Читателски коментари от Izolin

Къслър вече съвсем започва да си смуче от пръстите и да си измисля:

РДС 5 не е 30 килотона. По проект по-мощната ѝ версия е била под 10 килотона. Малката версия е била под 3. И въпреки това би генерирала огнено кълбо от над 200 метра, в което всичко ще се изпари, още повече, че сероводородът е изключително запалим. И отровен облак ще излезе от дълбините ама друг път.

Книгата се чете все едно е писана от двама автори — на места е гениална до ниво „Стивън Кинг“, но в по-голямата си част е объркана и трудна за четене. А финала просто е под всякаква критика.

Книгата е добра, с изпипани детайли, което е типично за Форсайт. Чете се на един дъх, финала наистина е очакван, но начина по който се стига до него е достатъчно интересно оформен. С всичко това съм съгласен с първите две мнения.

Това, с което не съм съгласен с тях, е, че първо — в книгата няма „родолюбие“ към САЩ. Най-малкото Форсайт е англичанин. Освен това е факт, че САЩ са мразени от голяма част от останалия свят. Причините за това се крият не в парите и мощта им, а в това как я използват за да „изнасят демокрация“ в размирни райони, но само в тези, от които имат икономическа или друг вид изгода — подкрепата за талибаните в Афганистан, Панама, Кувейт…

Подкрепям мнението на Canis Lupus Дики Марчинко — изключителна книга. Въпреки завършека с „happy end“ достатъчно извърта повествованието, за да държи читателя в напрежение до последния момент.

Но освен това е и тежка критика за политическата система на всички „демокрации“, не само на САЩ. Разликата между тоталитарното и демократичното управление е в лицемерието — при „демокрацията“ всичко се прави в името на идващите избори, докато тоталитарните режими поне нямат нужда да се преструват.