Път към успеха от Бистра Петрова
Моля за извинение, допуснала съм чисто техническа грешка в предходния си коментар. Родителите на Марая би трябвало да са родени около 1966–1967 година и се запознават през късния социализъм. Но това не променя всичко останало, което съм казала за този период.
То бива, бива захаросано съдържание, ама авторката е прекалила. Героите направо плуват в сироп от щастие. Да имаше поне някакъв конфликт, да повярваме, че е част от живота. Получава се нещо като социалистически реализъм — конфликтът е между доброто и по-доброто. Но това е по-малкият проблем, други неща ми се набиха на очи и нещо не ми се вързва развитието във времето. И двете книги са издадени през 2016 г. и се казва черно на бяло, че героинята Марая е на 27 години. Значи, че е родена най-късно през 1989 г. Следва, че родителите ѝ се запознават някъде през 1987–1988 г. Да попитам, ако можех и самата авторка — през тези години какви частни фирми и магазини биха могли да притежават родителите на Марина, майката на Марая? В какъв частен магазин за парфюми би могла да работи Марина в Бургас? Кой можеше да открие собствен ресторант? Кой можеше да си позволи собствено жилище през социализма, дори да има пари, ако не е някакъв важен партиен другар-номенклатурчик или ако това жилище не му е дадено от предприятието, в което работи, или от общината, при това след години чакане? За собствена кола също се чакаше с години — ако нямаш някой роднина на Запад, който да ти я подари. Авторката знае ли колко фиктивни разводи имаше тогава, за да се запази едното жилище — защото всяко семейство имаше право да притежава само едно жилище. Ами как е възможно Марина, за която в първата книга се казва, че е на 22 години /т.е. родена някъде около 1975–1976 г./ да учи в УНСС, при това Маркетинг и мениджмънт. Ако авторката не знае, да ѝ припомня, че преди 1989 г. това учебно заведение се наричаше Висш икономически институт „Карл Маркс“, а за тези специалности тогава никой не беше и чувал. Въобще доста анахронизми установих, но най-големият за мен е сребърната сватба на Марая. По най-груби сметки: 2016 г. + 25 години от сватбата = 2041 година. Направо скок в бъдещето! Няма ли редактори в това издателство, за да установят всичко това?
Бялото гълъбче от Ангел Каралийчев
Доста алегории има тук. Ясно е, че става въпрос за Корейската война, за президента Труман (очилатото старче, играещо си с атомни бомби), за ген. Дъглас Макартър (най-големият бегач на света), но малкият господар, висок 7 педи, така и не се сетих кой е. Едно дете надали ще проумее смисъла и ще трябва някой по-голям да му обясни. Само дето има една малка подробност-че ген. Макартър, наречен от автора Раз Бой Ник, изпрати черните птици не защото така му се е приискало, а в отговор на северно-корейското нападение над Южна Корея. Та кои са истинските убийци на Пи Лен Це? И нима не е имало убити деца в Южна Корея от северно-корейската армия? За жалост покрай сухото гори и суровото. Сега знаем кой започна войната, но по времето, когато е писан разказът, нещата се преиначаваха и ни пълнеха главите с лъжи.
Читателски коментари от Helga