Приключенски разкази, обединени от обща тема и общи герои.

Не само земята пази в недрата си спомени за отминалите епохи и поколения. И нашето Черно море крие развалини на градове и скелети на кораби. Смели хора се спускат в дълбините му, за да открият тези съкровища. Водени от полуизтрити надписи и неясни намеци в ръкописите, водели от своята любов към неизвестното и любовта към морето, героите на Цончо Родев ни показват чудесния свят на морското дъно и на човешката фантазия… Но към съкровищата на морето се протягат ръцете на престъпници и безделници, любовта се сблъсква с алчността и в драматичния сблъсък авторът се бори на страната на подводните плувци, негови герои, но и близки приятели.

Най-богатата сбирка на антични паметници в света е още недостъпна за публиката: това е дъното на морето.

Райнах

Морето е настлано със съкровища. За да стигнат до тях, хората-риби трябва само да протегнат ръка. По цялото протежение на морските брегове цивилизациите са натрупали в продължение на хиляди години приказни останки. Най-богатият музей на света спи под слънцето и морската пяна.

Кусто

Намиращите се под водата древни предмети, откривани от време на време, също станаха достояние на археологическата наука…

При всички обстоятелства подводната археология ще бъде много полезна за изучаване на античния свят и Средновековието.

Блаватски

Обяснения на морските термини

Акостирам — установявам плавателен съд на пристанището.

Бак — носова част на горната палуба.

Бал — мярка за определяне силата на вятъра и вълнението.

Банка — отделно лежаща морска плитковина.

Батискаф — подводен кораб за достигане най-големите океански дълбочини.

Борд — страничната стена на корабния корпус.

Боцман — старши матрос.

Бриз — морски вятър, който денем духа към сушата, а нощем — към морето.

Буй — плаващ воден знак; шамандура.

Ванти — въжета, които крепят мачтите на кораба.

Ватерлиния — черта на борда на кораб, до която той нормално потъва във водата.

Вахта — дежурство на кораб; вахтен — матрос, който носи вахта.

Веха — плавок с флагче или друг забележим знак.

Вимпел — малко (обикновено триъгълно) флагче на плавателен съд.

Винч — корабна торавоподемна машина; корабен кран.

Възел — морска мярка за скорост, равна на броя на изминатите мили за един час.

Грунт (грунд) — повърхността на дъното.

Дебаркирам — свалям войски от кораб на брега.

Девиация — отклонение на компасната стрелка от магнитния меридиан в резултат на действието на корабния магнетизъм.

Док — пристанищно съоръжение за поправка, пребоядисване и почистване на подводните части на кораби.

Драга — земесмукателна помпа.

Дрейф — оставяне на плавателния съд да се движи под влияние на вятъра или течението.

Ехолот — електрически уред за прецизно измерване на морските дълбочини.

Илюминатор — кръгло прозорче с дебело стъкло на кораб, яхта и пр.

Кабелт — морска мярка за разстояние, равна на 1/10 от милята или на 185.2 метра.

Катер — малък кораб за къси плавания.

Каюта — отделно помещение за пътници или команден персонал на плавателен съд.

Каюткомпания — общо помещение за пътниците, а на военен кораб — за командния състав, в което почиват, обядват и пр.

Кей — място в пристанището, където спират корабите.

Кил — долната заострена надлъжна част на кораб или лодка.

Крен (накреняване) — наклоняване на плавателен съд по надлъжната ос.

Кубрик — общо спално помещение на кораб, на който няма отделни каюти.

Кърма — задната част на кораб или лодка.

Леери — опънати стоманени въжета, които служат за перила на кораб.

Лодбалки — железни греди по бордовете на кораб, извити в дъга нагоре, служещи за издигане и спущане на лодки.

Лот — прост уред за измерване водна дълбочина, състоящ се от оловна тежест и въженце, награфено през един метър.

Лоция — помощна мореплавателна книга, в която е дадено подробно описание на крайбрежието — дълбочината, грунта, теченията, и хидрометеорологическа справка за района.

Люк — отвор върху палуба на кораб за слизане, за товарене и пр.

Маркер — малък плавок, снабден с корда и котвичка, използуван от леководолазите за отбелязване определени места от дъното.

Мауна — голяма лодка за пренасяне стоки до параход, който не може да приближи пристанището.

Мезоскаф — подводен кораб за достигане средните океански дълбочини (800–1200 метра).

Морска миля — морска мярка за разстояние, равна на една минута от меридиана при 45 градуса ширина или 1852 метра (за разлика от земната миля, която е равна на 1609.35 метра).

Отсек — отделение вътре в кораба, образувано от водонепроницаеми прегради. Когато поради авария в някой отсек попадне вода, благодарение на преградите тя не може да напълни целия кораб и той не загубва плавателността си.

Палуба — горната повърхност на плавателен съд.

Пирс — лек пристанищен мост, изграден върху набити в дъното греди.

Пластир — средство за временно затваряне на пробойна на кораб.

Понтон — лодка или друг плаващ съд за закрепване върху него на мост или друго съоръжение.

Пробойна — дупка, пробив, продупчено място в корпуса на кораб при авария.

Променад-дек — палуба за разходка на кораб, обикновено закрита.

Рубка — кабина със специално предназначение (за управление, радарна или радиослужба и пр.).

Рул — кормило на кораб; рулеви — матросът, който е на руля.

Секстант — оптически астрономически уред за определяне географското положение по височината на слънцето или звездите над видимия хоризонт.

Склонение — отклонение на компасната стрелка от магнитния меридиан вследствие земния магнетизъм.

Склянка — корабна камбана.

Траверс — посока, перпендикулярна по отношение курса на кораба.

Трап — корабна стълба.

Трюм — помещение в долната част на кораб за машините, складовете за гориво, за храна и т.н.

Фалшборд — продължение на бордовата стена над нивото на палубата, което служи като парапет.

Фарватер — безопасен път за плавателни съдове, обикновено определен със знаци.

Шквал — краткотраен (обикновено до половин час), но много силен вятър, който предизвиква опасни морски бури.

Шлюпка — гребна лодка, приспособима и за плаване с платна.

Щил — тихо време; пълно затишие на морето.

Щорм — морска буря.

Издание:

Цончо Родев. Съкровището на Лизимах, 1966

Редактор: Антон Дончев

Художник: Симеон Венов

Художествен редактор: Иван Стоилов

Технически редактор: Лазар Христов

Коректор: Емилия Кожухарова

Издателство „Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“, София 1966 г.