kalitko.png

Село Ягодово водеше тих и мирен живот до войната. Обкръжено отвред с вълнообразни планински вериги, обрасли с вековни борови гори, погледнато от Орлов връх — със своите варосани къщи и червени покриви, — то приличаше на зелено боядисано корито, в което са хвърлени шепа алени и бели карамфили. Ягодовчани бяха прибрани горяни, честни, работливи и отворени люде.

Но дойде злото: чужди въоръжени пълчища нахлуха в страната ни, превърнаха я в своя колония; пламнаха пожари, пламна и Ягодово от жестокости, които германските и наши фашисти внесоха в мирния живот на селяните. Появи се партизанско движение. Горяните бягаха в планината, като изоставяха своите близки и семейните си огнища. Арестите и убийствата зачестиха. Мало и голямо пропищя. Дъскорезници и дърводелски фабрики спряха да работят. Ягодовската котловина бе завардена от полицейски кордони за преследване на народните въстаници; не се позволяваше на селяните да отиват в гората и подвозват трупи за изработване на дървен материал. Всичко замря и заглъхна като сковано от зимен студ. А пролетта настъпваше весела и буйна.

Ведно с птиците тя пееше в гората, бродеше като усмихната девойка по тесните горски пътеки, изкачваше рътлини и сипеи и пръскаше красота, младост и сила; подскачаше от камък на камък из планинската река, звънтеше с трионите на дъскорезниците, със звънците на стадата, възкачваше се по канарите, затъкваше им букети цветя и билки, блестеше по люспите на пъстървата и денем и нощем отекваше в медните звуци на овчарските кавали. Всичко се обличаше в зеленина, ласкава и мека като кадифе. По небето, ясносиньо като метличина, плаваха самотно бели пухкави облачета и се оглеждаха в гладката повърхност на езерото, изкуствено създадено в подножието на планината, за да радва и развлича ягодовските летовници. Месец май беше тих и безбурно се носеше в своята цветна лодка през море от зеленина и също пееше, пееше.

Само в сърцата на ягодовчани не беше за песен, нито се чуваше от устата им весела приказка. Жандармеристите, пияни и престъпни, всекидневно беснееха. Горяха къщите на селяните, арестуваха или избиваха най-будните синове на народа от градове и села и цялата родина се къпеше в кръвта на хиляди и хиляди борци.

Свидетели на тия безумия, подклаждани от самозабравилия се германски фашизъм, и като гледаха набучените на върлини човешки глави, децата взеха бързо да израстват, да възмъжават и разбират, че злото не се свършва, а от ден на ден все повече расте. И по лицата им изведнъж се появиха бръчки като на старци.

Сега, като си припомняме страшното минало, на тия деца от онова време ние посвещаваме тук нашата история.

Съдържание

Овчарчето Калитко 4,1

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip


Информация

Издание:

Иван Хаджимарчев. Овчарчето Калитко

Редактор: Лиляна Илиева

Художник: Юри Минчев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Димитър Захариев, Ан. Златанова

Коректори: Маргарита Деспотова

 

Дадена за печат на 26.V.1955 г.

Печатни коли 32 1/0

Авторски коли 50

Формат 58/84 1/16

Тираж 10 000

Поръчка № 54(396)

Цена 1955г. — 13,50 лв.

Държ. полиграфически комбинат Димитър Благоев

Народна култура — София, 1955 ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Библиоман