Биография
По-долу е показана статията за Александър Геров от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Александър Геров | |
| български поет и писател | |
| Роден | Александър Цветков Геров
|
|---|---|
| Починал | 22 декември 1997 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | редактор |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение |
| Семейство | |
| Съпруга | Тамара |
Александър Цветков Геров е български поет, писател, журналист.
Биография
Роден е в София на 15 май 1919 г. Завършва гимназия и след това право в Софийския университет. В началото на 1944 г. е арестуван за конспиративна дейност и излиза от затвора на 9 септември 1944 г. Работи като редактор в радио „София“, в сп. „Киноизкуство“, във в-к „Кооперативно село“, в редакция „Фокус“ към Българска кинематография и в издателство „Български писател“. Умира в София през 1997 г. след продължително боледуване.[1]
Член на БКП (от 1944) и СБП.[1]
Творчество
За първи път публикува проза в един сливенски вестник, когато е на 11 години. Сътрудничи на детски и ученически издания. Участва в литературния сборник „Праг“. Александър Геров е автор и на произведения за деца.[1] Негови стихове са публикувани в антология с българска поезия излязла в САЩ – антологията „Глина и звезда – съвременни български поети“ (1992), подготвена за печат от българския поет и преводач Георги Белев, заедно с Lisa Sapinkop. [2] Любовните си стихотворения посвещава единствено на съпругата си Тамара, с която продължава да общува и след смъртта ѝ.
Награди и отличия
- Заслужил деятел на културата (1971)
- Лауреат на Димитровска награда (1980)
- Носител на наградата „Никола Вапцаров“ (1984)
- Носител на наградата на СБП за поезия (1987)
- Носител на наградата „Пеньо Пенев“ (1992)[1]
Библиография[1]
- „Ние, хората“ (стихове, 1942)
- „Два милиарда“ (стихове, 1947)
- „Стихотворения“ (1949)
- „Бригада „Млада гвардия“ (1949)
- „Нашата сила“ (стихотворения и поеми, 1953)
- „Стихотворения“ (1956)
- „Най-хубавото“ (стихотворения, 1958, 1970, 1974, 1979, 1982)
- „Дете на прозореца“ (стихотворения за деца и юноши, 1959)
- „Усмивка под мустак“ (хумористични разкази, 1960)
- „Стихотворения“ (1961)
- „Герои. Три поеми“ (1961)
- „Обикновени приключения“ (поема, 1962; 1969)
- „Щастие и нещастие“ (разкази, 1963)
- „Сто мегатона“ (стихове, 1963)
- „Приятели“ (лирика, 1965)
- „Златни пантофки“ (1966)
- „Инжекции“ (сатира, 1966)
- „Фантастични новели“ (1966, 1980, 1984)
- „Свободен стих“ (1967)
- „Стихотворения“ (1968)
- „Политическа поезия“ (избрано, 1969)
- „Стихотворения“ (1969)
- „Стихотворения“ (1970)
- „Стихотворения“ (1971)
- „Прашинки“ (1973)
- „Любовна лирика“ (1983)
- „Стихотворения“ (1984)
- „Внезапни стихотворения“ (1986)
- „Стихотворения“ (1987)
- „Череп с антена“ (научнофантастичен роман, 1988, 1993)
- Избрани произведения в 3 т. (1989)
- „Книга за Тамара“ (1991)
- „Хора и звезди“ (избрано, 1997, 2006)
За него
- Поезия и познание: Александър Геров. Съставител Пламен Дойнов. София: Кралица Маб, 2020. ISBN 978-954-533-184-8
Източници
Външни препратки
- От и за Александър Геров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Александър Геров в
Моята библиотека - Александър Геров в Литернет
- Произведения на Александър Геров в Литературен клуб
- Александър Геров в Литературен свят
- Откъси от Дневника на Александър Геров, svobodata.com, 13 юни 2009
- Божидар Кунчев, „Ще го дължим и на Александър Геров“, електронно списание LiterNet, 28 юли 2009, № 7 (116)
- Владимир Янев, „Александър Геров“, LiterNet, 26 януари 2009
- „Гълъби“ (Александър Геров чете сам стихотворението си), VBOX7
|
