Хилде Хагерюп
Песента на глухарчетата

За авторката и нейната книга

Хилде Хагерюп (р. 1976) е дъщеря на известния норвежки писател Клаус Хагерюп и внучка на поетесата Ингер Хагерюп. Израства във Фредрикста, на седемнайсет отива да учи в Уелс, а после изучава история на Третия свят в Лондон. Още от малка Хилде се увлича по писането и издава първия си разказ едва четиринайсетгодишна. Закърмена с вкус към художествената литература, тя предпочита да пише за деца и юноши. Младата авторка дебютира през 1998 година с романа „Късчета от вълни“, където разказва историята за приятелството между две момичета, което за кратко прераства във взаимна ненавист. За изключителния си роман министерството на културата присъжда на Хилде ежегодната си награда за дебютиращ автор на детско-юношеска литература.

Хилде Хагерюп се вълнува силно от отношенията между подрастващите, от техните интереси, проблеми, терзания. Като истинска представителка на традиционно наситената с психологическо проникновение скандинавска детска литература тя ни потапя в богатия свят на все още детските души. Не ни спестява нито разочарованието от близките, нито болката от жестокостта на околните, неизменни спътници на човека през целия му живот. А героите й ни стават толкова близки и мили, че разпознаваме в тях не само свои съученици, приятели, роднини, а и самите себе си. Норвежката писателка описва живота на децата и юношите такъв, какъвто е — изпълнен с въпроси, неясноти, а често и със затаено страдание, чийто външен израз става агресивността.

Едва двайсет и четири годишна, Хилде Хагерюп издава втория си роман, озаглавен „Обожавана“. Четиринайсетгодишната Елиса, отгледана от баба си, остава сама след смъртта й, а съучениците й непрекъснато я тормозят с подмятания, защото майка й е психично болна. Героините на норвежката писателка нерядко са агресивни, нападателни, непримирими към несправедливостта. Такава е и Герд от „Песента на глухарчетата“ — третия роман на Хилде Хагерюп, за който писателката получава три високи отличия: наградата „Соня Хагеман“ за детско-юношески роман, наградата за детска книга за норвежките критици и наградата на норвежкото сдружение на училищните библиотекари. Герд от малка говори сърдито и страда от непрекъснатите сравнения с по-голямата й сестра Сив примерна, прилежна, безкрайно работлива и, не на последно място, много женствена и красива. Герд е преживяла голяма трагедия — любимият й баща е изчезнал в морето по време на силна буря. Изгубвайки го, тя изгубва най-близкия си човек и се чувства още по-самотна. Герд не е мила и нежна — тя нагрубява и удря, когато някой си го търси. Ала дълбоко в душата си и тя като всяко дете копнее за обич и разбиране. Хилде Хагерюп учи малки и големи да бъдат по-внимателни към децата бунтари, да надникнат зад коравата им обвивка, да си дадат сметка какво преживяват тези невръстни неспокойни души. Защото нерядко възрастните остават глухи и слепи за мъката в детските сърца и чуват и виждат единствено проявленията й. Със своята емоционалност и чувствителност Герд бързо става любимка на читателите и се загнездва завинаги в техните сърца. Защото кой не се е чувствал отритнат, неразбран, незаслужено наказан като малък? На прага към юношеството това момиче намира сили да преосмисли отношението към съучениците си, към сестра си, към майка си. Съдбата не я жали, ала Герд е като глухарчето: с жилав, устойчив корен. Не я пречупват подигравките, момичешкото лицемерие, хорската нетактичност, жестокостта на баба й. Защото в съзнанието й неизменно се усмихва един „мъж с рижа брада и сини очи, с увит около врата черен шал, макар лятото да е близо“. А долепи ли буза до този шал, който още пази грижливо, Герд долавя миризмата на лак, риба и бензин и сякаш скланя глава на рамото на любимия си баща…