Приятно разножанрови, но отчетливо стилни, разказите на Валентин Попов се редят като модерни приказки, които не унасят, а изкушават да отгърнеш още една и още една страница. Независимо дали ситуира героите си във фентъзи вселена, или ги подлага на неочакван — а ла Роалд Дал — край в истории на ужаса, Вотан, с характерен психологизъм, вдъхва живот на своите приключенци, страдалци, меланхолици, белязвайки всеки от тях с най-съкровеното човешко качество — да бъде радетел за Доброто.
И така, пристъпвайки от свят в свят, с лекота, достижима само за истински увличащите разкази, читателят ще се види изкушен сам да избира не задължително най-плиткия брод към жадуваната развръзка, защото в сънопреживяната вселена на Валентин Попов майката природа, космическата статичност, хумор, носталгия и родни реалии преливат едни в други, за да дадат начало на нетърпящата компромиси река на читателското удовлетворение.
Валентин Попов — Вотан е автор на сборниците „Нощта срещу ноември“ (2014) и „Пепел от мрак“ (2015). Има публикации в редица печатни и онлайн издания за хорър и фантастика. Участва в сборниците „Вдъхновени от краля“, „451 по Бредбъри“, „Детство“, както и в други проекти.
Член на Клуба на авторите на хорър „Lazarus“.
Съдържание
Утро
И бавно, бавно се развиделява,
звездите чезнат в крехка бледнота.
Сивеят небесата в опит
да сграбчат с нокти плаща на нощта.
Но утрото настъпва смело,
събрало дързост, там, кураж, копнеж
и с чаши черно, ласкаво еспресо
градът се буди, обновен и свеж!
Пладне
По пладне сенките угасват,
а вятърът се скрива в спирките,
за да краде полуусмивките,
останали на изживяване.
Случайно срещнатите погледи
отказват да си спомнят утрото,
и някак вече избледнява
зарядът на едно кафе,
което сутринта донесе,
съвсем безотговорно явно,
предчувствия за нещо хубаво,
след третата пресечка спотаено.
След третата пресечка — цъфнал трън.
Понякога се случват изненади,
преди да е преполовил денят.
Вечер
Вечерта се разгръща пред мене
като тъмна сатенена дреха
и ми носи смълчано смирение
и молитвеночиста утеха.
След цял ден на борби за надмощие
и на битки със вятърни мелници
аз със радост откривам, че все още
на небето изгрява Вечерница.
И потъвам в доволство, защото пак
върху мен ще се спусне нощта
с виолетови гънки на звезден мрак
да обгърне с тях мойта душа.
Ти помилуй мен, грешника, господи,
в тази тиха припламнала вечер
и дари ме със миг на спокойствие,
приготви ме за път надалече,
там, където във приказки чудни
ще ме носи вълшебният сън
и душата не ще се разбуди
чак до утрото светло навън.
Полунощ
Там яростни сенки препускат,
вплели времето в полунощно танго —
беззащитни сме.
Наказанията и грешките,
обединени от илюзията на другите
са с кръгли лица от мъка,
с изтощени тела,
с отворени умове и неопределимост,
която вие отвъд разума.
Вързала живота на каишка,
онази с косата, вечната
със стонове изтръгва въздишки.
Зли пропадания в ритъма, сърдечния.
После затишие.
И странното очарование на въпроса —
дали само това, което причинява живот
е обичане?
Информация
Издание:
Автор: Валентин Попов — Вотан
Заглавие: Брод през световете
Издание: първо
Издател: МОНТ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: сборник разкази
Националност: българска
Печатница: МОНТ ООД
ISBN: 978-619-169-105-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1865
История
- — Добавяне