Виктор Суворов
Ледоразбивачът

Виктор Суворов ( Владимир Богданович Резун) е роден на 20 април 1947 г.

Единайсетгодишен постъпва в Калинското суворовско военно училище, а след завършването му — в Киевското общовойсково командно училище. Известно време работи като офицер в разузнавателното управление на щаба на военния окръг. От 1970 г. е зачислен в номенклатурата на ЦК на КПСС. През 1974 г. завършва Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на съветската армия, непосредствено след което е изпратен в Женева — столицата на световния шпионаж, където в продължение на четири години работи в резидентурата на съветското ГРУ (Главно разузнавателно управление) под прикритието на дипломат, акредитиран в ООН. През 1978 г. поисква политическо убежище във Великобритания, за което Военната колегия на Върховния съд на СССР го осъжда задочно на смърт. Присъдата му не е отменена до ден-днешен.

В. Суворов е автор на десет книги. „Ледоразбивачът“ — основното му произведение, заради което избягва на Запад, е международен бестселър, преведен на всички основни езици. Само в Русия книгата е издадена в тираж четири милиона екземпляра. Публично заклеймена от Горбачов, Елцин, Черномирдин, генералите Грачов и Волкогонов, тя става повод за публикуването на близо шестстотин критически статии и три отделни книги срещу нея, заснемането на два филма и свикването на три международни конференции, опровергаващи твърденията и изводите на автора.

Женен, с две деца, В. Суворов живее и преподава в една от военните академии на Великобритания. За „Ледоразбивачът“ е удостоен с почетното звание Професор хонорис кауза на Варшавския университет.

Това е първото законно, поправено и сверено с авторския оригинал издание на „Ледоразбивачът“ в България.