Читателски коментари от Anichka9017

Впечатлена съм от тази история, дълбока и затрогваща. Не виждам как някой не би могъл да хареса книгата.. няма нищо натоварващо, нищо излишно.. всяка дума е намерила точно мястото си, за да постигне необходимият ефект върху читателя. Разбира се, че книгата би въздействала повече на женската читателска аудитория заради дългогодишната (полу)невъзможна любов между Ралф и Меги, която така и не достига своя щастлив край…просто защото такъв не й е отреден! История, развита в много години, пропита с много лични, дори и военни събития, която проследява цял един род управители на най-великото имение — Дройда.

Смятам, че всеки е редно да прочете тази книга не защото е класика в литературата, а защото е извор на много и различни емоции.

Лекотата, с която представя нещата от живота, чак може да те изуми. Уникален стил — преплитане на трагизъм и ирония, сантиментализъм с типично плътското удоволствие и нуждата да избягаш от самотата. Не всеки ще възприеме тази гледна точка за истинската любов, останала във времето…защото това не е любовта от повечето блудкави романи с милите думи, тежки картини на страдание или мелодраматизъм. Не! Това е история, на която е писано да бъде, която трябва да се изживее, ако ще и в такава преломна възраст. Няма как да прочетеш тази книга и да не останеш очарован!

Книга, показваща някогашната ситуация в Съветския съюз.Не е четиво, което да те увлече… лично ми беше мудно и прекалено предметно описанието, но в крайна сметка това е продиктувано от самата идея на произведението — да покаже един от многото оставащи дни на Иван Денисович.