Читателски коментари от rahvin

Хари Потър и даровете на смъртта от Джоан Роулинг

rahvin (31 октомври 2011 в 22:18)

Няма нищо особенно в тази книга. Ако беше прочела повече книги, които не са готварски щеше дори да знаеш защо.

Пикник край пътя от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки


Начина на изписване ме разбива тотално, толкова напълно и безвъзвратно, че техните книги са ми едни от най — реалните и остри които съм чел някога.

Въпреки това съм влюбен в по простоватата за някой ,,Обитаемия остров".

Обитаемият остров от Борис Стругацки, Аркадий Стругацки

rahvin (14 април 2011 в 01:10), оценка: 6 от 6

Титанична творба, лебедова песен, зор на сирени в свирепата космическа пустош изпълнена с живот!

Стълба към небето от Дейвид Брин

rahvin (3 април 2011 в 16:39), оценка: 5 от 6

Рядко, но понякога се получават успешни космически опери. За съжаление в третата част, всичко е малко шантаво, повече от това което мога да понеса. Все пак то оставя един брилянтен блясък на истински фантастичен роман.

Гроквам го в пълната му цялост.

Призраци от Тери Гудкайнд


За поревен път се убеждавам, за посрественост на Т. Г. като автор. Още от момента в който ме запозна с императоския орден и кулите за чието издигане се изисквало смърта на по 100 магесника разбрах, че тук нещата далеч по изичанчени от колкото аз си мисля.

Яките мъже явно са силно разпространени в тоя свят, защото такива бяха още първата четворка която искаше да убие Калан, че чак до серсемите от армията на Ордена… всеки е як, брутален и страшен. Не че не е невъзможно, но чисто теоретично нека видят хората от Втората световна колко са страшни и високи… просто е нереалистично. Дори прославените римски легионери са били ниски, слаби и жилести.

Както и да е има толкова странни неща, че ме разбира тоя автор, но на фона на останалите фентъзита това звучи доста добре.

Ето Човека! от Майкъл Муркок

rahvin (27 март 2010 в 18:27), оценка: 1 от 6

Абсолютно тъпа, глупава и ненужна книга, походяща за подпалка, подпиране или тоалетна хартия.

Небесните господари от Джон Броснан

rahvin (28 февруари 2009 в 05:00)

Това е поредицата която ми каза, че има велики ама наистина велики неща в тези произведения. Тотални шедьоври което ме къртят. Това нещо е прекрасно и велико. Един от най — великите шедьоври. Монументален.