Жан-Франсоа Пеи
Тутанхамон

„Никъде изкушението да се напише роман вместо една глава история не е било така силно, както тук…“ — бе писал преди няколко години Валтер Волф в началните страници на своето произведение, посветено на фараоните от XVIII династия. Няма нищо чудно, че при Тутанхамон не устояхме на подобно изкушение, макар и с пълното съзнание, че някои ще обявят нашето начинание за високомерие или светотатство.

Ние не сме преценили за необходимо да разграничим тук истината от въображението. В миналото много автори, и то от изтъкнатите, са постъпвали по същия начин. В това отношение ние просто им подражаваме.

„Произнеси само името ми и ще ме възвърнеш към живота.“ Египтяните имали обичай да издълбават върху вратите на гробниците си това кратко изречение, което всъщност оправдава нашето начинание и ни поставя под покровителството на онези, за които ще разкажем в следващите страници.

Първият притежаваше всичко, вторият нямаше нищо. Единият продължи да живее, другият умря. Но на пръв поглед нищо не ги свързваше. Случайността ги срещна, те се опознаха и се обикнаха. В продължение на четири години приятелството им бе щастливо и няма какво да се пише за него. Тяхната среща обаче стана причина за едно събитие, за което бихме искали тук да разкажем. И така представяме ви историята на Тутанхамон и Селанке такава, каквато е била преди близо четири хиляди години.

Тази книга е написана в сътрудничество с Рафаел Делпар