— Батко — подех приглушено, — ти си моят голям брат и освен теб си нямам никого. Татко ме повери на теб. Трябва да ме закриляш. В името на твоите деца, не оставяй моите сирачета, помогни ми.

— Какво общо има това с мен? Да не би да зависи от мен? Че аз какъв съм?

— Чичото на Ехтерам Садат е в един от комитетите, в Революционния съд, къде ли не… Ти само ми уреди среща с него.

— Не-е! Как си представяш да отида и да кажа: този безбожник ми е роднина, простете му? Не, миличка, да не съм си намерил доброто име на пътя?

— Няма нужда ти да казваш нещо, сама ще говоря с него.

Той ме изгледа тържествуващо, с подигравателна усмивка, заклати глава и отвърна:

— Когато изпаднеш в безизходица, се сещаш за нас, така ли? Нали досега моллите бяха лоши и закостенели, нали нямаше бог, Пророк?

— Батко, престани, кога съм казвала, че няма Бог, че няма Пророк? Не съм пропускала молитва. Всъщност не беше ли ти този, който се фукаше със зет си революционера, затворника, мъченика? Не споделям неговите идеи, но независимо какъв е, Хамид е баща на децата ми. Моля те, в името на децата ти, помогни ми!

— Стани, сестро, стани и се стегни! Това да не е разграден двор? Да си говорим честно, ако властта беше в неговите ръце, щеше ли да ни остави живи? Искаш аз, който цял живот съм търпял какво ли не заради исляма, но не съм позволил правдата и кривдата да се смесят, да отида при Хадж ага заради този безбожник, и този чист и свят човек да вкарам в грях! Не, няма да извърша подобно дело. Не, мила, сега става дума за справедливост, за законност, за религия. Кой би му простил?

Съдържание

За автора и преводача

Паринуш Сании е родена през 1949 г. в гр. Техеран. Завършва психология в Техеранския университет. Печели стипендия в Калифорнийския университет, в който има възможност да защити докторат, но тогава избухва Ислямската революция и тя се прибира в родината си. В продължение на двайсет години е главен консултант на изследователски проекти към Министерство на образованието.

Именно естеството на професионалните й задължения я подтиква към писателското поприще. Проникновен познавач на душевността на иранската жена, Сании използва резултатите от направените през годините проучвания в първия си роман „Моята орис“, отпечатан от издателство „Рузбехан“ през 2003 година.

Въпреки че е забраняван на два пъти по време на управлението на Ахмадинежад, той претърпява двайсет издания и се превръща в световен бестселър, преведен на английски, италиански, румънски и норвежки. В негова подкрепа се обявява и известната иранска общественичка и защитничка на правата на жените и децата Ширин Ебади, лауреат на Нобеловата награда за мир за 2003 г. През 2010 г. „Моята орис“ става най-продаваната книга в Италия, а Паринуш Сании е удостоена с престижната литературна награда „Джовани Бокачо“ за най-добър чуждестранен автор. Обхващащ пет размирни десетилетия от историята на Иран „Моята орис“ е забележителен разказ за приятелството и отдадеността, надеждата и страха и един необичаен поглед към иранското общество отвътре. Това е „викът на всички ирански жени, които не желаят повече да бъдат жертви“.

Паринуш Сании е автор и на още три романа. Вторият, „Бащата на другия“, дори надминава по популярност „Моята орис“ в Иран, а четвъртият (третиращ темата за разпръснатите по света ирански семейства) все още чака разрешение за издаване от Министерството за ислямска ориентация.

 

 

Людмила Янева е родена през 1954 г. в София. Завършва английска филология и персийски език в Техеранския университет и СУ „Св. Климент Охридски“. От 1986 г. е преподавател по персийски език в Центъра за източни езици и култури към Софийския университет.

Превежда някои от най-известните произведения на основоположника на съвременната иранска литература Садег Хедаят. Особен интерес проявява към творчеството на пишещите жени в Иран. В неин превод на български език излизат световноизвестната повест на писателката Шахрнуш Парсипур „Жени без мъже“ и много ирански разкази от съвременни писатели, отпечатани в сборниците: „Да си жена от Изтока“, „Непознатият Изток“, „Новото лице на Изтока“, „Равноправие“, „Смях с превалявания“, „Толкова близо, толкова далеч“.

 

 

Моята орис 5,7

Sahme Man,
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi


Информация

Издание:

Автор: Паринуш Сании

Заглавие: Моята орис

Преводач: Людмила Янева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: персийски

Издание: първо

Издател: Жанет 45 ООД

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2014

Печатница: Полиграфически комплекс Жанет 45 — Пловдив

Редактор: Надежда Розова

Коректор: Красимира Ангелова

ISBN: 978-619-186-043-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5543

История

  1. — Добавяне

Библиоман