Цветан Илиев
Българска душа

На Николай Александров

При греховете на души безродни

аз вярвам днес, че не греша,

щом виждам как гори с любов народна

в теб, българина, българска душа.

 

Раздаваш се на сцени без умора

и с пламък — в тъмни нощи, в зимни дни…

А във дома, без кучета на двора,

гостоприемно каниш ти: „Влезни!“

 

 

Да си добър, душата да е млада,

е честния ти начин на живот.

За теб е най-голямата награда

усмивката на селския народ.

 

Да ти е живо име! — да се знае,

щом всичко се продава и руши:

България най-много се нуждае

от българите с български души.