Читателски коментари от meleager

Бях дете, омагьосано от приключенията на Пипи Дългото Чорапче, Емил от Льонеберя, Том Сойер и Хък Фин, Харка и Матотаупа, и разбира се Поразяващата ръка и Винету. В един момент подхванах Старогръцки легенди и митове и открих „магията“. Тази книга ми стана настолна. Не мога дори приблизително да пресметна колко пъти съм я препрочитал. Истинска магия. :)

Чел съм я като пубер и почти нищо не си спомням от нея. Сега покрай сериала „Черни платна“ я взех да я прехвърля набързо и… Не мога да кажа, че съм очарован. Историята е интересна, но или стилът на историка Джъд куца (все пак това е първият му опит в художествената литература), или преводът не е това, което би могъл да бъде (а може би по малко и от двете). Изразеното по-горе мнение, че е „далеч по-хубава“ от романа на Стивънсън е меко казано лекомислено.

Така или иначе всеки уважаващ себе си почитател на жанра би следвало да я прочете, а ако поназнайва английски, защо не и „Return To Treasure Island“, както и „Long John Silver“ от някой си Бьорн Ларсoн, за която читателите от Албиона надигат одобрителни възгласи.