Делиян Маринов
Пътуване през спомени (Част 1)

Бележки от автора

„Пътуване през спомени“ като същинско пътуване срещна много несгодби по пътя си на издаване. Сякаш съдбата на героите преследваше неимоверно тази на книгата. Наложи се творбата да бъде разделена на две части, за да бъде издадена навреме и да е във вашите ръце точно в този момент. „Пътуване през спомени“ е факт. Последното измерение е факт! Но как започна всичко? Едно декемврийско утро един стар познайник ми беше на гости. Разпускайки след партито предната вечер по случай пристигането му, пиехме чай и говорехме за различни фентъзи книги. И сякаш от нищото дойде идеята да имаме собствена книга. И като за начало трябваше да имаме герой. Ето как се роди Скар. Преди още да замислим сюжета, историята на ветерана беше създадена. Именно тя даде ход на цялото развитие на книгата. Минаха месеци, в които обмислях идеята и добавях нишки към евентуалната история, тъй като тогавашният ми съидейник ми преотстъпи пълното право да напиша и развия романа както сметна за добре. И ето че „Пътуване през спомени“, което дори не носеше все още това име, беше напълно моя грижа. И четири месеца, след като основите бяха положени — и през които още и още идеи пълниха главата ми, — написах Прологът. А след него започнаха да се нижат и главите, бавно и постепенно. Пет месеца по-късно имах готовата история, написана и сглобена. Но нещо ми липсваше. Свят… Най-важното, което се случи обаче, беше, че бях на точното място, при точния човек, който да ми зададе нужното количество въпроси — „защо?“; „ама как така?“; „Поради каква причина?“; „Нима?“… и т.н. Въпроси, които ме накараха да измисля и напиша Историята на света за по-малко от час. Въпроси, които родиха в главата ми идеи за стабилно количество романи, които да заемат своята част в Последното измерение рано или късно. И така „Пътуване през спомени“ беше напълно готово за издаване. Оттам нататък не можех да направя нищо повече, освен да намеря добър издател, който да повярва в мен и да се заеме с всичко останало. Ето защо — сега, когато първата част на книгата е вече факт — искам да изкажа искрените си благодарности. На майка ми, която ми даде един страхотен старт в живота. На Красьо — за това, че създадохме Скар. На Живко Китов — за това, че всеки пътник в Силвъренада има добра карта, по която да се упъти. И на Лили за това, че създадохме света и цялата магия в него.