Валентин Попов - Вотан
Брод през световете

(Няколко тъмни и не толкова тъмни истории)

Приятно разножанрови, но отчетливо стилни, разказите на Валентин Попов се редят като модерни приказки, които не унасят, а изкушават да отгърнеш още една и още една страница. Независимо дали ситуира героите си във фентъзи вселена, или ги подлага на неочакван — а ла Роалд Дал — край в истории на ужаса, Вотан, с характерен психологизъм, вдъхва живот на своите приключенци, страдалци, меланхолици, белязвайки всеки от тях с най-съкровеното човешко качество — да бъде радетел за Доброто.

И така, пристъпвайки от свят в свят, с лекота, достижима само за истински увличащите разкази, читателят ще се види изкушен сам да избира не задължително най-плиткия брод към жадуваната развръзка, защото в сънопреживяната вселена на Валентин Попов майката природа, космическата статичност, хумор, носталгия и родни реалии преливат едни в други, за да дадат начало на нетърпящата компромиси река на читателското удовлетворение.

Симеон Трифонов

 

Валентин Попов — Вотан е автор на сборниците „Нощта срещу ноември“ (2014) и „Пепел от мрак“ (2015). Има публикации в редица печатни и онлайн издания за хорър и фантастика. Участва в сборниците „Вдъхновени от краля“, „451 по Бредбъри“, „Детство“, както и в други проекти.

Член на Клуба на авторите на хорър „Lazarus“.

Утро

И бавно, бавно се развиделява,

звездите чезнат в крехка бледнота.

Сивеят небесата в опит

да сграбчат с нокти плаща на нощта.

Но утрото настъпва смело,

събрало дързост, там, кураж, копнеж

и с чаши черно, ласкаво еспресо

градът се буди, обновен и свеж!

Диана Петрова

Пладне

По пладне сенките угасват,

а вятърът се скрива в спирките,

за да краде полуусмивките,

останали на изживяване.

Случайно срещнатите погледи

отказват да си спомнят утрото,

и някак вече избледнява

зарядът на едно кафе,

което сутринта донесе,

съвсем безотговорно явно,

предчувствия за нещо хубаво,

след третата пресечка спотаено.

 

След третата пресечка — цъфнал трън.

Понякога се случват изненади,

преди да е преполовил денят.

Перикола

Вечер

Вечерта се разгръща пред мене

като тъмна сатенена дреха

и ми носи смълчано смирение

и молитвеночиста утеха.

 

След цял ден на борби за надмощие

и на битки със вятърни мелници

аз със радост откривам, че все още

на небето изгрява Вечерница.

 

И потъвам в доволство, защото пак

върху мен ще се спусне нощта

с виолетови гънки на звезден мрак

да обгърне с тях мойта душа.

 

Ти помилуй мен, грешника, господи,

в тази тиха припламнала вечер

и дари ме със миг на спокойствие,

приготви ме за път надалече,

 

там, където във приказки чудни

ще ме носи вълшебният сън

и душата не ще се разбуди

чак до утрото светло навън.

Даниела Богоева-Гюргакова

Полунощ

Там яростни сенки препускат,

вплели времето в полунощно танго —

беззащитни сме.

Наказанията и грешките,

обединени от илюзията на другите

са с кръгли лица от мъка,

с изтощени тела,

с отворени умове и неопределимост,

която вие отвъд разума.

Вързала живота на каишка,

онази с косата, вечната

със стонове изтръгва въздишки.

Зли пропадания в ритъма, сърдечния.

После затишие.

И странното очарование на въпроса —

дали само това, което причинява живот

е обичане?

Мария Дълбокова, „Полунощно“

Издание:

Автор: Валентин Попов — Вотан

Заглавие: Брод през световете

Издание: първо

Издател: МОНТ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: сборник разкази

Националност: българска

Печатница: МОНТ ООД

ISBN: 978-619-169-105-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1865