерина Джингова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Боян Биолчев (р. 1942)  | Мариана Евстатиева (1939 – 2024)  | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Людмила Първанова, Гоце се криел в дома на Биолчеви, в-к „Стандарт“, бр. 3843, 14 септември 2003 г.
 - ↑ Проф. Боян Биолчев, ректор на СУ: Все още у нас може да се печели от имитация на образование[неработеща препратка] (мъртъв линк)
 - ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
 - ↑ plus.bg.cobiss.net // Архивиран от оригинала на 2021-10-24. Посетен на 2021-10-24.
 - ↑ Кратка биография на Боян Биолчев, Литернет
 - ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
 - ↑ Biolchev Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
 - ↑ plus.bg.cobiss.net // Архивиран от оригинала на 2021-10-24. Посетен на 2021-10-24.
 - ↑ Амелия Личева, „Текстуализация на българското“, рец. във в. „Култура“, бр. 47 (2056), 27 ноември 1998 г.
 - ↑ Амелия Личева, „Сладко четене“, рец. във в. „Култура“, бр.9, 9 март 2001 г.
 - ↑ Стоян Атанасов, „Един пионерен роман в българската литература“, рец. във в. „Монд Дипломатик“, март 2006 г.
 - ↑ Дияна Иванова, „Допуснах тишината“, рец. в електронно списание LiterNet, 27 януари 2007, № 1 (86)
 
Външни препратки
- Страница на Боян Биолчев в Литернет
 - Произведения на Боян Биолчев в 
 Моята библиотека - Научна литература, свързана с Боян Биолчев, в Google Наука
 - От и за Боян Биолчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
 - Амелия Личева, „Боян Биолчев на 60“, в. „Култура“, бр.45, 6 декември 2002 г.
 - „Личната Света Троица на Боян Биолчев: Разговор с писателя“, разговора води Амелия Личева, в. „Култура“, бр.43, 29 октомври 1999 г.
 - Боян Биолчев чете от книгата си „Амазонката от Варое“ за рубриката на списание Public Republic „Лица на глас“, видео
 - „Умно село“: Нищо за продан, Филм за писателя, сценариста, харпунджията и ценител на гроздовата ракия Боян Биолчев от поредицата „Умно село“, видео
 - Боян Биолчев в 
 Internet Movie Database 
  | 
