Ан Браганс
Мата Хари (Прах в очите)

Париж, 1904-та. Отбраното общество в затъмнения салон на мадам Киреевски очаква поредната новост на известната парижка ценителка на изкуството. Лампите светват и разкриват на импровизираната сцена млада жена, висока и стройна, с гъсти черни коси и смугла кожа. Под звуците на ситар екзотичната красавица започва своя танц, извива гъвкавото си тяло в непознати и невиждани досега движения. Затаила дъх, публиката се пренася в индийските храмове, сред девадаси, вадаши и научи, опива се от усещането за свещена сласт и за божествени нощи. И когато неземната жена отхвърля и последния воал от голото си тяло и се скрива от погледа, в салона се възцарява тишината на неверието. Видение ли е било това?

Родила се е звезда. Мата Хари е започнала своето триумфално шествие.

Парижката, германската, италианската преса не жалят суперлативи за дъщерята на храмова танцьорка. И никой не подозира, че зад необичайната външност и измисленото име и самоличност се крие всъщност Маргарета Гертруда Зеле, лейди Маклеод, дъщеря на холандски шапкар, омъжена за възрастен шотландски барон.

Маргарета обикаля страни, превзема сцени и салони, а годините вървят. С тях си отива младостта, отиват си и парите през широките пръсти на свикналата на лукс и разкош жена. И на четиридесет години Мата Хари, куртизанката, познала преклонението на графове и барони, на принцове и банкери, се влюбва — за пръв път в живота си — с онази любов, която не знае пречки, за която и смъртта е без значение…