Джефри Юдженидис
Брачната фабула

Именно в този период Маделин си даде ясна сметка, че любовният дискурс е дискурс на безпределната самота. Самотата е безпределна, понеже не е физическа. Безпределна е, защото я усещаш докато си с човека, когото обичаш. Защото е в главата ти — това най-самотно от всички места.

Колкото повече се отдръпваше Ленард, толкова по-силно го желаеше Маделин. Колкото по-отчаяна бе тя, толкова повече се отдръпваше той. Повтаряше си да се сдържа. Отиваше в библиотеката, за да работи над дипломната си работа върху брака във Викторианския роман, но нагнетената със сексуални фантазии атмосфера — разменяните в читалнята погледи, примамливите етажерки с книги — засилваше отчаяното й желание да види Ленард. И краката й неволно я повеждаха обратно през кампуса, по тъмните алеи, към Биологическия факултет.

До последния момент Маделин таеше идиотската надежда, че тази проява на слабост всъщност може да се окаже сила. Стратегията беше брилянтна, понеже на практика липсваше всякаква стратегия. Тук нямаше игрички — имаше само искреност. Нима е възможно Ленард да не откликне пред лицето на тази искреност? Докато стигнеше до масата в лабораторията и потупаше Ленард по рамото, се чувстваше почти щастлива, но щастието й траеше до момента, в който той се обърнеше с поглед, изпълнен не с любов, а с досада.

„Голям любовен роман в традицията на Джейн Остин.“

USA Today

„Юдженидис пише съвременна любовна история от нов тип.

Неговият най-силен роман до момента.“

Newsweek

„Брачната фабула ни казва какво е да си млад, умен и объркан — история, която си разказваме от Хемингуей и Слънце изгрява насам. Днешните млади продължават да се питат: «Как да живея живота си?», «В какво да вярвам?», «Кого да обичам?». Литературата винаги е предлагала богат набор от отговори на тези въпроси, но в крайна сметка романите не са наръчници. Те са възможност да дадем простор на нравственото си въображение, а точно този роман е находчив и трогателен опит в областта.“

The Washington Post

„Макар в романа да става въпрос за брак и Маделин да изучава прозаиците от Викторианската епоха, Брачната фабула не е посветен на съпружеството в тесния смисъл на думата. Той не е и роман за любовта — може би само косвено. По-скоро е посветен на онова, за което Юдженидис пише във всичките си романи, колкото и различни да са един от друг: драмата на порастването.“

The New York Times

„Напрегнатият сюжет и дълбокият психологизъм на този нов роман, допълващи размаха на идеи, социалната ангажираност и елегантното чувство за хумор, познати от по-ранните творби на Юдженидис, са показатели за нов етап на съзряване. Мащабността и богатата нюансираност ни напомнят за Джонатан Франзен от Поправките. Също като романа на Франзен, и Брачната фабула отдава почит на експериментаторския дух на автори като Томас Пинчън, Дон ДеЛило и покойния Дейвид Фостър Уолъс.“

The Guardian

„Прекрасен, внушителен разказвач; той ни припомня, че макар любовта невинаги да тържествува, тя винаги следва непокорния си курс до самия край.“

Sunday Telegraph

„Брачната фабула демонстрира как би трябвало да функционира един любовен триъгълник. Книгата измества фокуса си от тримата протагонисти, за да разкрие съкровени мисли и желания. Това е един модерен романс, но разказан по изненадващ начин. Книга, която ни подтиква да се запитаме мъртви ли са големите любовни истории от деветнайсети век. Може би днешният свят на феминизъм и сексуална освободеност предлага нещо съвсем различно? Джефри Юдженидис вниква в същността на съвременните любовни връзки с такава обич и грижа, че човек има чувството, че познава отблизо участниците.“

Goodreads

„Това е едно носталгично произведение — както по форма, така и по съдържание. Специфичният, леко тръпчив привкус на 80-те е предаден посредством интелектуалния климат, който населяват героите: филмите, които гледат, книгите, които четат, догмите, към които се придържат. Портрет едновременно на конкретно поколение и на младостта като цяло, Брачната фабула надскача епохата, която описва.“

TLS

„Джефри Юдженидис ни напомня с рядко проникновение какво е да си млад идеалист, да преследваш истинската любов и да бъдеш влюбен в книги и идеи.“

Мичико Какутани, The New York Times

„Ако някога сте били млади и сте смятали, че знаете какво искате, ако някога сте си представяли, че никой не може да изпита толкова наситени емоции, колкото изпитвате вие, ако някога са сломявали мечтите ви и са разбивали сърцето ви — значи тази книга е за вас.“

The Times

„Първият роман на Юдженидис след удостоения с Пулицър през 2003 г. Мидълсекс разпарчетосва модела на своя предшественик по толкова впечатляващ и амбициозен начин, че дава заявка за учредяването на специална награда, която да ознаменува успеха на Брачната фабула не само като роман по принцип, а като роман, написан от Джефри Юдженидис.“

Publishers Weekly

Джефри Юдженидис е роден през 1960 г. в Детройт. Потомък е на гръцки и ирландски имигранти. Завършил е университетите Браун и Станфорд. Живее в Принстън, Ню Джърси, заедно със съпругата и дъщеря си.

Първите му творби се появяват в The New Yorker и Paris Review. Първият му роман, Непорочните самоубийства (оригинално заглавие The Virgin Suicides, 1993), е преведен на 34 езика. Книгата, както и едноименната екранизация на София Копола, придобиват култов статус отвъд океана.

Вторият му роман — Мидълсекс, излиза през 2002 г. Обявен е за най-добра книга на годината от New York Times Book Review, Los Angeles Times, Chicago Tribune, San Francisco Chronicle, Pittsburgh Post Gazette, Entertainment Weekly, a също и от книжарниците Borders, Barnes & Noble и Amazon.com. Книгата печели Пулицър (най-престижната американска награда за художествена литература) за 2003 г.

Третият му — и последен засега — роман, Брачната фабула, излиза през 2011 г. (с което запазва традицията да издава нов роман на всеки девет години). Финалист е за National Book Critics Circle Award; включен е в списъка с най-добрите книги на годината на New York Times, Publishers Weekly, Kirkus Reviews и The Telegraph.

Невена Дишлиева-Кръстева е родена на 30 май 1971 в Ботевград.

Завършва Българска филология в Софийския университет. Преводач на художествена литература от английски език (Джефри Мур, Джефри Юдженидис, Мохсин Хамид, Джеф Дайър, Джон Ъпдайк, Зейди Смит, Рана Дасгупта, Дж. Р. Р. Толкин, Джон Ленън, Джоан Харис).

Живее в София, но само понякога.