Делфин дьо Виган
Силна е нощта

Делфин дьо Виган (р. 1966) е френска писателка, авторка на шест романа: „Дни без глад“, „Хубавите момчета“, „Една декемврийска вечер“, „Но и аз“, „Подземни часове“ и „Силна е нощта“, удостоени общо със седем литературни награди. Майка на две деца, спътница на известен френски литературен критик и журналист, след като упражнява различни професии, от 2007 година насам Делфин дьо Виган живее само от перото си.

За „Силна е нощта“ (2011) Делфин дьо Виган получава 4 награди: Наградата на книжарниците FNAC, Наградата „Франс Телевизион“, Наградата „Рьонодо“ на гимназистите и Голямата награда на читателките на сп. „Ел“. Романът е номиниран и за Наградата „Гонкур“. В продължение на година е в списъка на бестселърите. Преведен е в повече от 20 страни. Само във Франция са продадени над половин милион екземпляра.

През една зимна сутрин Делфин дьо Виган намира майка си мъртва в дома й. След ступора, след мъката, след отказа да повярва в неотвратимото, тя взема трудно решение — да проучи и опише живота на майка си, да разбере кое я е накарало да направи такъв радикален избор. Заемайки се с тази задача, писателката разказва обикновената и необикновена история на своя род — без излишна сантименталност, без самосъжаление. Без да укорява и без да идеализира. Постепенно пред читателя се очертава силният и очарователен образ на една изстрадала, но и пълна с живот жена.

Семейството ми въплъщава най-шумната, най-зрелищната радост и заедно с това в него отеква неуморимото ехо на мъртвите и отзвукът на многобройни катастрофи. Днес знам също, че то онагледява, като много други семейства, унищожителната сила на словото — и на мълчанието. Люсил почина на шейсет и една години, преди да се превърне във възрастна дама. Люсил умря както желаеше — жива. Днес вече съм в състояние да се възхитя на смелостта й.

Делфин дьо Виган