Дот Хъчисън
Лятото на ангелите

От авторката на Градината на пеперудите и Майските рози.

Имало едно време ангел, който спасявал деца…

и убивал родителите им.

Една лятна вечер агент Мерседес Рамирес намира пред входната си врата дете с окървавено плюшено мече в ръце. Детето разказва, че ангел отмъстител е дошъл, убил е родителите му точно пред него, а сетне го е донесъл тук, за да го спаси. Оказва се, че думите му не са детински фантазии, а случаят се разраства като лавина — почти всеки ден на верандата на Рамирес мистериозно се появява ново окървавено дете с плюшеното си мече.

Кой е този ангел и каква е причината за дивашката му вендета? Правосъдие или отмъщение раздава той с нарастващия брой трупове на родители?

Агентите от Отдела за престъпления срещу деца са стъписани от ужасяващите истории, на които се натъкват в хода на разследването си. Детективите са изправени пред тежката дилема да решат кое е по-опасно: болезнените спомени от преживяната травма или шокът от насилственото й предотвратяване. И в лутането между разказите на децата и объркващите улики от местопрестъпленията агент Рамирес започва да се съмнява в самата себе си: кое всъщност е зло и кое — добро, кой е престъпник и кой — жертва.

„Завладяваща тъмна история за насилие и изкупление през очите на жертвите. Първокласен криминален трилър за любителите на серийни убийства.“

Крайм Бук Ривю

„Хъчисън е уловила перфектния баланс между мрака на ужаса и светлината на надеждата, което превръща последната част от Колекционерската трилогия в изключително четиво на доказан майстор в жанра.“

Бродуей Букс ъф Уърлд Ривю

Дот Хъчисън е авторка на „Градината на пеперудите“ и „Майските рози“, първите две книги от трилогията „Колекционерът“; както и на „Ранено име“, роман за млада публика по мотиви на „Хамлет“ от Уилям Шекспир. Хъчисън обича гръмотевичните бури, митологията, историята и филмите, които могат и трябва да бъдат гледани многократно. Има опит в театъра, в живите шахматни дъски от Ренесансовите фестивали и в свободния полет. Обича да си мисли, че свети Георги е съжалявал до края на дните си за убийството на змея.