Скъпи господин Балзан,
Никога не пиша, защото знам правописа, но ми липсва поетичност. А ми трябва много поетичност, за да изразя значението, което имате за мен. Всъщност ви дължа живота си. Без вас досега да съм се самоубила двайсет пъти.
Животът е дал всичко на писателя Балтазар Балзан и нищо на четирийсетгодишната средностатистическа жена Одет Тулмонд — и въпреки това щастливата е тя. Има една мечта — да се срещне с любимия писател и да му изрази искреното си признание за жизнения оптимизъм, който черпи от неговите книги. Случайната им среща ще преобърне живота на всеки от тях…
Впрочем, идеята за разказа и филма Одет Тулмонд (2007) Шмит е взел от реално преживяна от него случка в собствения му творчески живот, когато възхитена от него читателка му подарява плик с кичозно плюшено сърце, но и с простичко писмо, което дълбоко го трогва…
Харесваме жените, защото те… идват в обкова на незнайно каква загадка, и спираме да ги харесваме, щом спрат да ни интригуват. Те смятат, че мъжете ги привлича само онова между крака им? Грешка — мъжете биват привличани повече от романтичната им страна, отколкото от половия им орган. Доказателство ли искате? Когато хората се отчуждават, то е по-скоро заради дните, отколкото заради нощите. Прекараните в… разговори под ослепителното слънце дни помрачават аурата на дадена жена повече от нощите, в които двамата са се преливали един в друг. Често на Фабио му се искаше да каже на женската половина: запазете нощите и… изхвърлете дните, така ще задържите мъжете за по-дълго…
Осемте разказа за осем жени са всъщност осем любовни истории — разтърсващи и раняващи. От дребната продавачка до безжалостната милиардерка, от разочарованата жена около трийсетте до загадъчната босонога принцеса, като се мине през двулични съпруги, любовници и майки, болни по своите дъщери — Ерик-Еманюел Шмит създава една незабравима галерия от образи на жени, които с нежност следва в техния лов за щастие.
Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика и литература, а после философия в Екол Нормал в Улм. Започва да пише пиеси след едно пътуване в пустинята на Хогар, където преживява уникално по рода си усещане. Първата му пиеса Нощта на семейство Балон (1993) му донася бърз успех и Шмит за кратко време се утвърждава като един от най-успешните съвременни френски драматурзи. През 1994 г. получава наградата „Молиер“. Пиесите му се играят в повече от 40 страни по света. Някои от творбите му са пренесени и в киното. От 1997 г. Шмит започва да пише и романи. За първия си роман получава награда през 1994 г., а през юли 2001 г. Френската академия му присъжда Голямата награда за театър и за цялостното му творчество. През 2001 получава и Голямата награда на читателките на сп. Elle. Освен със спектаклите по негови произведения, в България Шмит стана популярен благодарение на публикуваните от издателство „Леге Артис“ романи: Евангелие според Пилат и тетралогията „Кръговрат на незримото“, включваща: Оскар и розовата дама/ Господин Ибрахим и цветята на Корана/ Миларепа/Синът на Ной.